от Д-Р БОРИС ВАЗОВ
В тия
спомени често става дума за нашето семейство и за неговите членове. Ето някои
сведения.
Нашето семейство (на Минчо Иванов Вазов и Съба хаджи Николова) броеше седем братя и две сестри, родени в следния ред: Иван (народният поет), Никола, Кирко, Ана, Георги, Михаил, Въла, Владимир и Борис. Преди мене имало едно момченце — Петърчо, починало в детска възраст; в „Спомени и документи“ погрешно е отбелязано, че то е било след мене.
Баща ни е бил убит от турците, на 52-годишна възраст, през юли 1877 година,
когато e опожарен родният ни град Сопот; майка ни Съба хаджи Николова
почина на 6. XI. 1912 година на 79-годишна възраст. Тя се е оженила
на 15½ години и в продължение на 24 години e родила десет
здрави деца, от които само едно е починало в детска възраст поради
нараняване при едно падане. Брат ни Иван — народният поет — живя 71 години и 3
месеца; брат ни Никола — 65 години; Кирко — 86 години; Ана — 72 години; Георги
— 73 години; Михаил — 24 години (убит като офицер в преврата на 9 август 1886);
Въла — 80 години; Владимир — 77 години. Брат ни Михаил, младеж с артистически
наклонности, с дух любопитен и смел, през 1883 година заминал за Франция.
Останал без средства, той постъпва в чуждестранния легион и служи в Африка.
Успял да се отърве от легиона, след дълги случки и страдания се завръща в
България, чрез застъпничеството на брата ни Иван в навечерието на Съединението;
постъпва войник в I соф. полк. Отличава се много във войната против Сърбия,
бива награден със златен кръст и, за отличие, произведен офицер. Когато стана
нужда да се илюстрира „Под игото“, брат ни Иван даде на художника Мрквичка
портрета на брата ни Михаила, за да направи по него образа на Кралича
(Огнянов), защото имал него предвид.
От цялото семейство съм останал само аз.
