В СТРАНАТА НА СЪВЕТИТЕ - ЧАСТ 3 /ПРОФ. АС.ЗЛАТАРОВ/

КОНГРЕСЪТ

Четиристотин автомобили отведоха конгресистите до Етнографския музей на ул. „Инжинерна“, дето, в мраморната зала на музея, стана на 8 август вечерта опознаването — първата другарска среща — на дошлите за XV международен конгрес по физиология. Над входната врата на музея стои голям надпис на руски и на английски: „Поздрав на делегатите за XV международен конгрес по физиология“.

Мраморната зала на музея е цяла облицована с мрамори с най-разнообразни цветове и шарки, с каквито е богат Урал и другите съветски мраморни кариери. Тука са събрани сега две хиляди души и оркестърът от 60 изпълнители, звучи, гали, унася. Руските мелодии ту игриви, ту напевно сантимен­тални, карат да заиграват сърцата и кой може да устои да не танцува! Валс и фокс-трот се сменят и развеселеното конгресно всенародие танцува ли, танцува... В страната на народните комисари сега е голямо увлечението по танца и модерните танци, които, в първата ера на революционния фанатизъм, бяха обявени за буржуазна разюзданост, сега им е дадена индулгенция и шествуват из всички среди.

Но при тая опознавателна среща не само се танцуваше, а и богато се похапваше. Защото танцът е работа, а знае се тезата: „трябва да яде — който работи!“ И още: разглеждането на музея не е проста забава. Защото, тук, в тоя музей, могат да се видят в техния бит многобройните народи, които

Eтнографският музей

населяват една шеста от земята и не само пеят интернационала, а носят свои традиции, свой нацио­нален дух и своя национална култура. И това се вижда: музеят е подреден с всичкото обилие на етнографските материали, които могат да обрисуват вещественият и духовният облик на човешкото гъм­жило на Съветите. Посочена е, най-вече, разликата в социалния бит преди и след революцията. А пла­кати, тезиси, лозунги, цитати — умело въвеждат в системата на конструктивния социализъм. Защото музеят е не само за забава, а преследва и задача на едно възпитание в духа на съветската идеология.

На следното утро, в двореца Урицки, стана тържественото откриване на конгреса. Дворецът Урицки е красота! В голяма зала, дето стават засе­данията на Ленсовета, насядаха две хиляди души. Пред всекиго телефонна слушалка и малка бележка, как се скачва щепселът на слушалката, за да се слуша по избор: на руски, или на френски, или на немски, или на английски, или говора на самия оратор. Чудна система! За пръв път на конгрес това удобство, да може всеки слушател да чува на език, който разбира, какво се говори на трибуната.

Дворецът Урицки (Таврический дворец, рус.)

Председателското място на трибуната, при въз­торжени ръкоплескания, се заема от академика про­фесор Иван Петрович Павлов. В президиума са чле­новете на международния комитет на физиолозите и представителите на съветското правителство, се­кретаря на ЦИК СССР, и председателя на правител­ствения комитет по съдействие на конгреса, заведующ отдела за науката при ЦК ВКП (б) и пред­седателя на ленинградския съвет.

Откриването на конгреса

Откриването. Осемдесет и шест годишният па­триарх на съвременната физиология — Проф. Пав­лов, с енергична стойка и жив глас, след стихването на овациите, които му се направиха, каза: „Обявявам XV международен конгрес на физиолозите за открит!“

