Борецъ срещу... холера
Да, да! Тъкмо
срещу нея!
Един професор,
д-р по химия, писател и oбщественик - в борба срещу холерата!
Какво чудно в
това ?
Но то е факт —
и, — ето го.
Нашето
познанство с д-р Aсен Златаров датира от едно най-тъжно и
най-катастрофално за страната ни време.
Беше 1913 г.
Грозно време. Бунтове. Погроми. Епидемии.
Тогава върлуваше
на фронта и във вътрешността — страшната холера.
Веднага в София,
под уредбата на покойния д-р Кръстев, бе организирана една специална гражданска
команда за борба срещу бедата.
Като негов
най-близък помощник — мълчаливо, но енергично, се движеше постоянно един млад —
с меко лице и някаква студентска фуражка интелигент (струва ми се че бе
червена!).
И до сега все
още ми се мярка тази кръгла и симпатична физиономия — с вид на вечен студент в
живота.
От писателите
други не помня.
Веднага ний
бяхме разбити в отряди от по десетина души — с по един началник на група — и
поехме веднага ревизорската си длъжност.
За пръв път имах
пълна и безпрепятствена възможност да надзърна в жилища, където от никъде не
прониква лъч светлина, където хора и дрипи са се слели в една страшна и
нетърпима воня, — бордеи от където, изплашени подават глави чорлави женски
създания, сплашени като мишки деца или приковани като прокажени за одрите си
старци.
(А от друга
страна — има хора, които тънат в богатство и разкош!)
За всичко това —
(гнездата на нечистотиите) — ний, началниците на групи, — правехме своите
доклади — писмено или устно — пред Д-р Кръстев.
Така — работихме
за пълния разгром на България и, тъй или иначе — холерата не взе лоши размери
в столицата.
Така аз помня д-р Асен Златаров — като енергичен борец срещу holera asiatica, превърнал се отпосле в отявлен борец срещу holera nostra.
Защото — какво
друго е oбщественaта дейност нa Aсен Златаров,
ако не една вeчна борба срещу специфичната душевна холера в нашия обществен, политически
и въобще духовен живот ?
Светослав Фурен
