Тази почетна
титла аз дори я изисквах от него, защото ми позволяваше да взема към него
понякога един тон отчасти гувернантски, да му проповядвам дори морал. Трябва да
призная, че често сме се спречквали (но винаги другарски!), защото не бяхме
винаги на същото мнение по големите и малките случаи в живота. Но нашите
отношения останаха сърдечни, ако и не много близки — Алеко вървеше по своя
път, ние по своя. Той ни посещаваше понякогаж, но винаги много капризно: ту
идваше по-често, ту изчезваше в продължение на много месеци.
Тъй като неговия силует беше забележителен, много от работите, които се отнасят до него, са останали дълбоко запечатани в паметта ми.


