ПОСЛЕДНИТЕ ЧАСОВЕ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ - от ВИЧО ИВАНОВ - "Литературен глас", бр. 365, 1937 г.

Последните часове на Йордан Йовков

В ПАМЕТ НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРИН

Мъчно, наистина би могъл да си представи човек смъртта на Йордан Йовков — един от малцината големи представители на българската литература ! И да­но чувството, което ме накара да предам впечатленията си за пос­ледните часове на тоя велик самотник в живота, не бъде из­тълкувано зле...

Понеделник — Йордан Йов­ков го приемат в тукашната католическа болница. За пренася­нето му от Хисаря се погрижил, както трябва — директора на те­атъра, г. П. К. Стойчев. Постъпил с подутост на цялата ко­ремна област. Лекарите — Д-р Т. Груев, Д-р Атанасов и Д-р Паскалев непрекъснато са полагали грижи да облекчат стра­данията на болния. Въпреки всич­ко атаките не преставали! Четвъртък през нощта, на единайсет часа те предприемат ед­на малка операция: на дясната страна, над хълбока правят малък разрез с местна упойка — да освободят пищеварителната система от напора на газовете. Тогава господа лекарите разбират, че Йордан Йовков, освен от злъчка — страда и от рак, проявен отпреди година.

— Това откритие, — разправя­ше д-р Груев, — ни изненада! Когато правех разреза, аз напипах буца, по-голяма от юмрук. Останахме до два часа през нощта за да видим, как ще се чувствува Йовков. Нищо не му съобщихме за нашата из­ненада, а и той говори в пълно съзнание. Докато правех опера­цията, д-р Атанасов му задава­ше въпроси на ромънски; Йовков отговаряше също на ромън­ски. Всички, обаче знаяхме, че от тази нощ нататък Йовков и ний сме изправени пред големи изненади...

Петък сутринта, аз потърсих г-жа Йовкова по телефона. След малко тя се яви и на моя въпрос:

— Как се чувствува г. Йов­ков след операцията ? — долових плач и уплахата ù пред неизвестността.

— Йовков е зле! Не знам какво да правя... А и капнала съм от умора, сама съм. За довечера да се намери някоя болногледачка, която да ми помогне. Съобщете на г. Атанас Георгиев.

Дойде в библиотеката помощник-кмета, Дим. Щиплиев. Предадох му неприятната вест, че известният писател, Йордан Йовков е тежко болен. На 9 часа тръгнахме за католическата болница.

Там ни посрещна една от прислужничките, която знаеше ве­че, кой и какъв е тоя, когото искаме да видим.

— Тежко болният писател ли? — Той е в стая № 29, — отговори една от сестрите на въпроса ни:

— В коя стая лежи Йордан Йовков ?

Там, заварих пристигналият вече г. Атанас Георгиев и г-жа Йовкова. Болният беше още в съзнание и, колкото и да беше тежко състоянието му, здрависа се.

Той гледаше в отсрещната стена, където бе окачена една икона. Никого не смееше да пог­ледне в очите, това сякаш значеше:

— Никой не трябва да знае, колко ми е тежко!

В очите му се четеше скръб, но, и едно примирение: трагичното примирение на човек, който се прощава със света.

Челото му беше бледо, като смин. Капчиците пот по него издаваха последната борба на бол­ния. Устните бяха засъхнали, прис­вити в особенно търпение, което още повече изтъкваше страданието на Йордан Йовков. Тук-таме по изпънатото му лице трептеше сла­ба руменина. В тия енергично стиснати челюсти имаше воля за живот. Силните вдишвания и из­дишвания през носа насищаха тишината в болничната стая с потискаща самота и безнадеждност. Набоцкалата и прошарена брада му придаваше изглед на затворник. Когато с г-жа Йовкова станахме да излезем в коридо­ра, болният настойчиво покани:

— Моля господа, седнете, седнете!...

И отново сви устни и замълча.

В коридора от госпожата узнах, че той още преди опера­цията искал да се съобщи на г. г. професорите Михаил Арнаудов и Спиридон Казанджиев.

— Мъчно му е, че няма нито един от близките му приятели. Телеграфирайте на Казанджиев и и Арнаудов да дойдат.

Тук се намеси отзивчив д-р Груев, с явното желание — да внесе малко утеха:

— Успокойте се госпожо, ус­покойте се! Не сме изгубили на­дежда. Всеки момент можем да очакваме изненади. Възможно е да настъпи подобрение.

Когато влязохме в стаята, болният отново отправи своята любезна покана:

— Моля господа, седнете.

