СПОДЕЛЕНО ВЪЛНЕНИЕ
Една
изящна книга с вълнение привлече вниманието ми: „Асен
Златаров - 130 години от рождението му”. На корицата -
портретът му, като олтар на българската духовност ни кани да я отворим.
С
нея авторският колектив Людмила Генкова, Свобода Бенева и Кристиан
Ковачев ни предлагат да се докоснем до онова ренесансово време на България,
събрано в неговия духовен образ.
В предговора Мария Добрева от Фондация „Вигория”
мотивира спонсорството на изданието, предназначено за учащото поколение на
съвременна България. Със синтетичен подход тя свързва динамичното
развитие на европейската наука и култура в началото на ХХ век, на социални идеи
и войни, с развитието на българската наука през 20-те години на века и
утвърждаването й в Европа, с развитието и на българската култура. Време, в
което на българската духовна сцена ярко се откроява образа на Асен Златаров
като многостранно развита личност.
Възторжен възпитател на младежта, в предсмъртния си
час той й завещава: „Идеалът винаги побеждава, стига да е смислен, висок и
човечен”- мото и на книгата.
Книгата представя творческата дейност и животоописание
на проф. Асен Златаров в обем 207 страници с два раздела - І част: АСЕН
ЗЛАТАРОВ - УЧИТЕЛ НА НАРОДА, с автори доц. Людмила Генкова и доц. Свобода
Бенева и ІІ част: ЕДНАТА КАТЕДРА МУ БЕШЕ ОЛТАРЪТ, съставител магистър
фармацевт Кристиан Ковачев.
Авторите на І част използват за основа свой текст от
издадена тяхна книга „Многостранната личност и дело на Асен Златаров” /1985
г./, по случай 100 годишния му юбилей, който текст надграждат. Тази част на
книгата включва 9 статии, чийто заглавия отразяват основни насоки на изява на
неговия буден и неспокоен дух. Л. Генкова и С. Бенева правят изключително
вълнуващ, задълбочен анализ на неговия духовен образ на многостранно развита
личност: учен, литератор, просветител хуманист, популяризатор на непреходни
духовни ценности, радетел за добруването на народа, възторжен възпитател на
студентите и младежта.
Като учен неговите интереси са актуални със
съвременните знания в дадена област на науката - в областта на органичната
химия, биохимия, броматология, аналитична химия, ензимология, а научните му изследвания
са освен теоретични открития, но и с практическо, приложимо в живота значение.
Издава повече от 80 научни трудове, стотици научни и публицистични статии.
Не по-малък принос в изграждане на духовния образ на
Златаров имат отразените в книгата негови културни интереси - любовта му към
литературата и неговите лични творби, любовта му към всички изкуства.
Златаров питае изключителна почит към творците на класическата европейска и
руска литература, към българските писатели от Ботев, Вазов и до съвремието му,
издига глас в защита на Антон Страшимиров, на Пенчо Славейков, в защита на
академичната свобода…
Авторите изтъкват неговата роля на популяризатор на
природонаучни и социално-икономически знания, като борец за свобода, радетел за
трезвеност… Неизброими са достойнствата му, които доц. Людмила Генкова и
доц. Свобода Бенева, с достолепен анализ в книгата, правят достояние на
читателя, внушавайки РЕСПЕКТ, ПРЕКЛОНЕНИЕ И ВЪЗХИЩЕНИЕ пред неговия
духовен образ.
Предложена е схема на хронология на жизнения и
творчески път на Асен Златаров и Списък на негови по-важни научни трудове и
други публикации, описани на 12 стр., цитирани са 12 литературни източника.
Участието на Кристиан Ковачев в книгата е като съставител на част
ІІ: „ЕДНАТА КАТЕДРА МУ БЕШЕ ОЛТАРЪТ”.
Обемът на ІІ част обхваща 25 статии на автори, писани
за проф. Асен Златаров или статии от самия Златаров. Изборът на статиите е от
г-н Ковачев из библиотечните архиви, поместени на 102 печатни страници.
Възниква въпросът - малко или достатъчни са те, на фона
на библиотечните архиви,чрез тази част на книгата, да очертаят образа на Асен
Златаров пред съвременен читател, който чува за първи път името му? По мое
мнение намирам, че са достатъчни дори да запалят факела на Златаровска светлина
пред него, да го спечелят за повече МЪДРОСТ И КРАСОТА в личния му живот.
Във втората част личен принос на съставителя г-н
Ковачев е избора на статиите и тяхното хронологично подреждане в
книгата така, че да изгради многостранния образ на Златаров и да държи
читателя в непрекъснат интерес - да изчете ІІ част на един дъх… И не само
на един дъх, но и да я прочете още веднъж и с все по-ново проникновение и
възторг пред духовния образ на Златаров: да се възхити от неговите широки
интереси към природата и живота, ученолюбието му с преклонение пред знанията за
света, всеотдайност към науката и нейния принос за благото на хората, хуманност
и любов към човека, към младежта и студентите, болка за народните страдания и
радетел за благоденствието на българския народ.
Възторзи будят статиите за културата на Златаров,
неговите многостранни интереси, любовта му към изкуствата и литературата, към
творците - създатели на творби от всички области на българската култура.
Трогателна е неговата съпричастност към Яворов. Особено буди радост статията
“Две светли имена, две сродни души” на Свобода Бенева, може би поради
преклонението ми лично и към Николай Лилиев. Без да споменавам заглавията,
всяка статия се включва в общия обем на ІІ част, със свой принос към изграждане
духовния образ на Златаров, успешна заслуга на съставителя.
Лично аз имам отношение към статията „Баща ми” от
сина на Асен Златаров като невероятен пример за отношения родител-дете,
актуален в днешното ни време на занемара на този съдбовен за нацията ни въпрос,
за семейното възпитание на детето. Особено ценно намирам и поместването на
статията „Култура на сърцето” на Здравко Митовски, с която критерият на
Златаров за културно поведение в обществото е за съжаление актуален и за нашето
съвремие. Читателят страда и става съпричастен към всяка негова болка към
грубата действителност, за неговата ранима душевност.
Но най-силното народно страдание за Асен
Златаров идва с неговата преждевременна кончина, предадена невероятно в
статията на Жеко Вълканов „Когато Асен Златаров живял и учил народа да живее”…
Но въпреки трагичната си смърт, Златаров остава в
народната памет да живее с всичко, което е направил и ни е оставил като завети
през своя кратък живот - живот на горяща факла, която разпръсква Прометеевския
огън на знание, изпълнен с любов към човека и преданост към народа, тъй рано
прегорял и изгаснал…
Остава паметта българска за него, припомняна с почит
при поредните юбилейни чествания и при спомена за важни дати в неговия живот.
За мен едно такова паметно честване, на което присъствах беше 120 г. юбилей,
отразено в книгата със статията на проф. Димитър Колев.
Завършвам споделеното мое мнение за книгата „Асен Златаров
130 години от неговото рождение”, която прочетох с вълнение и горещо препоръчам
на младите читатели. С признателност изказвам благодарност на авторския
колектив доц. Людмила Генкова, доц. Свобода Бенева и магистър Кристиан Ковачев,
че с книгата си поднасят едно общуване с почти живия образ на Асен Златаров, с
облагородяващо въздействие върху душите ни, в очакване на светлата дата на 130
годишния юбилей на проф. Асен Златаров.
Ноември, 2014 г.
Статията
е публикувана в сп. „Литературен свят“, бр.68, декември 2014 г.
Препратка
към оригиналната статия:
Няма коментари:
Публикуване на коментар