На
един дъх...
Д-р Светозар Златаров за своя баща
проф. д-р Асен Златаров
Какво остава от човека като си
отиде? Аз имам много ярки спомени от баща си. Той обичаше да ми разказва
приказки, въпреки че беше много зает. Когато излезе книгата на Ран Босилек
„Неродена мома“, той веднага я донесе вкъщи и макар че знаех да чета, ми
прочете няколко приказки. Много хубаво четеше, сякаш виждах това, което
произнася.
Баща ми ходеше много чисто облечен и винаги с бяла риза. Тази бяла риза допълваше някак скръбната му, меланхолична усмивка. Ние, близките му, бяхме свикнали с неговия особен хумор, с неговата меланхоличност.