Мраморната зала на етнографския музей

Буря от ръкоплескания огласява залата. Проф Павлов произнесе кратка реч, в която между другото каза: „Настоящият конгрес на физиолозите, петнадесети под ред, за пръв път се събира у нас. Това е в реда на нещата. Нашата фи­зиология е още млада. Тя още работи, за да до­живее века на своя разцвет едва през второто по­коление на руските физиолози. За родоначалник на нашата физиология ние трябва да считаме С е ч е н о в, който за пръв път започна да чете лекции като специалист, а не по чужди книги, и създаде първата школа наши физиолози. Сеченов е инициа­торът за физиологична работа в една голяма част от земното кълбо. Ето защо ние счетохме за необ­ходимо да подарим на конгресистите неговите съчи­нения и по един медал с неговия образ. След това Проф. Павлов се спира на ползите, които тоя меж­дународен конгрес ще даде: „Първо. Ние, физиолозите, както това се е заявявало много пъти вече между нас, и се е практикувало на миналите кон­греси, ще вземем окончателно решение по така наречените програмни въпроси, т. е. въпросите, които в дадения момент представляват особен жив инте­рес... Като втора точка с грамадна важност аз съзирам именно: специалното влияние на така събра­ните научни деятели върху младите поколения, върху начинаващите учени. Силата на това влияние аз знам по себе си, от своите млади години, от влиянието на нашите по-раншни естествоизпитатели и лекари. Нашето правителство дава извънредно много сред­ства за науката и привлича маса младежи към научна работа. И върху тези именно младежи работата на нашия световен конгрес ще има огромно импулсиращо въздействие. Накрай, третата точка. Ние сме от различни народности, обаче сега сме обхванати от голям интерес към нашата научна работа. Ние сега сме дори другари, даже в много случаи с явно дружелюбни чувства, ние работим, очевидно е, за пълното и окончателно обединение на човечеството. Но ще се разрази войната — и много от нас ще станат враждебни един на друг именно на научна плоскост, както това е бивало не еднаж.

Проф. Павлов държи реч

Ние не ще можем да се съберем заедно всички, както сега. Даже взаимната ни оценка ще стане друга. Аз мога да разбера величието на една война за освобожде­ние. Обаче, успоредно с това, не мога да отрека, че войната по същество е животински начин на разрешаване жизнените трудности, способ недостоен за човешкия ум с неговите неизмерими способности. Днес се забелязва почти в световен мащаб жела­нието и стремлението да се избегне войната. И аз съм щастлив, че правителството на моята могъща родина първо в света провъзгласи: „ни педя чужда земя“. И ние, разбира се, сме длъжни да почувст­вуваме и спомогнем за това. А като борци за исти­ната, ние сме длъжни да прибавим, че в междуна­родните отношения строго трябва да се съблюдава справедливостта. А това е и най-главната реална трудност“. Проф. Павлов благодари от името на съветските физиолози и на правителството, което със своята помощ и участие дава възможност да се посрещнат достойно скъпите гости. Той пред­ложи, със ставане на крака, да се почете паметта на загиналите през годината видни физиолози Шефер и Мак Леод. Оркестър засвирва траурния марш на Шопена. Всички са смълчани и углъбени в размисъл.

След приветствената реч на проф. Павлов, че­сто прекъсвана от ръкоплескания, поднасят поздра­вите на правителството и на ленинградския съвет официалните делегати Акулов и Кодацки. Те изявя­ват високата почит, която храни съветската дър­жава към науката, защото само чрез науката ще се достигне до изцелението от мрака на невежеството и предразсъдъците и ще се внесе прираст на блага, които ще направят човека охолен и свободен.

Walter Bradford Canon
1871 - 1945

За тоя първи ден на конгреса е отредена и речта на знаменития американски физиолог проф. Валтер Кенон, водач на 210 делегати на Съеди­нените С. А. Щати. Макар носяща сурово научно озаглавление — „Химични пътища на нервните пре­давания“ — речта на проф. Кенон извика бурно оживление, защото той предшествува своя научен доклад с няколко общи мисли и призиви, които дълбоко засягаха сърцата на голямата аудитория. Проф. Кенон каза:

„Колко дълбоко и неочаквано се промени света през последните няколко години! Национализмът се усили рязко и взе вид на трес­кави форми. Правителствата, които се основаваха на здравите традиции, изчезнаха като сянка и от­стъпиха мястото си на нови форми и нови фактори. Всемирната стопанска депресия доведе до големи намаления на поддръжката на научните работи: на­ближава пареза, застрашава пълен паралич, пълен застой на научния напредък. Много учени със све­товна известност са сменени и принудени да тър­пят лишения. Някои университети бяха затворени, други загубиха своята идеална обществена роля: да служат за убежище на учените, да защищават истината, да приветствуват и ценят новите мисли... 

