ПОД ДЪБЪТ
Дърво високо и раскошно
С огромен ствол в гора растеше ;
А червяк дънер му гризеше
Неуморимо, денонощно.
И казваше : „Ще го катурна
Тоз дъб щом ствола му прережа,
На тая гордост край ще турна,
Това ми е в света копнежа“.
А бряст му рече : „Твар печална,
Лих червяк, гад трудолюбива,
Гризи – трудът е страст пофална,
Умира, който тук почива.
Тоз дъб велик е, но и ти си
Велик по злобата, враждата,
Но не от твоя зъб зависи
На гордий великан съдбата.
Гризи, той се́ из синьо-не́бе
Ще дига клонове грамадни,
И ако падне, то ще падне
От мълнията, не от тебе“.
