По повод 130-годишнината на именития учен енциклопедист - професор доктор Асен Златаров, в СОУ „Д-р Петър Берон” се проведе интегрален урок „Опит за биографичен и творчески портрет на проф. д-р Асен Златаров - мост между науката и литературата" под ръководството на г-жа Надя Георгиева и г-жа Димитринка Караиванова.
Из класираните есета, спечелили първо и второ място на конкурса, организиран от фондация „Вигория".
ЧАСТ 1
ДА СЛЕДВАМЕ ЗАВЕТИТЕ НА АСЕН ЗЛАТАРОВ
Личността
и делото на проф. д-р Асен Златаров се свързват с най-светлите мигове в историята
на българската наука, литература, изкуствознание, общественополитически
живот…Името му, име на истински човек, учен и българин, и днес произнасяме с възторг
и почит. И над него не пада нито сянката на забравата, нито тази на съмнението,
макар че се навършиха 130 години от рождението му. Той е извън времето и над
него. Защото това, което той ни завеща, е с непреходно значение. Свещените
завети, отправени към младите, и днес звучат актуално и силно.
Морално
чист, изключително скромен и честен, той ни учи на добро и красота, на
трудолюбие и справедливост. Въплъщение на високи ценности – излъчва онова
духовно сияние и безкористие, които завладяват и извисяват.
За
своите съвременници Асен Златаров е “рицар на правдата и свободата“, „апостол
на истината и красотата“, „учител на народа“. Едни го сравняват с д-р Петър
Берон, други - с Иван Шишманов, а трети - с Леонардо да Винчи. Колко много определения
и сравнения в знак на признателност и благоговение! Човекът с многото титли и
имена, но с една-едничка същност - неизменно съвременен и вечен.
Нямах
търпение да прочета книгите, посветени на проф. Асен Златаров: „Синът на тоя
град“ от Йордан Нанчев и “Асен Златаров - 130 години от рождението му“, издадени
със съдействието на фондация „Вигория“, и отблизо да се запозная с живота на този
необикновен учен с многостранни интереси и енциклопедични знания.
Потомък
на родолюбива фамилия, у него отрано се възпитава онзи дух на нравствено здраве
и национално самочувствие, на които остава верен докрай. Всичките му усилия и
неуморимата му жажда за знания и усъвършенстване са насочени към това - да бъде
полезен на народа си, да направи известно името на България в Европа и по света.
С научните си открития и художествени произведения той прославя своята родина. От
колегите си в Германия е наречен „изтъкнатият познавач на българските
хранителни продукти“, а през 1985 г. в сп.“Химия и индустрия“ е публикуван
неизвестен патент от френското Патентно ведомство на името на Асен Златаров,
отнасящ се до фосфатно брашно, получено от зърната на сланутъка.
Поемата
„Песен за нея“, изпълнена с неспокойния зов по изгубеното щастие и любовта, с
предговор от Константин Гълъбов е преведена на чешки език и достойно представя
българската литература.
Където
и да се намира - в Швейцария, Германия, Испания, той е изпълнен с мисъл за
България. Горещо я обича и вярно и всеотдайно ѝ служи. Не забравя мисията си да
черпи знания и опит от световната културна съкровищница, за да бъде полезен на
своя народ, пред чийто дух и нереализирани възможности се прекланя.
Вълнуващ
е онзи момент, когато на Международния конгрес на химиците в Испания той
произнася своята емоционална реч на перфектен френски език. И след бурните
поздравления и ръкопляскания името на неизвестна България се носи вече от уста
на уста. Истински празник за него и за присъстващите българи!
Трогателни
и искрени са неговите последни изповеди, отправени към българската младеж и към
най-близките на сърцето му хора.Те звучат като вдъхновена ода на българщината с
вазовски патос и преклонение пред родното, своето, българското. Застанал на прага
на вечността, той прави своята житейска равносметка. Преодолял естествения
страх от смъртта и осъзнал ценността на ограниченото време, на преден план
извежда неудовлетворението от постигнатото. Раздялата с живота не е болезнена и
не предизвиква скръб. Той, подобно на библейски мъдрец, стигнал до дълбините на
човешкото познание, е разбрал, че „няма незаменими хора, но няма и излишни“.
Към своята съпруга се обръща с думите: “На всички ще носиш моята последна
усмивка. Който е обичал живота, не може да си иде мрачен и озлобен“.
Силни
и оптимистични откровения, изпълнени с обич към живота и хората. Той, вярващият
в доброто и красивото, отправя своите последни надежди към младите хора,
завещавайки им три основни добродетели: “Любов към труда, любов към науката,
любов към народа“. Ученият, който най-високо цени знанието и разума, дълбоко ненавижда
невежеството и не може да прости незнанието на своите възпитаници. Затова ги
води към върховете на познанието. Осъзнали това, студентите му никога не се
явяват неподготвени, защото изпитът за тях не е само проверка на знания, но и „нравствена
кръщавка“, знак за почтеност и труд. Любимият преподавател ги съветва да вярват в
собствените си сили и да ценят по-високо способностите и възможностите си,
защото и те могат да се мерят с най-големите учени на Европа и света.
Гласът
на Асен Златаров достига и до нас - младото поколение на България…И ние,
следвайки заветите му, ще останем „до последната си фибра българи”, като браним
непоколебимо и всеотдайно достойнството на народа ни, ценим богатството и
красотата на звучната българска реч и се стремим към висините на духовното
знание…
Неговите
идеали на границата на преломното време, в което живеем, трябва да бъдат в
основата на ценностната ни система. Да ни помагат да открием не само
разковничето на истината, но и корените на националните добродетели, които
никога не са подвеждали народа ни в критични ситуации.
Нравствените
послания на проф. д-р Асен Златаров са уроци по човечност и родолюбие. Към тях
ще се връщаме и ще ги препрочитаме, за да се осветим и въздигнем. Те са нашият
духовен светилник, който ще ни води напред, за да ни има, за да пребъдем като
българи.
Даяна Тодорова Коджаманова,
ученичка от VIIIA клас,
СОУ „Д-р Петър Берон”,
гр.Тополовград, обл.Хасково
