140 години от рождението 

на проф. Асен Златаров

Асен и Евдокия Златарови със синовете си Асен и Светозар, София, септември 1935 г.

АСЕН ЗЛАТАРОВ, „ИЗБРАНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ“ (1975)

МОРАЛ И СПРАВЕДЛИВОСТ

проф. Асен Златаров

        Едновременно животно и божество — това е човекът. Глината и духът са двете страни на неговата природа. И всяка се бори за надмощие, за да очертава у индивиди и общества или възход към божеството, или връщане към звяра... Но и във времето на най-голямо морално разтление, каквото е нашето, все пак остава една искра в сърцата: идеята за добро. В това именно е обезпечението, че човек рано или късно ще превъзмогне тъмното и животинското в себе си, за да изгрее в делото му човешкото. Защото у всеки човек има по-малко или повече зародиш на моралния закон.

Някога Кант със своя математично отмерен ум и студено сърце остана поразен само пред две величия: звездното небе над нас и моралния закон в нас. Две бездни от светлина, що носят укрепа за сърцата и посочват път за дело на тия, които са прогледнали за човешкото: тия, чиято мисъл е събудена за Истината и чието сърце е узряло за Правдата.

Без морален закон няма нито личност, нито обществено благо: веленията на нравственото съзнание очертават в същинската им цена както отделната обществена единица — индивида, — така и колективната обществена единица: групата, партията, народа. Нормите на тоя морален закон, доколкото те са будни за волята и делото на личността, определят тяхната стойност и създават тяхното име.