Тя беше съпроводена с няколко енергични възвивания на главата. Полуразтворените очи се разширяваха, в тях се четеше всичкият ужас на настъпилата агония.

— Материали . . . Пуснете ме да стана! — говореше и молеше той несвързано. Преходът към безсъзнание беше настъпил. А и ръцете му вече заизстиваха. Тряб­ваше да му сложат серум:

— Да излезем на коридора, че Йовков се много срамува, — помоли госпожата.

От болницата отидох право на т. п. станция, където подадох двете телеграми.

Към един без нещо — пак в болничната стая, № 29.

Състоянието на болния съвсем се беше влошило. И нямаше ве­че никакви изгледи — да може да се възвърне.

Ръцете му бяха студени, като лед, но потта не спираше. Нок­тите прибледняха, ръцете жъл­тееха, пулсът отслабна.

Към един и половина часа Георгиев излезе, за да се върне отново към три без нещо. Агонизиращият през пет—през десет минути правеше отчаяни опити да стане. Много често тия опити се придружаваха с толкоз отчаяни викове и охкания.

Влезе сестрата и седна от лявата му страна. При всяко изтри­ване на потта по челото, Йор­дан Йовков въздъхваше: сякаш гърдите му се освобождаваха от някаква огромна тежест. Устните се присвиваха, за да се отпуснат и изпънат веднага след това — като някакви струни на човешка­та мъка. Сестрата понякога до­пира с длан острият му и безкръвен вече нос и клати неодо­брително глава.

Със зачестяването на острите конвулсии, халюциниращият Йор­дан Йовков започва да буйствува. Улових с десница — студе­ната му десница — да не му позволявам да става. Палецът не­прекъснато се движи, а когато неочаквано дойде атака — ръката стиска здраво! Лицето се изкри­вява в мъка, полуотворената ус­та стене безутешно, а очите все повече и повече придобиват без­различния, студен оттенък на седефа.

На съседното легло, капналата от безсъние, г-жа Йовкова е то­ку-що задрямала. Давам знак на сестрата, да не ù позволява да става. По-добре е, мисля си, за измъчената жена — да не става свидетелка на тая отчаяна, страшна агония на обичния си мъж.

Влезе г-жа Невена Манолова. Седна при г-жа Йовкова. Тук утешенията, надеждите бяха из­лишни: знаменитият изобразител на народа и българската земя беше към края на своя път.

Сърцето съвсем беше отслаб­нало. Сестрата се върна с кам­форова инжекция.

— Опит — да се продължи живота му, може би още с ня­колко минути! — заключава всеки в себе си.

Дясната ръка почти отпадна, останаха едни слаби и ритмични пристисквания, ала лявата по чу­до все още продължаваше да действува. Не само това: умиращият човек направи няколко приповдигания с нея, които бяха много силни.

От тук нататък болният се успокои... хърканията му станаха бавни, дълбоки и отмерени. Последните нишки на един голям дух с живота се късаха.

— Господа, — обръща се г-жа Манолова, снемете одеялото. Поотвийте го малко да му отлекне...

Когато г. Атанас Георгиев се върна, ноктите на Йовковите ръце бяха посинели. Острите хрипо­ве заглъхваха, устните станаха бели като пръст; долната челюст повече не мръдна, полуот­ворената уста издаваше близкото спокойствие, което ще дойде със смъртта. Никакъв глас! Само едно леко потръпване на устните — като да шепнеха истината на един чист живот, последните откровения на един благороден дух.

Мътно-седефените очи, техният вперен в тавана поглед — всичко, всичко издаваше без­различието на близкия покой.

При последното поемане на въздух, часът биеше три: победе­ният изви глава назад, изпъна се и повече не мръдна.

Чудният поет Йордан Йовков беше мъртъв.

От поприсвитото дясно око видях как изкокна една едра сълза, спря за миг на бузата и бързо полетя. Нека си призная — тя тъй силно ме затрогна, че не можах да се сдържа. . . Помислих, без каквото и да било же­лание да правя някаква аналогия: наистина, тая сълза не е ли един странен, неочакван отзвук на един живот, изживян за друг един живот след смъртта: жи­вот в изкуството!...

Прибрах и изопнах ръцете му, покрих го със завивката. Се­страта му затвори очите и заедно с г-жа Манолова поканиха г-жа Йовкова да стане...

Никога няма да забравя особе­ните тръпки на ръцете му, след като вече беше издъхнал!

На другият ден събота, сутринта с група чиновници от народната библиотека — г-ца Ма­рия Сиракова, Петрова, Найдено­ва и г-н Филипов отидохме в болницата да приберем куфари­те, одеялата и възглавниците на покойника, за да ги предадем на семейството му, отведено още петък вечерта у г-жа Невена Ма­нолова.

