УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХИМИЦИ, 1935 Г.

In memoriam 

 Управителeн съвет на Съюза на българските химици: от ляво надясно: I ред - Лука Йоцов, Мара Стефанова, Асен Златаров и Иван Площаков; II ред = Димитър Весов, Кръстю Илиев, Васил Огнянов и Страшимир Стоянов, 1935 г.

ЗАЩИТНИКЪТ НА КРАСОТАТА – В. „ЛИТЕРАТУРЕН ГЛАС“, БР. 335, 29.12.1936 Г., СТР. 2

ЗАЩИТНИКЪТ НА КРАСОТАТА

Петър Райчев

Жестока съдба! Неумолима и безпощадна смърт!

Как можа да покоси живота на едно тъй висше и благородно Бо­же създание в paзцвета на неговите творчески сили?! Ас. Златаров, човек на красотата и любовта, излъчващ само доброта и вдъхновеност!

Аз малко познавах професора А. Зл., човека на науката, но аз отлично познавах човека, художника с рядък усет към красивото във всички творчески области на живота. Аз не веднъж съм изпитвал обаянието на неговия всеобемлещ дух. Във века на специалистите той бе рядко изключение, истински енциклопедист.

Неговата всестранно надарена природа поглъщаше всичко и обладаваше изключителната способност да излъчва, да пръска кротка и ус­покояваща светлина за всички и по всичко, той беше душа-човек. Никога у него себичното не се подчертаеше и налагаше, напротив той със своя мек глас сякаш галеше, ласкаеше и истинско удоволствие бе да си негов събеседник. Една непреодолима потребност да го слушаш, тъй обаятелна бе неговата дори обикновена реч — все едно на каква тема се води разговора. Няма самохвалство, няма подчертаване на капацитета, няма гран­доманията на всезнаещия. Тихо, спокойно, леко и вдъхновено той беседва и чувствуваш, че в неговото общество се повече се възвишаваш, отсътствуваш от делничното в живота. При него душата намираше отмора, духът — полет към висините, към прекрасното в живота. Уви! Смъртта без време го откъсна от нас и отнесе във вечността, за да го обезсмърти. Духът му дълго ще витае като бродник всред нас и ще ни напомня за него, човека с голямото сърце, вдъхновено и ободряваще слово за красотата в човека и живота.

Мъчно ще прежалим А. Зл., защото голяма рядкост са човеци като него. Те се раждат може би, като пророците някога по един през вековете, за да ни напомнят заветите на Христа — мир и любов — към които А. Зл. бе прибавил и красота.

Смирено коленичам пред тленните му останки и сърцето ми се разкъсва по скъпата и голяма загуба за нас всички, за България! Мир на праха му!

Петър Райчев от Народ.опера

Снимка: сайта на Държ.опера Варна - https://opera.tmpcvarna.com/

В-К. „ТРЕЗВЕН СТУДЕНТ“, БРОЙ ЕДИНСТВЕН, 08.12.1936 Г.

 3А ЗАДЪЛЖЕНИЯТА HА МЛАДЕЖТА

Последната статия на проф. Асен Златаров

Човечеството е в неволя: угнетено, гладно, обезпътено, загубило устои и вяра, то чака да бъде изведено на бряг и (да) заживее радостната песен на труда, на подема, на обезпеченост и горд човешки живот. Кой ще го спаси, кой ще му бъде водача за новото, което трябва да дойде, защото въпреки всичко, животът е който ще победи ? Не е дошъл още краят на света !

На младежта се пада великата мисия да застане в пър­вите редове на тия, които сочат спасението и довиждат зората на новия ден. Наистина, какъв благодарен жребий и колко завидна съдба ! Но за тоя жребий и за тая съдба младежта трябва да се пока­же достойна и подготвена. За­щото, комуто се пада такава завидна служба, трябва да носи и да чувствува големи отговорности : младежта тряб­ва да е подготвена за мястото, което й е определено в усилието за пробива на днешната безпътица и за победата, която ще донесе нов обществен миропорядък, в който силите на човечеството ще бъдат възнаградени и използувани за разраст на живота.

Каква да бъде и как да се подготви за това младежта.

ПОДВИГЪТ НА ПЪРВИТЕ - проф. д-р Асен Златаров, 1926 г.

 ПОДВИГЪТ НА ПЪРВИТЕ

Проф. Асен Златаров

    Във времена като нашите, когато нравственото разложение се раз­стила широко, когато себичността и жестокосърдечието се домогват да бъдат несмущаваните властелини на живота, смутената душа на тия, ко­ито се още вярват в човека, се обръща към миналото да потърси укрепа за своята вяра и упование на своето жизнеутвърждение. И примерите на граждан-ственост, на преданост, на жажда за по-горно, на идеализъм на тия, които са били наши деди, ни вдъхва упование да не отричаме жи­вота и да вярваме в едно по-светло утре.

