ВЕЛИКАТА ПОБЕДА (РАДИОТО) - ПРОФ. Д- Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

ВЕЛИКАТА ПОБЕДА

Проф. Д-р Ас. Златаров председател на съюза „Родно радио“.

Ако трябва да дадем едно по-висше определение на човека, трябва да го наречем победно същество. И на­истина, сред всички живи същества, само човекът крие в душата си тая никога нестихваща жажда за завла­дяване: да владее веществени блага, да владее ключа на радостите, на тай­ната на мировите въпроси. Върховно домогване в това завладяване е копнежът му, да покори времето, да по­кори пространството. На това му стремление сочат приказките, които човечеството е дало. В тия приказ­ки, където той се въплощава такъв, какъвто иска да се види един ден, ние имаме опотизиран образа на човека властелин над времето и пространството: магическата пръчка на неговата мощ там му позволява да прехвърля за миг морета и пла­нини, да се издига до висините на слънцето, да властвува над дните и нощите.

А романите на един Жул Верн, на един Фламарион, на един Уелс и толкова други още, не са ли отдушник на човека, на неговата неутоли­ма жажда да подчини времето и про­странството?

И ето, такава е великата същина на човека, че това, което той замечтае, става действителност. Пътят на човешката история, пътят на човешките вековни усилия, не е само войни и ужаси, а, преди всичко, път на разраст на сили и победни успехи: все повече и повече човек става господар на силите и тайните на Всемира, впряга ги в своята победна колесница, за да увеличи сбора на веществе­ните си и духовни блага, за да се из­дигне по-горе и по-горе в чувството и гордостта си на господар на жи­вота.

Приказките стават действител­ност!

Среди великите завоевания на чо­вешкия гений, които дадоха на човека неизмерима по цена мощ и вне­соха огромен разраст на силите му, са книгопечатането, телеграфът, киното и радиото.

Радиото е последната велика побе­да на човешкия гений. Неговите прак­тически възможности бидоха посоче­ни, макар в несъвършена форма, преди 25 години, когато Маркони успя да предаде през Ламанш, със своя телеграф без жици, три букви на една дума. И днес, четвърт век от това чудо, ние имаме такъв разраст на неговите постижения, че и най-смелата приказка почва да блед­нее пред действителността.

При създаването и усъвършенствуването на радиото, най-ясно полича ролята, която е изиграло научното тео­ретично и опитно изследване на фи­зиците: техните трудни, мъчно достъпни за разбиране от широката публика теоретични и експериментал­ни изследвания са праусловието и ръководния нерв на това велико културно завоевание. Имената, като тия на Хайнрих Херц, гениалния физик, едновременно теоретик и експерименталист, който на 1885 г. откри радиовълните — нова катего­рия трептения на етера, които днес наричаме „Херцови вълни“ — имената на Маркони, на граф Арко, на Вин, изнамервачът на кристалния детектор през 1905 г., на фон Либен, който въведе катодните радиолампи, на Майснер, Армстронг, стоят на първа линия в радио-откриванията и тяхното практическо използуване.

Голямата и сложна теоретична об­ласт, от която се възползува радио­техниката, за да създава днешното радио, е областта на индуктивните електрични явления и на електроника­та — два дяла от физиката, които обновиха теоретичните ни схващания за природата на веществото и които мощно оплодиха нови отрасли на техниката.

Тук трябва да упоменем и цен­ното и необходимо участие за успеха на радиоделото и на промишленици, обладаващи капитали, организация и инициатива, имащи за свои ръководители специалисти учени, без чието дело разрастът на радиото би бил крайно бавен. За Европа челно място заемат тука промишлените пред­приятия на германската фирма Телефункен и холандската С. А. Филипс. Особено Филипс, която по могъщо научно ръководство, технични усъвършенствувания и финансови средства, е първа в света.

*

Днес радиото (телеграф и телефон без жици) има приложение за най-различни цели: журнализъм, про­паганда, образование, забава, са не­говия обсег. Радиото е истинско народно училище в културните страни. То е така навлязло в живота, така го е обогатил, разширил и заздравил, че днешният цивилизован свят е немислим без него. За по-малко от секунда време радиото раз­праща по цялата земя говор и музика, от където и да са излезли те. Помислете, какво чудо е това! Поми­слете, каква услуга и какви възможности прави на човека това радио! Днес с милиони и милиони хора са притежатели на радиоприемни апара­ти. В Съединените щати на всеки две семейства се пада притежание радио-апарат.

Приложението на радиото не се из­черпва само с предаване през хиляди километри на говор, песен и музика, но днес радио вълните и радиоапаратите имат мно­го по-широко използуване. Ето някои от тия придобития: предаване на образи чрез етера (телевизия), записва­не на звука върху грамофонни плочи, усилване на говор и грамофонното му възпроизвеждане, говорящ филм, изследване слабите токове (технични и научни уреди, които и за физиоло­гията имат голяма цена), изучаване действията на ултра-къси радиовълни върху животни, растения, микроби. Създават се чудодейни апарати: ра­дио-полицай и радио-куче — машини вардачи и сигналисти, радиопианото и пр. и пр.

Вмъкването на радиото в такъв широк мащаб в живота, донесе живителен тласък към опознаване на много повече хора (радиолюбителите) с редица физични факти и теории и спомага за издигане уровена и умствените интереси на голямо мно­зинство хора. Днес радиолюбители­те са предна културна армия на чове­чеството. Радиото донесе и нов, лесен способ за бързо справяне с онова, което става по света, то доне­се и приятни часове на песен и музика. Без радиото днес животът става немислим, както става немислим без книгопечатане.

И чудно ли е, че културните стра­ни се надпреварват в създаване на национални радиопредавателни станции ? Чрез тях те искат да се изявят пред света, чрез тях те носят просвета, благосъстояние, мо­рал за народите си. Има истинско трескаво състезание в тия културни народи за предимство в етера — загадъчната, пълна с тайни същина на радиопредаването.

Само ние в България, за срам пред очите на Европа, сме единствени останали без такава стан­ция. А у нас тя има да постига и вътрешно културни и външно народ­ностни задачи, задачи големи, които само управниците не виждат.

И за честта на племето ни, добре че се родиха двама-трима идеалисти, културни ратници и мъченици, които с вяра, с ентусиазъм, с прене­брегване личните си интереси, са се заели със свои сили да строят радио­предавателна станция и подарят на народа ни великото чудо и мощното завоевание на нашия век — радиото.

Тия ратници, чиито имена трябва да се знаят и които ще ги оставят като пример на идеализъм, граж­данска културна служба и подвиг в нашето време на тъпота и корист, са инж. Г. М. Георгиев, Н. Кулушки, М. Георгиев и Вълков.

И аз се ползувам от случая да направя един апел към българското гражданство: подкрепете усилията на тия хора, дайте вашия малък принос, малка материална жертва, за да може строящата се станция на съюза „Родно радио“ да зазвучи и пръсне по нашата обедняла, обезверена и героична в търпението си и мъката си родина, поука, нравствена укрепа, часове на радост. Помислете за това!

Сп. "Нива", год. III, бр. 5, 29.11.1930 г. , 3-4 стр.