От десния външен джоб на пардесюто му случайно се подаде една полуизсъхнала китчица гра­дински теменуги. Някой се обади:

— Последната му радост от земята...

Колкото и неприятно да е — нека да надникнем в болестта.

Балсамирването и аутопсията му се извърши от проф. Крилов още в събота пред обед. В моргата заварих само профе­сора с двама болнични прислуж­ници. Авторът на „Старопла­нински легенди“, „Жетварът“ — лежеше на масата, безчувствен към „новата операция“, която бяха предприели преди малко и мъртво-безразличен към всичко.

— Желанието на г-жа Йовко­ва, — обръщам се към сестра­та, е да го облечете с розовата риза, която отделих от куфара.

— Предайте на госпожата, че желанието ù ще се изпълни, —

каза тя когато тръгнах за града.

Към обед, след балсамирва­нето и аутопсията, ковчегът трябваше да се вдигне от мор­гата, за да се изложи в църквата „Св. Марина“. Пред източната стена на болницата се беше стекъл много народ — повечето учащи. Процесията не можеше да тръгне, защото току-що бяха започнали да заваряват цинковия ковчег.

Там аз за трети път имах случай да се срещна с Д-р Груев и го разпитам за бо­лестта на покойника.

— Особена проява на рак. Вярно, Йовков е имал злъчка, но умира от изненадите на рака. При аутопсията се констатира, че рака е обхванал отвън цялото дебело черво. При нарастването му, започнало и прищипването на червото; един значителен корен се впуща навътре ... В същност Йовков умря от вто­рата си болест, която никой не бе предвидил. Считам, — про­дължи той, че баните в Хисаря много ще да са допринесли за развитието на рака.

*

Никой не би искал да вярва, че знаменитият майстор на българската образна реч — Йордан Йовков е вече покойник! Това колебание пред трагичния случай е много естествено: то косвено потвърждава мястото и основани­ята на едно крупно художествено дело в културния развой на цял народ. Най-после — то издава чувството ни към величието на един човек, който ще продъл­жава да живее в сърцата и на грядущите поколения.

Истина, живият извор нео­чаквано пресъхна — скъсани са сърдечните нишки със света. Ала животът на изключителната твор­ческа личност не свършва със смъртта: видимият, физически­ят Йордан Йовков умря, но остана другият — духовни­ят Йовков, завещал се на близо тридесет годишното си лите­ратурно творчество. Там ще го търсим от сега нататък — всред обществото негови люби­тели образи на които той прижи­ве вдъхна живот от своя живот. А в тях покойният писател раз­кри величието на своя народ, героичните му устреми за достой­но място в семейството на чове­чеството. Тоя народ, с когото дружи толкова години, ще му бъде винаги признателен. Приет от всенародната обич, Йордан Йовков приема едно ново по­данство: поданството на безсмърт­ния дух.

Той сля в едно цяло легенди­те на Балкана с труда в рав­нината, българското поле, равна Добруджа — с дивата красота на Стара-планина и най-сетне — човека — с безсловесните същества. Едно завършено творче­ство със свой неповторим стил — творчество в което действителност и легенда съществуват като основни потици на по­ета Йовков. Тая привидна двойственост бе единството на ху­дожника Йовков — пътя към неговия богат и пленителен сюжетен кръг, който усамотя веднаж за винаги. Защото Йовковци не се раждат всеки ден: техни родилки са столетията.

Раждането му в балканското село Жеравна и слизането му в равнината — ето две биографич­ни особености в жизнената съдба на Йовков, които го сродя­ват от една страна с легендите и от други — със суровата действителност. От където и да тръгнете към Йовковия свят винаги ще ви посрещне българи­нът и земята, такива каквито трябва да бъдат в изкуството на своя вдъхновен пресъздател: ту реалистично мощни, ту романтично загадъчни и героични.

Какво значеха ония несвързани, несъзнателни монолози на писателя, няколко часа преди да издъх­не ? Какво значеха и ония странни, въпросителни жестове от болничното легло в стая № 29 на католическата болница?

Всички те не бяха нищо друго освен едно предупреждение, че неизбежната и мъчителна смърт на великия Йордан Йовков на­истина бе дошла да приключи цикъла на неговия полувековен живот.

Пловдив 18. X. 937 г.

Вичо Иванов

           Публикувано в „Литературен глас“, бр. 365, 27.X.1937 г.

