сряда, 16 април 2014 г.

КАТО АНТИЧНА ТРАГЕДИЯ - СЪДБАТА НА ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА И НЕЙНОТО СЕМЕЙСТВО



Из "КАТО АНТИЧНА ТРАГЕДИЯ Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии". Представила Фани Дренкова, изд. Наука и изкуство, София, 1984

Тетрадка от Русия

30 ноемврий 1913 г.

Към 2 часа след пладне се получиха тие две дапеши:
1. Лора днес почина внезапно. Чакам разпорежданието ти. Иван (бел.ред. Иван Дренков)
2. Лора застрелилась. Мужь тоже, но жив. Петко не был там. Славейков. 
(бел. ред. Петко - син на Лора и внук на Ек. Каравелова)

Към полунощ донесоха тая. Петко е бил при Дена в момента и не знае нищо. Матеева.
Бедно, метежно, безпокойно дете, намери ли в тоя ужасен край успокоение!
Чувствувам се разбита. Не зная за кого плаче сърцето ми: за Лора, която изчезна преди време в разцвета на младостта си, или за оная, която и каквато тя можеше да бъде. Бедно, бедно дете.

30 ноемврий [1913 г.]

В руския вестник „Речь“ вече съобщили за станалия ужас в София: „Поэт Яворов убил свою жену (урожд[енную] Каравелову) и пытался застрелиться сам.“
Идваха да изкажат съболезнования: Шляхтина, Рудановский.

*

Писмо на Рачо Славейков до Ек. Каравелова

София, 2 декемврий [1]913 г.

Днес се извърши погребението на Лора. Вчера след обяд тя бе пренесена от Александровската болница, гдето я аутопсираха, в черквата „Св. Георги“ и от то­гава до днес часа по два сума хора се извърви да я гледа. А тя струваше да се види, защото лицето и́ бе спокойно, а чертите, както и лицето и́ бяха особено хубави. Струва ми се, че Лора никога не е била тъй хубава, както вчера в гроба, обсипана с рози и други цветя от глава до крака. Погребението бе повече от прилично. Светът, особено женски, бе извънредно мно­го. Никога други път, а аз съм доста присъствувал на погребения, не е била такава „давка“ (бел.ред. навалица, блъсканица) като днес, а шпалирът от двете страни на пътя бе до самата джа­мия. Много народ съпроводи процесията чак до гро­бищата. Времето бе хубаво. От твоя страна аз поло­жих венец със следующия надпис: „На злочестата Ло­ра, от скърбящата майка“. От Виола се получи тоже телеграма за венец, но много късно. Венци имаше ня­колко, от които един от Ляпчева.
Петко водиха два пъти при Лора, като му казаха че майка му отива при дядо Господа и че ще се вър­не оттам. Първия път вчера той я целуна и се питаше защо тя била студена; но втори път, днес, не рачил да я целуне и инстинктивно странял от нея. Дена, тая непоправима бъбрица, вероятно му е дърдорила нещо, защото той днес вече разправял, че „чичо Пейо турил куршум в револвера и гръмнал, та ударил май­ка му в гърдите“.
Вчера и днес през време на погребението Петко бе у Джакели; сама Джакелица дошла днес да го вземе.
Иван взе най-деятелно участие в погребението и си доста поплака, без да обръща внимание на любо­питните погледи.
Вчера докторите бяха казали почти категорически, че Лора е убита, и то изотзад; днес вече и вероятно под влияние на македонствующите те кръшнали на­зад.
Пращам ти извадки от вестниците; ако искаш чети ги, ако не, изгори ги; те са по-отбрани, т. е. по-близо до истината. Въобще симпатиите на печата и на об­ществото са на страната на Лора. Аз чух такива съ­жаления за нейната смърт и такива проклятия по адрес на оня злодеец, които ме просто учудиха. Об­щото убеждение е, че тя е убита, и това открито го говорят. Според моето дълбоко убеждение тя е уби­та и е убита в препирнята по отиванието в Париж. Той не е скривал от нея, че по-скоро ще я убие, отколко­то да допусне тя да го остави. А нейното отивание в Париж той е счел именно за преддверие на това оставяние. Лора в последно време се е оплаквала, че я е страх от него.
Нямам нужда да ти казвам, че аз съм убит духом от това събитие, защото аз обичам децата ти, а Лора загина без време в „погони за счастьем“ (бел.ред. в гонитба, преследване на щастието). А това пусто щастие го няма на тоя свят.
Много здраве на всички, които ме познават.
С най-искрен привет


Р. Славейков


Подготви за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ       

ПИСМА НА ЛОРА ДО ЯВОРОВ - СОФИЯ 1912 г.