Три години от смъртта на проф. д-р Асен Златаров

 

Три години от смъртта на

проф. д-р Асен Златаров

Когато пролетното слънце на един априлски ден през 1933 г., пробуждаше коравия чернозем на Добруджа за нов живот и южняка брулеше загорялото лице на отруден орач, през синорите на родната ни земя, премина скъп, желан на всички ни гост.

Две светли, сини очи погалиха с погледа си ширните поля, догониха в висинето чучулига. Той чу родна майчина песен, невинен смях на деца, тежки правдиви слова на бащи — орачи...

През синорите на нашите разорани ниви дойде, тогава, между нас един от малцината избраници на племето ни: нейният духовен вожд, воин на правдата, защитник на истината, творец на прекрасна родна реч и жрец на науката — проф. Асен Златаров.

Като същински роден   брат той встъпи между нас и със слова, прости, като самата истина, дишащи безгранична обич, съчувствие и човечност, той завладя сърдцата ни. Уви малцина бяха тия, крито можаха да посетят трите му научни сказки.

И те бяха щастливи да съзерцаят скромната му фигура и образ; да се опият от музиката на неговия нежен, кристално чист и звучен български език, да прозрат познанието чрез научната истина, — „да пият с жадни уста от извора на неговата мъдрост и поезия“.

*

Асен Златаров! Колко мъчно е да се предаде, тук, всичко за него.

*

Химик по звание и специалност, по призвание той обладаваше талантът на голям писател и поет, недосегаема сърдечност и отзивчивост към обществените въпроси. Той бе неподражаем сказчик и популяризатор на науката и честен журналист. Неговият дух, изпълнен с воля и вяра в бъдещето, неговите разнолики прояви, правеха от него и учен и поет, общественик и борец. Затуй, делото му се простира от университетската катедра до обществената арена и от най-нежните форми на неговия поетичен възторг до популярните му научни сказки всред народа.

А повече от всичко, той бе човек.

„Със светъл ум, широка душа и любящо сърце, с учения беше учен, с простия — прост, с гражданина — гражданин, със селянина — селянин. Той обичаше простите и трудолюбиви селяни и не жалеше време и способности да пръска повече светлина всред малките и слабите в живота…“

Проф. Златаров нямаше на себе си равен. В своята тридесет годишна научно - писателска и обществена дейност, с перото и чрез живото слово той правеше достъпни на всички научните истини, учеше на повече правда и човечност.

Обичаше до безграничност своя народ, той вярва до фанатизъм в неговите добродетели, които ще го изведат към истината, доброто и красотата. С тия чувства и вяра той закърми младите поколения и им отдаде с щедрост цялото си съкровище от мисъл и любов.

Огромно е научното и писателско наследство на Ас. Златаров. А като общественик неговите заслуги са над всяка оценка. Живял с пулса на времето си, но винаги с поглед в бъдещето, той е и днес, и винаги ще бъде актюелен, защото ще пребъдат идеалите на които той служи: — за много човечност, за правда, за беззаветно служене на народ и нация.

Ат. Павлов

Из предсмъртните писма-завет на проф. Златаров към младежта - Регионална библиотека ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ, Варна, Bulgaria - CC0.

https://www.europeana.eu/item/1034/libvar_ARTICLE_105201