БОЛЕСТТА НА ПОКОЙНИЯ ПРОФЕСОР ЗЛАТАРОВ - в. "Зора", декември 1936 г.

БОЛЕСТТА НА ПОКОЙНИЯ 

ПРОФЕСОР ЗЛАТАРОВ

ЛЕКУВАНЕТО МУ В СОФИЯ И ЧУЖБИНА

                Една телеграма на БТА, която се получи вчера към 11'30 ч. пр. обяд, пре­даде следното скръбно съобщение от Виена: „Професорът от Софийския университет д-р Асен Златаров, който бе известно време на лечение тук, почина“.

Телеграмата за смъртта на проф. Ас. Златаров бе посрещната с покруса. Там, където се знаеше вече за трагичната новина, никой не искаше да по­вярва, че нашият най-популярен и един от най-обичаните професори не е вече между живите.

Как се е развила болестта на покойния професор и неговите последни минути

Според сведенията, които получихме от ректора на университета г. проф. Георги Манев, който бе много близък приятел с покойния професор, Зла­таров се чувствувал неразположен още преди няколко години. Напоследък, обаче, болестта значително се усилила. Г-н проф. Ма­нев на няколко пъти увещавал бол­ния Златаров да се подложи на ле­карски преглед, но той проявявал небрежност към своето здраве. По едно време проф. Златаров започнал да се лекува само чрез разни магнезиеви и други соли, но и те не помогнали. Победен най-после от настойчивите настоявания на г. проф. Манев, проф. Златаров отстъпва, взи­ма отпуск и се подлага на

преглед при г. д-р П. Николов.

Преди 34 дни, няколко приятели на проф. Златаров от Кооперативния театър, отиват в дома му и го взимат в театъра, където имало да се свър­ши някаква работа по предстоящия юбилей на театъра. Покойният професор участвуваше в комитета по изнасянето на юбилея. В театъра, оба­че, Златарову става лошо и той едва не припада. Веднага бил отнесен в дома му, където идва г. д-р П. Нико­лов и го преглежда. След този пре­глед г. д-р Николов съобщава на приятелите му, че положението на проф. Златаров е тежко. Увещаван постоянно от своите приятели,

на 5 т. м. проф. Златаров зами­нава за Виена,

за да лекува своята тежка болест чрез операция.

Във виенската университетска клиника проф. Златаров бил ограден с осо­бено внимание от своите виенски ко­леги, които правели всичко възможно да му помогнат. Най-напред бил подложен на една доста тежка операция, която минава сполучливо. Въпреки това, обаче, проф. Златаров не получил никакво об­лекчение. Наложила се втора операция, която също минала благополучно. От двете операции и поради това, че проф. Златаров трябвало да бъде хранен по изкуствен начин, чрез инжекции, отслабнал извънредно много. Станало нужда да му се направят две после­дователни преливания на кръв. Въпре­ки това, положението му не се подобря­ва и в събота, 19 декемврий, положе­нието му станало твърде обезпокои­телно.

Онази вечер положението на профе­сора се влошило извънредно много. Явно ставало за всички че краят набли­жава. Сложили му нови инжекции, но всичко било напраздно. Късно вечерта настъпило слабо подобрение, за да се влоши отново вчера сутринта. В 7 ч. настъпила кризата. Болките се усилили. Към 8 часа проф. Златаров изпаднал в безсъзнание, а един час по- късно — в 9 часа сутринта, той пре­даде Богу дух.

Веднага след узнаването за трагичната кончина

на проф. Ас, Златаров, неговите много­бройни приятели, начело със г. Сотир Янев и ректора на университета г. проф. Г, Манев взеха инициатива за намира­нето на средства, за да може покойният да бъде пренесен в София и погребан тук.

Запитан относно

Погребението

на покойния, ректорът г. проф. Георги Манев ни съобщи:

— Ние искаме погребението на по­койния професор Златаров да се из­върши в София. За пренасянето на тялото, обаче, от Виена до София са необходими около 100 хил. лв. Това е една сума, която нито Дьрж. университет има възможност да отпусне, нито пък да бъде събрана от волни пожертвувания на колегите-професори, които, ако се отнасяше за една по-малка сума, с готовност биха я дали.

Все пак приятелите на покойния професор, начело с г. Сотир Янев, са взели инициативата за събирането на тая сума от самите приятели. Да­ли г. Янев ще успее в това или пък ще срещне някоя спънка до този момент не се знае. Отдеве говорих по теле­фона с Виена, откъдето ми съобщиха, че тялото на покойния може да чака до утре на обяд, след кое­то аутопсирането не ще бъде възможно. Ако до това време ние успеем да намерим отнякъде средства, погребението на по­койния ще се състои в София, ако ли не — тогава ще се нало­жи погребението му да стане във Виена.

Снощи бяха разлепени множество

Некролози

от студентите и професорите при Държ. университет, от ректората, от декана­тите на физико-математическия и меди­цинския факултети, Българо-съветското д-во, Писателският съюз, Съюза на читалищата, Дома на изкуствата и пе­чата и всички организации и институти, на които покойният професор Злата­ров бе член или сътрудник. Почитателите не покойния ще издадат и специален „Златаров лист“.