3А ЗАДЪЛЖЕНИЯТА HА МЛАДЕЖТА
Последната статия на проф. Асен Златаров
Човечеството е в неволя: угнетено, гладно,
обезпътено, загубило устои и вяра, то чака да бъде изведено на бряг и (да)
заживее радостната песен на труда, на подема, на обезпеченост и горд човешки
живот. Кой ще го спаси, кой ще му бъде водача за новото, което трябва да дойде,
защото въпреки всичко, животът е който ще победи ? Не е дошъл още краят на
света !
На младежта се пада великата мисия да застане
в първите редове на тия, които сочат спасението и довиждат зората на новия
ден. Наистина, какъв благодарен жребий и колко завидна съдба ! Но за тоя жребий
и за тая съдба младежта трябва да се покаже достойна и подготвена. Защото, комуто се
пада такава завидна служба, трябва да носи и да чувствува големи отговорности :
младежта трябва да е подготвена за мястото, което й е определено в усилието за
пробива на днешната безпътица и за победата, която ще донесе нов обществен миропорядък, в който
силите на човечеството ще бъдат възнаградени и използувани за разраст на живота.
Каква да бъде и как да се подготви за това
младежта.
Най-първо тя трябва да бъде знающа. Нужно й е
организирано, целно и здраво запознаване с истините на века. 3ащото, само с
няколко зазубрени лозунги и изтъркани фрази, каквито правят впечатление на
умствено недораслите, нищо свястно не
може да се очаква. Понятията държава, родина, човечество, борба, класа,
власт, трябва да бъдат обистрени и пълни със здраво и пресято съдържание.
Иначе, се стига до безсмислен крясък, диво изстъпление и хулиганство. А нищо
по-тъжно няма от младеж, в който доминират задружните - скудомия и насилие:
стига ce до звероподобно двуного, което нищо светло и
свястно не носи.
На младежта е нужна трезвеност, защото само
чрез нея ще се задавят злите нагони и жестоките пориви и младежта ще се
приближава до оная идейна и нравствена чистота, които единствени трябва да
подклаждат подбудите за дело в живота.
И още: нужен е да грее в сърцето на младежа един обществен
идеал. Идеал, който да очертава жажда към истината, към свободата, към
справедливостта. Защото без тая жажда остава користното и себично същество,
което ослепяло за болките, надеждите и правата на другите, става оръдие на
гнет и притеснение за тия, които не са склонни да му ръкопляскат или да
робуват.
В нашите дни на овълчаване и безпощадна
демагогия мнозина с користни намерения посягат към младежта, за да използуват
нейния плам и преданост за борба. Техните отговорности са грамадни, защото
посягат към най-скъпото на човечеството: неговото бъдеще и неговите надежди. Но
те не мислят за това, защото са роби на корист, властогонство и суета и до тях
предупредителния зов: — внимавайте — не стига. Ето защо младежта, самата тя
трябва да обмисли своята роля в живота и да осъзнае не само правата, които има,
но и големите отговорности, които носи.
Проф д-р Ас. Златаров
в. „Трезвен студент“, брой единствен, 08.12.1936 г.,
Държавен архив - Хасково
Няма коментари:
Публикуване на коментар