Учените, които постоянно са заети с изследовател­ска работа, се появиха сравнително неотдавна в историята на човечеството: в биологията дори по-късно, отколкото във физическите науки... 

Но, макар и нашите предшественици да стъпиха на исто­ричната сцена по-късно, отколкото физиците и хи­миците, едва ли ще се намери някога изследовател на история на цивилизацията, който да твърди, че ние не сме изиграли достойна роля в поразителните постижения, които дадоха на съвременното чове­чество такива удобства и такава безпечност, за които нашите предци не са могли и да мечтаят... 

Нашите постижения не се явяват като изключителна заслуга само на някои учени от една страна, или на представители само на една расова група. Те са последица на прямодушна обмяна на достиженията, както в областта на методиката, така и на последиците. Точно така стоят пред нас още нерешените проблеми, непобиращи се в тесните национални рамки: това са широките общочовешки проблеми и за тяхното разрешаване е необходима свобода на изследването и обмяна на мненията, нестеснявани от националните граници. В качеството ни на изследователи ние сме склонни да бъдем индивидуалисти и се държим далече от суетата на събитията, като се отдаваме изцяло на увличащите ни интереси. Твърде малко ние размишляваме за назначението на нашата деятелност и нейната историческа връзка с това, което е направено в миналото и за тая обща цел, която ни свързва всички нас, от каквато страна и към каквато раса да принадлежим, за тая жизненоважна роля, която изпълняваме за полза и благо­получие на човечеството... 

За нашето обществено значение свидетелствуват фактите: ние сме борци и пионери на бъдещата цивилизация. Смутовете и неувереността, които царят във всички цивилизо­вани страни, доведоха до това, че нашата служба на човечеството е лъжливо разбрана и недооценена. 

Международното събрание на физиолозите се явява най-добрия случай да се обърне внимание за опас­ностите грозящи нашата действителност. Затова аз ще се спра накратко не само на обстоятелствата, неблагоприятно отражаващи се за изпълнението на нашата специфична социална функция, но така също на ония условия, които са необходими за най-доб­рото изпълнение на тия функции. Неблагоприятен момент, и при това момент твърде важен, се явява чувството на безпокойство и неувереност. Ние знаем, че за успешността на изследването често е нужно изпълнение на дълъг и последователен план. Ако такъв план грубо се прекъсва от политическите изменения, а особено ако той става играчка на по­литическите кипения, изследователят се подхвърля на влиянието на противоречиви подбуди и се ли­шава от възможността да се отдаде изцяло на своята наука. Интересът към науката тогава угасва. В тия части на земята, където кипят политически разпри, деятелността на учения изследовател става почти невъзможна, вследствие отрицателното влия­ние на политическите авантюристи и окръжаващите ги клики.

Такива правителства, дето съществува такова положение, се явяват паразити: те сами не съдействуват на напредъка на науката и само се ползуват от ония облаги, които са достигнати, бла­годарение на напредъка в другите страни. Друг от­рицателен момент се явяват ограниченията, които се поставят пред физиолозите от социални учреж­дения и враждебни интереси. Беше време, когато научната дейност се намираше всецяло под гнета на църковния контрол, притезяващ за авторитет във всички области. В наше време в много страни се стремят да ограничат свободата на физиологичните изследвания, посредством въвеждането на ограни­чителни закони...

Само в добре организираните държави биологията и медицината (в пределите на хуманно отнасяне със животните) имат такава сво­бода от вмешателство на невежи, каквато я имат физиците и химиците. В много страни, след светов­ната война, а особено във връзка с финансовата депресия през последните години, която обхваща целия свят, се дойде до ограничаване подкрепата за научни изследвания. В Съединените Щати цялата помощ се равнява едва на половин процент от об­щия федерален бюджет. Тоя разход е по-малък и от кое да е друго държавно перо ...

Социалният организъм като че ли не иска да вземе пример от природата, която се е научила в момент на необходимост да намалява снабдяването на по-маловажните части на организма, но на органа на разума никога не намалява това снабдяване!...