           За внука на Йордан Йовков - Боян Попов, може да прочетете в статията на "24 часа", публикувана на 05.07.2014: тук

БОРЕЦ СРЕЩУ ХОЛЕРА - В ПАМЕТ НА ПРОФ.АСЕН ЗЛАТАРОВ - "Литературен глас", бр.145, 1932 г.

Борецъ срещу... холера

Да, да! Тъкмо срещу нея!

Един професор, д-р по химия, писател и oбщественик - в борба срещу холерата!

Какво чудно в това ?

Но то е факт — и, — ето го.

Нашето познанство с д-р Aсен Златаров датира от едно най-тъжно и най-катастрофално за страната  ни време.

Беше 1913 г. Грозно време. Бунтове. Погроми. Епидемии.

Тогава върлуваше на фронта и във вътрешността — страшната холера.

Веднага в София, под уредбата на покойния д-р Кръстев, бе организирана една специална гражданска команда за борба срещу бедата.

Като негов най-близък помощник — мълчаливо, но енергично, се движеше постоянно един млад — с меко лице и някаква студентска фуражка интелигент (струва ми се че бе червена!).

И до сега все още ми се мярка тази кръгла и симпатична физиономия — с вид на вечен студент в живота.

От писателите други не помня.

Веднага ний бяхме разбити в от­ряди от по десетина души — с по един началник на група — и поехме веднага ревизорската си длъжност.

За пръв път имах пълна и без­препятствена възможност да надзърна в жилища, където от никъде не прониква лъч светлина, където хора и дрипи са се слели в една страшна и нетърпима воня, — бордеи от където, изплашени подават глави чор­лави женски създания, сплашени като мишки деца или приковани като прокажени за одрите си старци.

(А от друга страна — има хора, които тънат в богатство и разкош!)

За всичко това — (гнездата на не­чистотиите) — ний, началниците на групи, — правехме своите доклади — писмено или устно — пред Д-р Кръстев.

Така — работихме за пълния разгром на България и, тъй или ина­че — холерата не взе лоши размери в столицата.

Така аз помня д-р Асен Златаров — като енергичен борец срещу holera asiatica, превърнал се отпосле  в  отявлен борец срещу holera nostra.

Защото — какво друго е oбщественaта дейност нa Aсен Златаров, ако не една вeчна борба сре­щу специфичната душевна хо­лера в нашия обществен, полити­чески и въобще духовен живот ?

Светослав Фурен

КОНКУРС "АСЕН ЗЛАТАРОВ - ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ" - ФОНДАЦИЯ "ВИГОРИЯ"

НАГРАЖДАВАНЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ 

В КОНКУРСА "АСЕН ЗЛАТАРОВ - ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ" - ФОНДАЦИЯ ВИГОРИЯ

НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СОФИЯ

ФОНДАЦИЯ „ВИГОРИЯ” - НА 5 ГОДИНИ! КЛАСИРАНЕ В КОНКУРСА "АСЕН ЗЛАТАРОВ - ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ"

ПО СЛУЧАЙ 5-ГОДИШНИНАТА НА ФОНДАЦИЯ „ВИГОРИЯ” ЩЕ БЪДАТ РАЗДАДЕНИ  5 ПОЧЕТНИ ПЛАКЕТА  „ЗЛАТНА ДЕТЕЛИНА” В ОБЛАСТИТЕ „Образование”, „Екология”, „Култура”

 1. СОУЕЕ „Константин-Кирил Философ”, Русе - област „Образование”, за активно участие в конкурсите на фондация „Вигория”. Директор: Добромира Василева Николова; учители: Стефка Георгиева-физика, Румяна Георгиева-физика, Анка Билчева-химия

2. Деянка Алексиева, преподавател по химия и опазване на околната среда, човекът и природата, председател на екоклуб „Космос” в 8 ОУ „Юри Гагарин”, Сливен – област „Образование”, направление „Екология”.

За цялостна професионална и творческа дейност и за своите заслуги към обществото с отношението си към младите, плакет „Златна детелина” получават и:

3. Д-р Пенка Райчева – област „Детско здравеопазване” /един от приоритите в целите на Фондацията/.

4.  Матей Шопкин – област „Култура”.

5.  Верка Сидерова – област „Култура”.

КОМИСИЯ ЗА КЛАСИРАНЕ

на участниците в конкурса „Асен Златаров – живот и дейност”

Председател: доц. д-р Свобода Бенева

Членове:      Мария Добрева – преподавател по химия

               Люба Дашовска – химик

               Петра Ташева – литератор

               Снежана Стоянова – художник

               инж.Боян Николов

В конкурса участват 39 училища от страната. Комисията благодари на всички участници в конкурса за това, че намериха пролука в натовареното си ежедневие не само да се докоснат до живота и дейността на Асен Златаров, оставил светла диря в науката и културния ни живот, но и  са се мобилизирали да участват в едно състезание, в  конкурса на тема: Асен Златаров – живот и дейност. От споделените ви преживявания в процеса на подготовката и провеждането на изключително разнообразните дейности става ясно, че този процес е бил съпроводен с много положителни емоции и удовлетворение от възможността да изразите своето виждане за отношението на Асен Златаров към науката, към младежта, към народа. Победители в това състезание са всички участници, защото са обогатили своята представа за пълноценен човешки живот, за вярно служене към обществото, за културата на сърцето, но и за важността на правилното хранене.

КЛАСАЦИЯ НА УЧИЛИЩА

ПЪРВО МЯСТО – 600 лв./ по 300 лв. за всяко училище/:

1. Гимназия с преподаване на чужди езици „Христо Ботев”, Кърджали; директор: Йорданка Чавдарова; учител: Здравка Иванова Дунгова, старши учител- химия, 28 години учителски стаж.

2. Природоматематическа гимназия „Добри Чинтулов”, Сливен; директор: Мариана Милева; учител: Лидия Начева Димитрова, главен учител –  химия и опазване на околната среда, 30 години учителски стаж.

ВТОРО МЯСТО – 500лв./по 250 лв. за всяко училище/:

1. Професионална гимназия по икономика „Д-р Иван Богоров”,    Варна; директор: Янка Бакалова; учител: Стойна Стоянова Илиева, специалност: химия и биология,  учителски стаж - 17 години.

2. Професионална гимназия по туризъм „Проф.д-р Асен Златаров”, Варна; директор: Гергана Япаджиева; преподаватели-катедра природни науки: Цветана Митева, Снежа Димирова, Жана Първева, Мефарет Кахраман, Явор Князов

ТРЕТО МЯСТО – 400 лв./по 200 лв. за всяко училище/:

1. СОУ „Христо Ботев”, Кубрат; директор: Татяна Дочева; учител: Любка Петрова Мишева, старши учител- химия и опазване на околната среда, 38 годишен стаж, Втора ПКС.

2. ОУ „Яне Сандански”, Пловдив; директор: Маргарита Бозова – преподавател по химия и опазване на околната среда, ръководител на проект за работа с ученици от 7-ми клас по темата на конкурса, Първа ПКС, 30 години учителски стаж/ от тях 22 като директор/; Стоян Атанасов Боев – преподавател по български език и литература, Първа ПКС, 22 години учителски стаж

ЗАБЕЛЕЖКА: Паричните награди са за учителите, ръководители на дейностите.

ПРИЗОВИ МЕСТА ЗА УЧИЛИЩА – грамота

1. ПГ по стопанско управление, администрация и услуги „Атанас Буров”, Силистра; директор: Дочка Георгиева Милушева; учител:. инж. Ирина Тодорова Гетова-химик /17г/

2. Професионална гимназия по електроника и химични технологии „Проф. д-р Асен Златаров”, Плевен; директор: Калин Йончев; преподаватели: Детелина Ангелова Маринова-физика и Радка Радева Кръстева - химия и физика

3. Професионална Гимназия по туризъм „Проф.д-р Асен Златаров”, Кърджали; инж. Кръстина Чорбаджийска

4. ОУ „Юри Гагарин”, Сливен; директор: Галя Илиева; учител: Диянка Вълчева Алексиева, преподавател по природни науки; умело съчетаване темата на конкурса и здравното и екологичното образование.

5. СОУ „Гео Милев”, Раднево; директор: Иван Пейчев; учител: Стоянка Хаджиева, специалност химия и физика, 25 години учителски стаж; проект; видеофилм „На изпит при проф.Златаров” и др.

6. ОУ „Евлоги Георгиев”, Дупница; директор: Румяна Гиргинова; учител Райна Александрова, преподавател по химия ООС; празник на химията, свързан с темата, презентации  и др.

7. СОУ „Д-р Петър Берон”, Тополовград; директор Мария Узунова; учители: Димитринка Ангелова Караиванова, главен учител, преподавател по български език и литература / 30г./ и Надя Иванова Георгиева, старши учител, преподавател по химия и опазване на околната среда / 17 г./; интегрален урок и др.

8. ПГ по химични технологии и дизайн „Проф.д-р Асен Златаров”, Нови Пазар; директор: Димитринка Маринова; учители: Айсел Хасан-информатика, 4 г.; Ирина Георгиева/ 1 г./ и Зелеха Ахмедова/10 г./-български език и литература; Магда Димитрова/7г./-химия и физика; Бехчет Данаджъ/14г./-педагогика на изобразителното изкуство; брошура, „Занимателно междучасие”, портрети и др.

