Из "КАТО АНТИЧНА ТРАГЕДИЯ Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии". Представила Фани Дренкова, изд. Наука и изкуство, София, 1984
Тетрадка от
Русия
30 ноемврий
1913 г.
Към 2 часа след пладне
се получиха тие две дапеши:
1. Лора днес почина
внезапно. Чакам разпорежданието ти. Иван (бел.ред. Иван Дренков)
2. Лора застрелилась.
Мужь тоже, но жив. Петко не был там. Славейков.
(бел. ред. Петко - син на Лора и внук на Ек. Каравелова)
Към полунощ донесоха тая. Петко е бил при Дена в момента и не знае нищо. Матеева.
(бел. ред. Петко - син на Лора и внук на Ек. Каравелова)
Към полунощ донесоха тая. Петко е бил при Дена в момента и не знае нищо. Матеева.
Бедно, метежно,
безпокойно дете, намери ли в тоя ужасен край успокоение!
Чувствувам се разбита.
Не зная за кого плаче сърцето ми: за Лора, която изчезна преди време в разцвета
на младостта си, или за оная, която и каквато тя можеше да бъде. Бедно, бедно
дете.
30 ноемврий [1913 г.]
В руския вестник
„Речь“ вече съобщили за станалия ужас в София: „Поэт Яворов убил свою жену
(урожд[енную] Каравелову) и пытался застрелиться сам.“
Идваха да изкажат
съболезнования: Шляхтина, Рудановский.
*
Писмо на Рачо Славейков до Ек. Каравелова
София, 2
декемврий [1]913 г.
Днес се извърши
погребението на Лора. Вчера след обяд тя бе пренесена от Александровската
болница, гдето я аутопсираха, в черквата „Св. Георги“ и от тогава до днес часа
по два сума хора се извърви да я гледа. А тя струваше да се види, защото лицето
и́ бе спокойно, а чертите, както и лицето и́ бяха особено хубави. Струва ми се,
че Лора никога не е била тъй хубава, както вчера в гроба, обсипана с рози и
други цветя от глава до крака. Погребението бе повече от прилично. Светът,
особено женски, бе извънредно много. Никога други път, а аз съм доста
присъствувал на погребения, не е била такава „давка“ (бел.ред. навалица,
блъсканица) като днес, а шпалирът от двете страни на пътя бе до самата джамия.
Много народ съпроводи процесията чак до гробищата. Времето бе хубаво. От твоя
страна аз положих венец със следующия надпис: „На злочестата Лора, от
скърбящата майка“. От Виола се получи тоже телеграма за венец, но много късно.
Венци имаше няколко, от които един от Ляпчева.
Петко водиха два пъти
при Лора, като му казаха че майка му отива при дядо Господа и че ще се върне
оттам. Първия път вчера той я целуна и се питаше защо тя била студена; но втори
път, днес, не рачил да я целуне и инстинктивно странял от нея. Дена, тая
непоправима бъбрица, вероятно му е дърдорила нещо, защото той днес вече
разправял, че „чичо Пейо турил куршум в револвера и гръмнал, та ударил майка
му в гърдите“.
Вчера и днес през
време на погребението Петко бе у Джакели; сама Джакелица дошла днес да го
вземе.
Иван взе най-деятелно
участие в погребението и си доста поплака, без да обръща внимание на любопитните
погледи.
Вчера докторите бяха
казали почти категорически, че Лора е убита, и то изотзад; днес вече и вероятно
под влияние на македонствующите те кръшнали назад.
Пращам ти извадки от
вестниците; ако искаш чети ги, ако не, изгори ги; те са по-отбрани, т. е.
по-близо до истината. Въобще симпатиите на печата и на обществото са на
страната на Лора. Аз чух такива съжаления за нейната смърт и такива проклятия
по адрес на оня злодеец, които ме просто учудиха. Общото убеждение е, че тя е
убита, и това открито го говорят. Според моето дълбоко убеждение тя е убита и
е убита в препирнята по отиванието в Париж. Той не е скривал от нея, че
по-скоро ще я убие, отколкото да допусне тя да го остави. А нейното отивание в
Париж той е счел именно за преддверие на това оставяние. Лора в последно време се
е оплаквала, че я е страх от него.
Нямам нужда да ти
казвам, че аз съм убит духом от това събитие, защото аз обичам децата ти, а
Лора загина без време в „погони за счастьем“ (бел.ред. в гонитба, преследване на щастието).
А това пусто щастие го няма на тоя свят.
Много здраве на
всички, които ме познават.
С най-искрен привет
Р. Славейков
Подготви за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