Аз взех за пример условията в моята собствена страна, защото я зная и защото примерът там за вредоносното влияние за челни политически направления е ярка илюстрация за моята мисъл. Чувството на неувере­ност дотолкова се усили, че стана трудно да се съсредоточи вниманието върху научните проблеми. Освен това, много опитни научни работници бяха принудени да се заловят за друга работа, за която те нямат необходимата квалификация и не могат да използуват специалната си подготовка ... 

Това е една късогледа политика... За щастие, не във всички страни се проявява такова невнимание. В Англия, Япония и Италия правителствата поставят на разположение на науката огромни средства, а в Съветския Съюз, където социалното значение на науката се особно високо цени, сумите, отпущани за научно изследователска работа, са много по-големи от всички други страни. Тези мероприятия са израз на благоразумие и проницателност и трябва да послужат за пример на другите държави. Зако­нът за надживяване на най-приспособените, запазва своята сила“.

Проф. Кенон се спира и на условията, които благоприятствуват за придобиването на нови зна­ния и открития. Те са, според него: свобода на из­следването. Не могат на учения да му се дават чужди на интересите му задачи. Друго условие е: да не се иска от учения задължение в срок да представи доказателства за своите изследователски достиже­ния. „Ако бихме знали, казва проф. Кенон, как и къде да намерим това, което търсим, научната дея­телност би била лека“. Защото има неочаквани затруднения и пречки, има се нужда от спиране, за да се обмисли положението. И трето условие е: взаимна среща на учените, за да сравняват и обсъж­дат своите придобития.

След своя темпераментен и интересен увод, проф. Кенон изложи проблемата за нервните импулси, като такава от химично естество. Той разгледа връз­ката между възбуждащите и задържащите моменти при нервните токове, съпровождани с появата и из­чезването на определени химични тела от групата на ацетил-холина. Тежка наука. Нови пътища. Неочаквани факти. Това можа да ни покаже главата на американ­ските физиолози със своя научен доклад, при първото пленарно, тържествено заседание на конгреса.

Виборският дом на културата

Конгресните дни. Хиляда и шестотин делегати. Четиристотин и петдесет научни доклади по физио­логия, биохимия и фармакология. За тая колосална работа трябват, на първо място, удобни помещения. С такива Ленинград разполага, но особено пригоден се указа „Виборския дом на културата“. Това е ра­ботнически дом за просвета, открит на 7 ноемврий 1927 г., в деня на десетгодишнината на октом­врийската революция и представлява комбинат, къ­дето има театрална зала с 2000 места, концертна зала с 500 места, лекционна зала с 250 места, кино зала с 250 места и десятки аудитории за различни учебни занимания. През тоя „Дом на културата“ минават ежегодно два милиона хора; тука се четат 60 различни курса за 6000 курсисти, където се по­лучава по-горна квалификация, като лаборанти химици, профработници и др. Тука се помещават клу­бове на разни работнически организации, на чужденците-специалисти, на работниците — изобретатели, на военните работници; има уредена обширна зала за физическа култура, детски клуб, консултационен център, шахматна стая, стая за билярд, библиотека с 60,000 свитъци книги, кафене с джаз. Бюджетът е четири милиона рубли годишно. За да се справи човек в това огромно здание, трябва няколко дни да му проучва плана и уредбата. Аз се забърках по тремовете му, а трябваше да намеря стаята на проф. Феодоров, енергичният секретар на организа­ционния комитет на конгреса и се не мога да по­падна на нея. Виждам в един ъгъл гардероб и пред него прислужник. Питам го къде е тая стая. А той дига кротки, сини очи и виновато-усмихнат отговаря: „Не знаю, мильщ человек, я здес новенький!“ Как да не го обикнеш тоя детски по душа, чистосърде­чен руски народ!

Виборски дом на културата: театрална зала

В това средище на култура за народа, се до­кладваха по-голямата част от делегатските съобще­ния. Във всяка зала автоматична електрическа сиг­нализация уведомява в различните секции кой до­клад се чете. По тоя начин, всеки, който се инте­ресува от даден доклад, може да следи дошъл ли е ред за неговото четене, за да присъствува. А в две стаи е отделението за машинопис, дето всеки делегат може да помоли да му се препише, или преведе на руски, френски, немски или английски научното му съобщение за доклад, или друга някоя научна работа. А долу е пощенската станция и те­лефонната, където можеш да поискаш разговор не само за в града, а и зад граница.

