След общия стопански разстрой, който войната докара, проблемата за прехраната на широките народни слоеве взема сѐ по-болезнен вид. Това създава грижи и на общественици, и на социолози, и на хигиенисти, загрижени за бъдещето на расата. И ние виждаме, че не само в изобщо обедняла Европа, а и в богата Америка, парламенти и правителства вземат решения, правят проучвания, за едно разрешение набавянето на пълна, здравна и евтина храна на широките народни слоеве. И виждаме, че и в Германия, и в Италия, и в Съединените Американски Щати, като едно от ефикасните средства за разрешението на тоя важен обществен проблем се сочи засяването и използуването за храна варивото соя.
Случаят
ми помогна през 1906 година, на всемирното изложение в Милано, в китайския
павилион да се опозная със соята като народна вековна храна на Далечния изток,
където милиони хора, при най-нехигиенични условия на живота – заразни болести,
гъсто население, примитивна култура – са могли с една най-пригодна за здравето
храна, състояща се главно от соя и ориз, да устоят на всички угрози. Оттогава
това интересно културно растение не е преставало да ме интересува. В редица
публикации аз се опитах да го проуча и проагитирам и, наистина, интересът към
това вариво бе доста порасъл. Нашият земеделец охотно се отзовава на нови
почини, които биха разнообразили културите му и които биха му дали източник за
нов поминък. За съжаление, официално натоварените у нас държавни органи твърде
малко му съдействуват в това направление. Често дори му пречат, както бе
случаят със соята. Какви ли не измислици не се създадоха: че не вирее у нас, че
е скъпа култура, че не може да служи за храна, защото е отровна, че няма пазари
за нея… Измислици крайно вредни. А какво виждаме да става в културните страни?
В
Съединените Американски Щати, Департаментът по агрикултурата – учреждение,
което има власт, колкото няколко наши министерства – назначава комисия да
проучи изчерпателно въпроса, как може да се набави пълна, здравна и евтина
храна за народа и тая комисия от лекари, биохимици, агрономи и икономисти
намира, че тая храна е соята. В Германия, комисията по земеделието при Райха
взема решение да се почне култивиране на соя в страната, защото само чрез нея
населението ще се избави от глада за белтъчини и масти, които застрашават
републиката.
В
Италия, по заповед на Мусолини, се образува комисия, на която е дадено да
проучи въпроса за соята и тая комисия е дала заключение, че въвеждането на
културата на соята за Италия е възможно и желанно, защото ще допринесе твърде
много за народното изхранване. А у нас ние сѐ още
можем да спорим – храна ли е соята или не и дали може да вирее у нас или не… В
пространна Русия, пак по заповед на народните комисари, е почнато още от 1925
година насам да се култивира навсякъде. Но ние сме охолна страна и можем да
чакаме…
Брийа-Саварен,
на чиято книга „Физиология на вкуса“ честваха миналата година стогодишнина,
пише в прологомените на тая книга следното: „За човешкия род е много по-полезно
да се открие едно ново едиво, отколкото една нова звезда“. И колко мъчно е да
се въведе в практика едно ново едиво! Фридрих Велики е докарал бунт сред
войската си, когато е заменил ръжения хляб с пшеничен: казали, че не искат да
ядат невкусният и нехранителен хляб. А един от Людовиковците е употребил
хитрост, за да накара населението да яде картофи – „тия корени за свините,
които миришат на кал“, както казвали : той поставял стража в нивата с картофи,
която стража разказвала на минуващите селяни, че вардят да не копаят други една
храна в тая нива, която се копаела и варяла само за краля. Ноще стражата
се махвала и околните идвали да крадят от кралската храна… Кой от нас не е
виждал с каква гримаса някой чужденец за пръв път опитва киселото ни мляко? А
накарайте го да изпие една чаша боза!... Човек е крайно консервативен по
отношение на храната си. Всяка нова такава му се струва най-първо безвкусна:
блудкава му е, горчи му, лошо му мирише…
Но
всичко е до навика: след известно усилие свиква се с новото и то дори може да
стане любимо едиво. Как ли е изглеждал вкусът на фасула на нашите предци, които
първи са го опитали като храна? Фасулът е донесен като нова култура от Америка
след откриването ѝ.
А един голям наш поет бе ни нарекъл „фасулковци“…
Така би било и със соята. При първа употреба, може би, тя ще изглежда не така свойствена на вкуса ни. Но колко лесно се свиква с нея: почва да се предпочита пред другите варива. В моето семейство я готвят и всички я намират за вкусна храна. Домакински училища, вегетариански ресторанти, трябва да бъдат първи, които да я въведат и наложат като търсено едиво. А Министерството на земледелието трябва да издаде за селото книжка, как се отглежда и използува като храна и фураж соята.
Статията е поместена в приложение „Семейна Беседа“, година трета, брой 24, декември 1935 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар