петък, 11 април 2014 г.

ПОД ДЪБЪТ - ИВАН ВАЗОВ (неизвестни стихотворения)



ПОД ДЪБЪТ

Дърво високо и раскошно
С огромен ствол в гора растеше ;
А червяк дънер му гризеше
Неуморимо, денонощно.

И казваше : „Ще го катурна
Тоз дъб щом ствола му прережа,
На тая гордост край ще турна,
Това ми е в света копнежа“.

А бряст му рече : „Твар печална,
Лих червяк, гад трудолюбива,
Гризи – трудът е страст пофална,
Умира, който тук почива.

Тоз дъб велик е, но и ти си
Велик по злобата, враждата,
Но не от твоя зъб зависи
На гордий великан съдбата.

Гризи, той се́  из синьо-не́бе
Ще дига клонове грамадни,
И ако падне, то ще падне
От мълнията, не от тебе“.