АСЕН ЗЛАТАРОВ В СЕВЛИЕВО
АТАНАС
ГЪЛЪБОВ
В Севлиево
Ас. Златаров е идвал два пъти. Той бе приятел на града и имаше почитатели из
цялата тогавашна околия.
Спомням си,
че траурното утро по случай три месеца от неговата смърт бяха посетили селяни,
работници, дребни занаятчии, учители, дошли от високите планински села, махали
и от всичките краища на далечните равнини. Скръбта и болката от загубата бяха
обхванали цялото население. Салонът на читалище „Развитие“ (сега „Никола
Вапцаров“) бе плътно изпълнен от мъже, жени от различни възрасти и младежи.
Мнозина стояха прави по балконите и коридорите, та дори и навън по тротоарите
около сградата. И самата сцена беше заета от почитатели.
Севлиево бе малък провинциален град, разположен до бързотечната Росица като очарователно украшение на огромния пръстен от сини планини, ограждащ чудната и равна като тепсия Севлиевска котловина. Населението и́ — честни и трудолюбиви люде, се вълнуваше от великите идеи на социализма, проникнал в този край още през 80-те години на миналия век, и непоколебимо вярваше в неговите победи.
