Три години от смъртта на

проф. д-р Асен Златаров

Когато пролетното слънце на един априлски ден през 1933 г., пробуждаше коравия чернозем на Добруджа за нов живот и южняка брулеше загорялото лице на отруден орач, през синорите на родната ни земя, премина скъп, желан на всички ни гост.

Две светли, сини очи погалиха с погледа си ширните поля, догониха в висинето чучулига. Той чу родна майчина песен, невинен смях на деца, тежки правдиви слова на бащи — орачи...

През синорите на нашите разорани ниви дойде, тогава, между нас един от малцината избраници на племето ни: нейният духовен вожд, воин на правдата, защитник на истината, творец на прекрасна родна реч и жрец на науката — проф. Асен Златаров.

Като същински роден   брат той встъпи между нас и със слова, прости, като самата истина, дишащи безгранична обич, съчувствие и човечност, той завладя сърдцата ни. Уви малцина бяха тия, крито можаха да посетят трите му научни сказки.

И те бяха щастливи да съзерцаят скромната му фигура и образ; да се опият от музиката на неговия нежен, кристално чист и звучен български език, да прозрат познанието чрез научната истина, — „да пият с жадни уста от извора на неговата мъдрост и поезия“.

*

Асен Златаров! Колко мъчно е да се предаде, тук, всичко за него.

*

Химик по звание и специалност, по призвание, той обладаваше талантът на голям писател и поет, недосегаема сърдечност и отзивчивост към обществените въпроси. Той бе неподражаем сказчик и популяризатор на науката и честен журналист. Неговият дух, изпълнен с воля и вяра в бъдещето, неговите разнолики прояви, правеха от него и учен и поет, общественик и борец. Затуй, делото му се простира от университетската катедра до обществената арена и от най-нежните форми на неговия поетичен възторг до популярните му научни сказки всред народа.

А повече от всичко, той бе човек.

„Със светъл ум, широка душа и любящо сърце, с учения беше учен, с простия — прост, с гражданина — гражданин, със селянина — селянин. Той обичаше простите и трудолюбиви селяни и не жалеше време и способности да пръска повече светлина всред малките и слабите в живота…“

Проф. Златаров нямаше на себе си равен. В своята тридесет годишна научно - писателска и обществена дейност, с перото и чрез живото слово той правеше достъпни на всички научните истини, учеше на повече правда и човечност.

Обичаше до безграничност своя народ, той вярва до фанатизъм в неговите добродетели, които ще го изведат към истината, доброто и красотата. С тия чувства и вяра той закърми младите поколения и им отдаде с щедрост цялото си съкровище от мисъл и любов.

Огромно е научното и писателско наследство на Ас. Златаров. А като общественик неговите заслуги са над всяка оценка. Живял с пулса на времето си, но винаги с поглед в бъдещето, той е и днес, и винаги ще бъде актюелен, защото ще пребъдат идеалите на които той служи: — за много човечност, за правда, за беззаветно служене на народ и нация.

Ат. Павлов ž Пoпов

Из предсмъртните писма-завет на проф. Златаров към младежта - Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ, Варна, Bulgaria - CC0.

https://www.europeana.eu/item/1034/libvar_ARTICLE_105201

Проф. Асен Златаров в Добрич

Българският Народен Университет от град До­брич, в края на третата си годишна дейност, записа най-голямата си културна придобивка —инициативата да покани един от най-учените и просветени граждани на България, г. проф. д-р Асен Златаров.

Неговото посещение бе не само радост на Б. Н. У., но истинско празненство за целия град, за цяла Добруджа.

Вестта за идването на проф. Ас. Златаров, предадена от ръководното тяло на Бълг. Народен Университет, се разнесе със светкавична бързина. Граждани и гражданки живо се интересуваха, питаха и разпитваха за неговото идване; ликуваха учащите се, очите им искряха от радост, че ще видят най-видния представител на българската книжнина и слово.

ПОСРЕЩАНЕТО

В събота сутринта, потегли автомобила с представителите на Бълг. Народен Университет, за да посрещнат на границата видния гост. На границата, председателят на Б. Н. У., г. Хр. П. Капитанов приветствува госта с добре дошъл, на когото г. проф. Ас. Златаров отговори с трогателни думи. На обед към 12 и полов. часа, г. проф. д-р Ас. Златаров, пристигна в града и отседна в дома на г. д-р Божидар Янакев.