9. ПГ по туризъм „Проф.д-р Асен Златаров”, Пловдив; директор: инж.Марияна Маджирова; учител: Силвия Велчева-биология и химия; презентации, есета , портрети.

10.Гимназия „Иван С. Аксаков”, Пазарджик; директор Иванка Ваклинова; учител: Надя Пендева, химия/ 3 г./

11. Национална гимназия по хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски”, Варна; дир. Валентина Крачунова; учители: Марияна Димова- химия и физика /30 г. /; Миглена Илиева-химия и физика /15 г./

Всички училища в класацията до тук получават и най-новата книга за Асен Златаров „Синът на тоя град”, автор Йордан Нанчев.

ПРИЗОВИ МЕСТА ЗА УЧИТЕЛИ – ПОЧЕТНА ГРАМОТА „ЗЛАТНА ДЕТЕЛИНА” –  за високи професионални умения

1. Румяна Георгиева, СОУЕЕ „Константин-Кирил Философ”, Русе, преподавател по физика; презентация - 30 кадъра, с музикален фон, оригинален стил; рецитал и др.

2. Анка Билчева, СОУЕЕ „Костантин-Кирил Философ”, Русе; преподавател по химия; създаден проект-вътрешен конкурс за училището

3. Стефка Георгиева, СОУЕЕ „Костантин-Кирил Философ”, Русе; преподавател по физика; създаден проект-вътрешен конкурс за училището.

4. Райна Александрова, ОУ „Евлоги Георгиев”, Дупница; преподавател по химия ООС; празник на химията, свързан с темата, презентации  и др

5. Златка Христова Гарова, СОУ „Проф.д-р Асен Златаров”, гр. Първомай; учител по химия; сюжетно-ролева игра на тема „Асен Златаров – основоположник на броматологията в България”; демонстрация от ученици на „Реакция на Златаров” и др.

6. Димитринка Ангелова Караиванова, СОУ „Д-р Петър Берон”, Тополовград,  преподавател по български език и литература; интегрален урок, есе-очерково описание и др.

7. Силвия Велчева, ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Пловдив; учител по биология и химия; презентация

8. Стоянка Хаджиева, СОУ „Гео Милев”, Раднево; специалност: химия и физика, 25 г. учителски стаж.

9. Ирина Тодорова Гетова-Георгиева, ПГСУАУ „Атанас Буров”, Силистра; специалност: инженер-химик, учител/17г./

10. Пепа Георгиева, Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм „Акад.Неделчо Неделчев”, Сливен.

11. Десислава Стефанова Стайкова-Маринова, ГЧЕ „Васил Левски”, Бургас; специалност: биология и химия/ 15г./; Първа ПКС;

ПОРТРЕТИ

Становище на Снежана Стоянова, художник в

Образователен център „Студио S”, София

            От всички прекрасни портретни рисунки, които видях, ме впечатлиха най-силно тези, в които усетих погледа и личното отношение на ученика към образа на Асен Златаров. Те са подходили самостоятелно и креативно.

            Видях в някои портретни рисунки и много опитно пресъздаване на образа на учения, тип копие по създадени вече негови портрети /в черно-бяло/ от утвърдени  художници .

            Макар и извън регламента за портрет, работата на Лия Николаева Янкулова, 11А1 ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кържали – рисунка, и Айтен Сена Евяпан, 9 кл., ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кържали – пластика, впечетлява с интересния поглед и оригинална идея.

           

ПЪРВО МЯСТО – грамота и книга

1. Сияна Пламенова Славова, 9б, НГХНИ „Константин Преславски”, Варна

2.  Елеонора  Пламенова Кирекчиева-9 кляс, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали

ВТОРО МЯСТО – грамота и книга

1. Анна Переслегина, 11е,18г., НГХНИ „Константин Преславски”, Варна

ТРЕТО МЯСТО – грамота и  книга

1. Ивона Петева Петрова, 17г.,  НГХНИ„Константин Преславски”, Варна

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА –  грамота, 100 лв

1. Айтен Сена Евяпан, 9 кл.,ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кържали – пластика

