_NEW.jpg)
ВАЗОВ
ЗА СЕБЕ СИ
По случай 15-годишнината на неговата смърт
Aз работих
половин век на книжовното поле, движим от вътрешен тласък, подчинявайки се на
неутолима душевна жажда да служа на истината и на красотата. Аз пях за
България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето,
защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава
природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбих в историята ù, защото бях
пленен от величието на нейния минал живот, в епохи далечни, когато тя даде на
славянския мир светлината на словото и, малка сравнително, трябваше да води
вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите
идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.
Свидетел-очевидец
на страшните ù борби, на големите ù страдания, на безкрайната ù слава, увенчала
челото ù чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически
синове, аз не можех да остана хладен, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с
душата на целия народ.
И всичко това изразих в моята песен. Аз не
изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг,
за да ламтя за венци. Работих не за награда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар