Три години от смъртта на
проф. д-р Асен Златаров
Когато пролетното
слънце на един априлски ден през 1933 г., пробуждаше коравия чернозем на
Добруджа за нов живот и южняка брулеше загорялото лице на отруден орач, през синорите
на родната ни земя, премина скъп, желан на всички ни гост.
Две светли,
сини очи погалиха с погледа си ширните поля, догониха в висинето чучулига. Той
чу родна майчина песен, невинен смях на деца, тежки правдиви слова на бащи —
орачи...
През синорите
на нашите разорани ниви дойде, тогава, между нас един от малцината избраници на
племето ни: нейният духовен вожд, воин на правдата, защитник на истината, творец
на прекрасна родна реч и жрец на науката — проф. Асен Златаров.
Като същински
роден брат той встъпи между нас и със
слова, прости, като самата истина, дишащи безгранична обич, съчувствие и
човечност, той завладя сърдцата ни. Уви малцина бяха тия, крито можаха да посетят
трите му научни сказки.
И те бяха
щастливи да съзерцаят скромната му фигура и образ; да се опият от музиката на
неговия нежен, кристално чист и звучен български език, да прозрат познанието
чрез научната истина, — „да пият с жадни уста от извора на неговата мъдрост и
поезия“.
*
Асен
Златаров! Колко мъчно е да се предаде, тук, всичко за него.
*
Химик по
звание и специалност, по призвание той обладаваше талантът на голям писател и
поет, недосегаема сърдечност и отзивчивост към обществените въпроси. Той бе
неподражаем сказчик и популяризатор на науката и честен журналист. Неговият дух,
изпълнен с воля и вяра в бъдещето, неговите разнолики прояви, правеха от него и
учен и поет, общественик и борец. Затуй, делото му се простира от
университетската катедра до обществената арена и от най-нежните форми на
неговия поетичен възторг до популярните му научни сказки всред народа.
А повече от
всичко, той бе човек.
„Със светъл
ум, широка душа и любящо сърце, с учения беше учен, с простия — прост, с
гражданина — гражданин, със селянина — селянин. Той обичаше простите и
трудолюбиви селяни и не жалеше време и способности да пръска повече светлина
всред малките и слабите в живота…“
Проф. Златаров
нямаше на себе си равен. В своята тридесет годишна научно - писателска и обществена
дейност, с перото и чрез живото слово той правеше достъпни на всички научните истини,
учеше на повече правда и човечност.
Обичаше до
безграничност своя народ, той вярва до фанатизъм в неговите добродетели, които
ще го изведат към истината, доброто и красотата. С тия чувства и вяра той
закърми младите поколения и им отдаде с щедрост цялото си съкровище от мисъл и
любов.
Огромно е
научното и писателско наследство на Ас. Златаров. А като общественик неговите заслуги
са над всяка оценка. Живял с пулса на времето си, но винаги с поглед в бъдещето,
той е и днес, и винаги ще бъде актюелен, защото ще пребъдат идеалите на които
той служи: — за много човечност, за правда, за беззаветно служене на народ и
нация.
Ат. Павлов
Из предсмъртните писма-завет на проф. Златаров към младежта - Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ, Варна, Bulgaria - CC0.
https://www.europeana.eu/item/1034/libvar_ARTICLE_105201