Да давам отчет какво се е докладвало в сек­циите на конгреса, значи да пиша резюме на цялата днешна физиология и биохимия. А това не е лека работа, па и не е за рамките на тая книга. Мога да кажа само, че общото впечатление бе, че научният конгресен материал е не само крайно разнообразен, но и извънредно важен. И затова докладите се сле­дяха и дебатираха със жив интерес не само от деле­гатите, а и от голямата бройка студенти, които пъл­неха залите. Има нещо изключително в тоя страстен порив към наука в съветската академична младеж:

Виборски дом на културата: занималня

такива студенти да имаш — е радост и велико нрав­ствено ободрение. Да, не липсваше публика за на­учни доклади и не приличаше на друг един конгрес, пак международен, в друга една страна, дето пред­седателите на секциите с труд събираха по пет слушатели, за да могат да се четат определените доклади... И с право чехословашкият вестник „На­родни освобозени“ нарича тоя конгрес „величайше мирово събитие в областта на науката“. И не само защото на конгреса бяха световни именитости, като Кенон, Баркроф, Хил, Ляпик, Абдерхалден, Йордан, Франк, Барджер, но и защото и съветските физиолози показаха на гостите големи свои успехи, тоя между­народен форум на учените доби особен блясък. Съветската физиология има за показ и гордост не само своя старейшина — академика Иван Петрович Па­влов, който сам е цяла епоха, но и цяла редица други свои учени, които будят възторг и печелят всеобщо внимание. Ето мнението на чуждестранните физиолози за съветските техни колеги:

Проф. Джозеф Баркроф (САЩ): „Ори­гиналността на научната работа, провеждана в СССР, и нейният дух, са извънредно велики. Аз съм приятно поразен, като не говоря вече за работите на проф. Павлов, с когото по-рано се познавах, от обширните трудове на съветските физиолози. До сега аз мислех, че школата на проф. Павлов е единствена в стра­ната и бях с много високо мнение за нея. Но аз не подозирах, че съществуват и други линии на работи в областта на физиологията, напр., приложението й в икономиката, земеделието и пр. Поразително е в СССР достойнството, с което се държат граж­даните на великата страна. Аз напущам Ленинград с дълбока любов към тоя град и неговото население и искам да се върна в СССР след пет години, за да видя още по-блестящия разцвет на науката.“

Проф. Йордан (Холандия): „Съветската фи­зиология вече заема най-важно място в мировата наука. Без знанието на руски език не може днес да бъдеш учен-физиолог.“ Затова проф. Йордан изу­чава руски език.

Проф. Ляпик (Франция): „Ний много добре знаем и високо ценим работите на съветските фи­зиолози, които придобиха грамаден размах, благода­рение изключителното съдействие за науката от страна на Съветското правителство. Съветските фи­зиолози имат възможност да осъществят своите опити. Вниманието, което се отделя в Съветския съюз към развитието на физиологията, несъмнено ще създава нови, многочислени кадри от млади учени. У нас, във Франция, размахът на работата, за съжаление, е значително по-слаб“.

Проф. Шен-Джоржи (Унгария): „Всичко, което видях в Ленинград, ми произведе дълбоко впечатление. И аз вярвам, че след няколко години Съветският съюз ще стане най-важния център на научната мисъл. За последните 15 години аз ра­ботих в най-различни страни — в Холандия, Англия, Америка, Германия, нееднократно посещавах Фран­ция и Скандинавските страни и след всичко това мога да кажа уверено, че никъде културата, науката и учените не се уважават така високо, както в СССР, че развитието на културата и науката в Европа заглъхват в това време, когато в СССР тяхното развитие върви прогресивно. На улиците и пло­щадите в града, в градинките, аз видях множество радостни деца, а нищо не е в състояние така ярко да отрази благополучието на страната, както усмив­ката на детските лица“.