ПРИЗОВИ МЕСТА – грамота

1.  Даяна Тодорова Коджаманова, 8а, СОУ „Д-р Петър Берон”, Тополовград

2.  Боряна Попова, 11 г кл. , СОУЕЕ „Константин-Кирил Филосов, Русе

3.  Иванина Димитрова Димитрова, 17г. НГХНИ”Константин Преславси”, Варна

4.  Йордан Кунчев, ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Варна

5.  Елица Вилианова Захариева, 17 г., НГХНИ „Константин Преславски”, Варна

6.  Яница Цветкова, 17г.,  НГХНИ „Константин Преславски”, Варна

7.  Николина Андонова Колева, 9а, СОУ „Проф.д-р Асен Златаров”, Първомай

8.  Иваило Генадиев Събчев, 16г., НГХНИ”Константин Преславси”, Варна

9.  Стилиян Станиславов Атанасов,10 кл, НГХНИ”Константин Преславси”, Варна

10. Митко Илиев Илиев, 11кл, ПГСС „Гео Милев”, Мъглиж

11. Лия Николаева Янкулова, 11А1 ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кържали – рисунка

СТИХОТВОРЕНИЯ

ПЪРВО МЯСТО – грамота и книга

1. Беляна Атанасова Атанасова, 11А1, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали

2. Гюргина Ковачева, 11а, ПГТМД, София

3. Теодора Иванова Добрева, 11А3, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали

ВТОРО МЯСТО – грамота и  книга

1. Йордан Николаев Станчев, 9а, ПГСУАУ „Атанас Буров”, Силистра

2. Мелинда Митева, 9 кл, СОУЕЕ „Конскантин-Кирил Философ”, Русе

ТРЕТО МЯСТО – грамота и  книга

1. Габриела Стоянова Георгиева, 10а, ПГСС, Нова Загора

2. Величка Диянова, 9д, ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Варна

ПРИЗОВО МЯСТО ЗА УЧИТЕЛ – грамота и книга

1. Росица Христова, СОУ „Христо Ботев”, Кубрат, препод. по биология, 2 стих.

ЕСЕТА

ПЪРВО МЯСТО – грамота и книга

1. Даяна Тодорова Коджаманова, 8а, СОУ „Д-р Петър Берон”, Тополовград

2. Димитър Миленов Георгиев, 9а, ПГСУАУ „Атанас Баров”, Силистра

3. Елена Тодорова Таракова, 9 кл., ПГИТ „Проф-д-р Асен Златаров”, Петрич

ВТОРО МЯСТО – грамота и книга

1. Екатерина Димитрова Свечева, 9 кл., ПГИТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Петрич

2. Иван Иванов, 10б, СОУЕЕ, „Константин-Кирил Философ”, Русе

3. Миглена Борисова Додлева, 7а, СОУ „Д-р Петър Берон”, Тополовград

ТРЕТО МЯСТО – грамота и книга

1. Симеон Росенов Симеонов, 9а, ПГСУАУ „Атанас Буров”, Силистра

2. Яница Янкова Кондакчиева, 10а СОУ „Христо Ботев”, Ивайловград

3. Симона Стаменова, 11а, ПГЕХТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Плевен

ПРИЗОВИ МЕСТА – грамота

1. Преслава Антонова Градева,10а,СОУЕЕ „Константин-Кирил Философ”, Русе

2. Златина Георгиева Точкова, 11а, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали

3. Виктория Антонова Томова, 10б, НГХНИ „Константин Преславски”, Варна

4. Божидара Петрова, 6а, ОУ Яне Сандански,Пловдив

ПОСТЕРИ

ПЪРВО МЯСТО – грамота и книга

1. Божидара Саватинова, 6а и Никол Трайкова, 6а, ОУ „Яне Сандански”, Пловдив, постер-портрет

2. Румяна Иванова Йорданова и Ренета Севдалинова Тодорова-11А3, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали, постер-портрет

3. Милен Цветанов, 6б, ОУ „Д-р Петър Берон”, Плевен

ВТОРО МЯСТО – грамота и книга

1. Беатрис Алпер Махмуд и Пламена  Стоянова- 7б „Златна книга за тайните на науката, за истинате на живата”, СОУ „Гео Милев”, Раднево

2. Десислава Караджова и Виктория Савова- 7б „Химията – лесна и интересна с Асен Златаров”, СОУ „Гео Милев”, Раднево

           

ТРЕТО МЯСТО – грамота и книга

1. СОУ „Христо Ботев”, Кубрат, 9а клас

2. Айхан Динчер Ахмед, 11в, СОУЕЕ „Константин-Кирил Философ”, Русе

3. Михаела Венциславова Петрова и Калина Красимирова Костадинова-11А1, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали

ПРЕЗЕНТАЦИИ

ПЪРВО МЯСТО – грамота и книга

1. Емил Стоев, 10б, две презентации/едната с колектив/, ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Варна; за стил и съдържание.

2. Ивайло Иванов, 10д, ПГЕЕ, Пловдив; с най-високо техническо изпълнение, за стил и съдържание; научен ръководител: инж. Ганка Лабчева и Савелия Бечева-химик.

