УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХИМИЦИ, 1935 Г.

In memoriam 

 Управителeн съвет на Съюза на българските химици: от ляво надясно: I ред - Лука Йоцов, Мара Стефанова, Асен Златаров и Иван Площаков; II ред = Димитър Весов, Кръстю Илиев, Васил Огнянов и Страшимир Стоянов, 1935 г.

„ЗАЩИТНИКЪТ НА КРАСОТАТА“ – В. „ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС“, БР. 335, 29.12.1936 Г., СТР. 2

ЗАЩИТНИКЪТ НА КРАСОТАТА

Петър Райчев

Жестока съдба! Неумолима и безпощадна смърт!

Как можа да покоси живота на едно тъй висше и благородно Бо­же създание в paзцвета на неговите творчески сили?! Ас. Златаров, човек на красотата и любовта, излъчващ само доброта вдъхновеност!

Аз малко познавах професора А. Зл., човека на науката, но аз отлично познавах човека, художника с рядък усет към красивото във всички творчески области на живота. Аз не веднъж съм изпитвал обаянието на неговия всеобемлещ дух. Във века на специалистите той бе рядко изключение, истински енциклопедист.

Неговата всестранно надарена природа поглъщаше всичко и обладаваше изключителната способност да излъчва, да пръска кротка и ус­покояваща светлина за всички и по всичко, той беше душа-човек. Никога у него себичното не се подчертаеше и налагаше, напротив той със своя мек глас сякаш галеше, ласкаеше и истинско удоволствие бе да си негов събеседник. Една непреодолима потребност да го слушаш, тъй обаятелна бе неговата дори обикновена реч — все едно на каква тема се води разговора. Няма самохвалство, няма подчертаване на капацитета, няма гран­доманията на всезнаещия. Тихо, спокойно, леко и вдъхновено той беседва и чувствуваш, че в неговото общество се повече се възвишаваш, отсътствуваш от делничното в живота. При него душата намираше отмора, духът — полет към висините, към прекрасното в живота. Уви! Смъртта без време го откъсна от нас и отнесе във вечността, за да го обезсмърти. Духът му дълго ще витае като бродник всред нас и ще ни напомня за него, човека с голямото сърце, вдъхновено и ободряваще слово за красотата в човека и живота.

Мъчно ще прежалим А. Зл., защото голяма рядкост са човеци като него. Те се раждат може би, като пророците някога по един през вековете, за да ни напомнят заветите на Христа — мир и любов — към които А. Зл. бе прибавил и красота.

Смирено коленичам пред тленните му останки и сърцето ми се разкъсва по скъпата и голяма загуба за нас всички, за България! Мир на праха му!

Петър Райчев от Народ.опера

Снимка: сайта на Държ.опера Варна - https://opera.tmpcvarna.com/