 ПЪРВАТА СКАЗКА

Според съставената програма от Бълг. Народен Университет, г. проф. Ас. Златаров трябваше да изнесе 40-та сказка на Б. Н. У. същия ден 4 и половина часа сл. обед на тема „Изкуството да се живее“. Още от 4 часа салонът бе препълнен. Абсолютно всички столове бяха заети. С десетки граждани и гражданки, награмадени до вратата и в салона останаха на крака. Всички погледи бяха отправени към вратата.

В 4 и полов. часа, пристигна г. проф. д-р Ас. Златаров, посрещнат с гръмки ръкопляскания. Ученическата духова музика засвири марш и отново се подеха ръкоплясканията и овациите. Бе мило и трогателно.

Добруджа чествуваше скъпия гост – сърцето на българската интелигенция, стълбът на българската наука и книжнина!

Г-н проф. Асен Златаров се появи на сцената придружен от председателя на Б. Н. У., г. Хр. П. Капитанов.

Салонът гръмна наново с нестихващи ръкопляскания, и от всички страни заваляха цветя на сцената. Г-н Хр. П. Капитанов представи на хилядите присътствуващи видния гост, който с топли и съчувствени думи благодари за големия прием и убедително подчерта голямото значение на Бълг. Народен Университет, от чиято катедра тепърва ще говори. Преди да почне своята сказка, поднесоха му се четири разкошни букети от свежи полски светя : от името на Люб. Театр. Трупа «Сава Огнянов", бивша при Б. К. О. , от Дамската секция, от учителите и от учащите се. В продължение на два часа г. проф. д-р Асен Златаров прикова вниманието на цялата аудитория. Говори хубаво, увлекателно , разбрано.

ВТОРАТА СКАЗКА

На втория ден, неделя сутринта, салонът на Б. Н. У. е отрано препълнен. Нямаше място и за правостоящи. Г-н проф. д-р Асен Златаров изнесе 41-та сказка на Б. Н. У. Говори на тема „Биологичната проблема за живота и смъртта“.

За пръв път добричкото гражданство слуша подобна научна тема, на ясно разбран език.

Същият ден сл. обед г. проф. д-р Ас. Златаров посети гр. Балчик, от където се завърна с незаличимо хубави спомени. Вечерта, в Младежкия клуб, в чест на високия гост Б. Н. У. даде разкошен банкет, в който бяха поканени представителите на всички културни организации от града ни.

ТРЕТАТА СКАЗКА

На 1 май, г. проф. Ас. Златаров изнесе третата си сказка на тема „Слънцето и живота“. Преди да дойде в салона на Б. Н. У. той посети българските училища. От тук може би той отнесе най-мили впечатления от тридневното си гостуване в Добрич. Заобиколен от малките питомци, с цветя и бурни овации, той бе дълбоко трогнат и едва удържаше сълзите си, горещо им благодари за посрещането и вниманието.

От катедрата на Б. Н. У. г. проф. д-р Ас. Златаров бе приветствуван от представителя на Румънския Свободен Университет — г. Ника Йонеску. Размениха се горещи пожелания за братски отношения между двата съседни от векове народи, след което г. професора започна своята хубава сказка за „Слънцето и живота“. Вечерта, в негова чест в салона на Бълг. Частна Гимназия се даде банкет.

Г-н проф. д-р Асен Златаров за пръв път идва в Добруджа. Неговото посещение бе истинско тържество. Той дойде между нас и пръсна лъчите на желаната от всички ни просвета и пробуда. Той озари сърцата ни с нова светлина. Неговите слова завинаги ще ни говорят за хубавото и светлото, за живота, за който той така красноречиво и увлекателно говори.

На 2 май сутринта, видният гост напусна града ни, на път за България. Той замина отрупан с много букети и цветя, чиито благоухан мирис ще му напомнят за дълго отрадното впечатление от равна, нявгашна златна Добруджа.

Проф. д-р Асен Златаров в Добрич - Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ, Варна, Bulgaria - CC0.

https://www.europeana.eu/item/1034/libvar_ARTICLE_87037