         Поровете книжовното дело на българина от петдесетте-шестдесетте години на миналия век, и ще усетите жива струя на ободрение да залива сърцето ви!

     Аз не мога без умиление и светла грейка да разлистям изцапаните и пожълтели страници на преводните книги от това време! Защото виждам в делото на преводачи като П. Кисимов, С. Радулов, Аверкий Петрович — дякона, Запрянов и неколцината още, същински подвиг: техният труд е благоговейна служба пред народа и страстна жажда за неговото просвет­ление и умствено издигане!

ТРИ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

 

Три години от смъртта на

проф. д-р Асен Златаров

Когато пролетното слънце на един априлски ден през 1933 г., пробуждаше коравия чернозем на Добруджа за нов живот и южняка брулеше загорялото лице на отруден орач, през синорите на родната ни земя, премина скъп, желан на всички ни гост.

Две светли, сини очи погалиха с погледа си ширните поля, догониха в висинето чучулига. Той чу родна майчина песен, невинен смях на деца, тежки правдиви слова на бащи — орачи...

През синорите на нашите разорани ниви дойде, тогава, между нас един от малцината избраници на племето ни: нейният духовен вожд, воин на правдата, защитник на истината, творец на прекрасна родна реч и жрец на науката — проф. Асен Златаров.

Като същински роден   брат той встъпи между нас и със слова, прости, като самата истина, дишащи безгранична обич, съчувствие и човечност, той завладя сърдцата ни. Уви малцина бяха тия, крито можаха да посетят трите му научни сказки.

И те бяха щастливи да съзерцаят скромната му фигура и образ; да се опият от музиката на неговия нежен, кристално чист и звучен български език, да прозрат познанието чрез научната истина, — „да пият с жадни уста от извора на неговата мъдрост и поезия“.

ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ В ДОБРИЧ

Проф. Асен Златаров в Добрич

Българският Народен Университет от град До­брич, в края на третата си годишна дейност, записа най-голямата си културна придобивка —инициативата да покани един от най-учените и просветени граждани на България, г. проф. д-р Асен Златаров.

Неговото посещение бе не само радост на Б.Н.У., но истинско празненство за целия град, за цяла Добруджа.

Вестта за идването на проф. Ас. Златаров, предадена от ръководното тяло на Бълг. Народен Университет, се разнесе със светкавична бързина. Граждани и гражданки живо се интересуваха, питаха и разпитваха за неговото идване; ликуваха учащите се, очите им искряха от радост, че ще видят най-видния представител на българската книжнина и слово.

ПОСРЕЩАНЕТО

В събота сутринта, потегли автомобила с представителите на Бълг. Народен Университет, за да посрещнат на границата видния гост. На границата, председателят на Б.Н.У., г. Хр. П. Капитанов приветствува госта с добре дошъл, на когото г. проф. Ас. Златаров отговори с трогателни думи. На обед към 12 и полов. часа, г. проф. д-р Ас. Златаров, пристигна в града и отседна в дома на г. д-р Божидар Янакев.

„LICHT, MEHR LICHT!“ – АСЕН ЗЛАТАРОВ В СЕВЛИЕВО

АСЕН ЗЛАТАРОВ В СЕВЛИЕВО

АТАНАС ГЪЛЪБОВ

В Севлиево Ас. Златаров е идвал два пъти. Той бе приятел на града и имаше почитатели из цялата тогавашна околия.

Спомням си, че траурното утро по случай три месеца от неговата смърт бяха посетили селяни, работници, дребни занаятчии, учители, дошли от високите планински села, махали и от всичките краища на далечните равнини. Скръбта и болката от загубата бяха обхванали цялото население. Салонът на читалище „Развитие“ (сега „Никола Вапцаров“) бе плътно изпълнен от мъже, жени от различни възрасти и младежи. Мнозина стояха прави по балконите и коридорите, та дори и навън по тротоарите около сградата. И самата сцена беше заета от почитатели.

Севлиево бе малък провинциален град, разположен до бързотечната Росица като очарователно украшение на огромния пръстен от сини планини, ограждащ чудната и равна като тепсия Севлиевска котловина. Населението и́ — честни и трудолюбиви люде, се вълнуваше от великите идеи на социализма, проникнал в този край още през 80-те години на миналия век, и непоколебимо вярваше в неговите победи.