  

ВТОРО МЯСТО – грамота и книга

1. Айджан Фейзи Фейзула и Мутлу Мурад Мурад, ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Кърджали; 43 кадъра -  за А.Златаров и дейностите на училището

2. Йоанна Иванова, 9в , ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров”; Варна, презентация„Историята на гимназията”

3. Билхен Сали, 9а,  СОУЕЕ, Русе; 30кадъра, с муз.съпровод, стил

ТРЕТО МЯСТО – грамота и книга

1. Анна Иванова и др /Полина Делева, Екатерина Стайкова, Мария Маринчева, Теодора Георгиева/ ГЧЕ, „Васил Левски”, Бургас; презентация и викторина-мултимедиен продукт

2. Ивайло Великов, 9а, СОУЕЕ „Св.Константин-Кирил Философ”, Русе;18 к.; муз. фон

3. Александрина Василева, 9в, Професионална гимназия по текстил и моден дизайн, София; инт.факти, стил.

ПРИЗОВИ МЕСТА – грамота

1. Симеон Росинов Симеонов, 9аПГСУАУ„Атанас Буров”, Силистра;20 к.;

с хипервръзка.

2. Филиз Сюлейман, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Карджали; презентация-комикс

3. Габриел Колев 10б, ПМГ „Иван Вазов”, Димитровград;

4. Диляна Димитрова Тончева, 11б, СОУ „Георги Измерлиев”, Горна Оряховица;стил

5. Йордан Николаев Станчев,9 кл., ПГСУАУ „ Атанас Буров”, Силистра, 17 к.

6. Божидар Димитров и Стоян Драгомонски, 10г, ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен;14к.

7. Наталия Росенова Сендова, 9Н1, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали; 16 к. стил

8. Кристиан Владимиров Касабов,11А1,ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали; с инт. факти.

9. Хидает Хикмет Юсеин 11Н1,ГПЧЕ „Хр.Ботев”,Кърджали;16к; с кадри от екскурзия.

10. Георги Красимиров Краев, 11Ф, ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали, 18к.; с нови снимки на университети.

11. Йоанна Георгиева Парунова, 10б, ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен; 10к;с инт. факти

12. Елвира Нейчева Иванова, 11кл.ГПЧЕ „Христо Ботев”, Кърджали;10к.;стил

13. Филип Михаилов, 7 кл. 32СОУ „Св.Климент Охридски”, София; 14 к.

14. Мария Бахчеванска, 10 е, ПГТ „Проф.д-р Асен Златаров”, Пловдив

15. Милен Миленов Симеонов, 6а, ОУ „Д-р Петър Берон”, Плевен

16.Мелани Юлианова Иванова,,5 а, ОУ „Д-р Петър Берон”, Плевен

17. Ния Коцева, АГ „Гео Милев”, Русе,18к.;муз. фон

18. Мария Г.Бахчеванска, 10е, ПГ по туризъм „Проф.д-р Асен Златаров”, Пловдив;21к.

19. Зорница Стефанова Балтова, 10а, ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен

20. Моника Стоянова Карагьозова, 10а,ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен

21. Весела Тодорова Тачева, 10е, ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен;18 к.

22. Мериан Местанова и Кристина Вълчанова,11г, ПМГ „Иван Вазов”, Димитровград

23. Стефан Стефанов, 11 кл., Гимназия „Иван С.Аксаков”, Пазарджик

24. Елисавета Славова, 12а, СОУ „Гео Милев”, Раднево

25. Мира Тепеджийска и Катерина Иванова, 7 кл., ОУ „Яне Сандански”, Пловдив

26. Йоана Николаева Летова,8 кл., ПГ по електроника и химични технологии „Проф.Асен Златаров”, Плевен

27.Васил Петров Петров, 9кл., ПГ по електроника и химични технологии „Проф.Асен Златаров”, Плевен

28. Алид Садулов, 10б, ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен, 16к.

29. Анелия Маслинкова, 10б, ПМГ „Добри Чинтулов”, Сливен

30. Добри Добрев и Яни Янев, 7а, ПМГ „Добри Чинтулов”

ЗАБЕЛЕЖКА: НАГРАДИТЕ ще се раздават на тържеството на 9 май от 15.30 ч. в НПТМ, София, а на тези, които не присъстват, ще бъдат изпратени по пощата. Наградите на училища с парични награди ще могат да се получат от г-жа Люба Дашовска, Национален политехнически музей, София, ул.Опълченска, 66, след предварителна обаждане на тел. 0886939017 или 02 8324062 от следващата седмица /11 май/.