Проф. Фоа (Италия): „Страната е обхваната от мощен порив на строителство. За последните 10 години е сторено изключително много. Сега се прави още повече, защото в тоя разрастващ се строеж е въвлечено всичкото население. То работи страстно, повидимому за това, защото работи за себе си... Възхищение възбуждат лабораториите на акад. Пав­лов. След завръщане в моята родина, аз ще поддържам своите научни връзки с младите съветски учени... Вашите физиолози има какво да предадат на своите иностранци колеги, из богатия опит на съветската физиология“.

Проф. Кемал Дженаб (Турция): „Поразява в СССР това, че тука всички работят. Това го няма ни в една страна на света... Съжалявам, че не съм вече млад, иначе всяка ваканция бих идвал в СССР, за да се уча от руските физиолози“.

Проф. Барджер (Англия): „Нам се удава случай да хвърлим поглед в бъдещето. Ние видяхме лабораториите на нашите руски колеги. Ний изпи­тахме радостта от срещата ни с тях. Ний почувствувахме духа на млад възторг и оптимизм, които преобладават във великата руска наука и които, оче­видно, преобладават в голямата част на цяла Русия“.

Проф.Като(Япония): „Аз придавам огромно значение на международния физиологически конгрес, събран в Съветския съюз. Щастлив съм, че заедно с моите асистенти за втори път идвам в СССР... Виждам сега големия подем на вашата страна. Ясно е, че цялото население е предоволно от условията на живота: всички са добре облечени и радостни. Ние, японските учени, внимателно следим за огром­ните успехи на съветската физиология. Аз съм добре запознат с трудовете на големия миров учен, ака­демика И. П. Павлов и неговата школа. Зная и ви­соко ценя работите на академиците Орбели и Ухтомски, на професора Беритова и другите видни съветски физиолози. Произведе ми огромно впе­чатление сърдечната доброта и вниманието, което ни се указа през цялото минаване през СССР и прибиваването ни в Ленинград. Убеден съм, че такова внимание аз не бих срещнал в никоя друга страна и затова съм сърдечно признателен“.

Друга особеност, която имаха конгресните дни в Ленинград, е, че цялото население взема радостно участие в конгресната работа: конгресистите, чиито сини значки ги издаваха, бяха навсякъде сърдечно приемани, развеждани. Децата дори, и те говореха за конгреса: в една група деца, едно момиченце, като ни видя трима делегати, весело ни посочи и каза на своите другарчета: „Вчера по радиото и аз чух Иван Петрович как говори за конгреса на уче­ните!“ Работничеството също изяви своето почита­ние и възторг пред конгресистите. В в. „Кировец” (бр. 126 (1126) от 13 август 1935), орган на ра­ботниците от кировските заводи (бивши путиловски заводи) са дадени няколко статии за конгреса: „Рабочее спасибо труженикам науки“, „Мы чтим и ува­жаем людей науки“. „Наши сердца наполнены радостью“, „Конгресъ лучших физиологов мира“, „Вот они — наши учение“ — ето заглавията на тия ста­тии в тоя работнически вестник.⁷)

Тая атмосфера на общо съучастие в научния празник на физиолозите, придаваше украска на едно всенародно тържество и не вярвам да е имало чуж­денец делегат, който да не отнесе чувства на приятелство към руските учени и руския народ. А имаше делегати, които идваха от страни, където се смята, че съветската система е техен антипод. Аз имах възможност да разговарям с мнозина от тях, и те не скриваха своето добро чувство към виденото и изживяното в Страната на съветите. „От всичко трябва да се учим, казваше ми един италиански професор-делегат: — не бива да затваряме очи пред действителността. А има какво да се научи тука и без да бъдем сторонници на съветската държавна идеология, защото всяка страна си има своя исторична съдба, можем не малко нещо да вземем за пример и за нази си. Напр., тая щедрост към науч­ните институти и това голямо уважение към науч­ните работници. А също и преданността към строи­телство на работници и интелигенция — ето една проява, която трябва да накара всеки дълбоко да се замисли“.