„СПОМЕНИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ФАКУЛТЕТА“ – СЛОВО НА Д-Р КРЪСТИНА С. ХРИСТОВА

75 години Висше Фармацевтично образование в България

Ретроспективно

КУЛТУРНИ СРЕЩИ ПО СЛУЧАЙ 24-ТИ МАЙ, 2015 г.

на д-р Кръстина С.Христова със студенти от Фармацевтичен ф-т - София

„Спомени за създаването и развитието на факултета“ /слово/

 

Добър ден, студенти!

Помолих декана проф. Николай Ламбов да ми позволи да се срещна със студенти в дните около 24-ти май. Беше мое емоционално желание. В личен план – току-що навърших 85 години, съхранила все още спомени за учебната ми дейност със студентите, водена с обич и вдъхновение, както това правеха всички асистенти на ф-та през 70-те години на миналия век. Същевременно съхранила уважение към паметта на ВЕТЕРАНИТЕ НА ФАКУЛТЕТА - мои преподаватели от студентските ми години, а по-късно и мои научни ръководители. В обществен аспект и след пенсиониране продължих да общувам с колегиалната среда във факултета, чрез представяне на мои поетични книги тук.

От няколко месеца бях съпричастна към идеята на маг. фармацевт Кристиан Ковачев за барелеф на проф. Асен Златаров в сградата на факултета по случай неговия 130 г. юбилей.

Идеята бе подкрепена от декана проф. Николай Ламбов, барелефът е дело на скулптура Атанас Карадечев, с финансовата подкрепа на БФС, с председател проф. Илко Гетов. Барелефът бе открит с кратко тържество на 7-ми април от ректора, чл. кор. проф. д-р Ваньо Митев, дмн, ръководител катедра по медицинска химия и биохимия на Медицинския ф-т, основана от Златаров.

Не забелязах студенти на откриването, но вярвам, че сигурно сте проявили интерес към ПОКАЗАНАТА ИЗЛОЖБА на маг. фармацевт Кристиан Ковачев – дело на неговия личен интерес към живота и дейността на Златаров и достатъчно сте запознати с неговия духовен образ. На табло в изложбата е и мое стихотворение „ПАМЕТНО”, посветено на юбилея, от което реших лично да подаря копия на студенти, заедно с моя поетична книга, посветена на фармацията. В сайта на Факултета и на БФС бяха поместени две мои статии по повод юбилейната годишнина на Златаров.

Днес избрах да проведа моята среща с Вас, учещи в тази лаборатория, която беше моя любима лаборатория — от откриване сградата на факултета през 1966 г. до пенсионирането ми. За откриването с асистент Д. Сиджакова украсявахме с портрети на химици, аз избрах за тази лаборатория портрета на Златаров над черната дъска, а до нея поставих в рамка текста на неговото последно писмо до студентите, писано във Виена на 6.12.1936 г., вечерта преди операцията му. Всяка година около студентския празник, четяхме със студентите паметното му писмо и някоя от вдъхновените беседи на Златаров за младежта.

Но на нашата среща днес бих искала да споделя с Вас, мои спомени за развитието на факултета, чрез които да Ви спечеля, да оцените късмета си, че учите във Фармацевтичен ф-т — София и в тази прекрасна сграда — архитектурен паметник, в центъра на София.

На изложбата сигурно сте видели статия от 1946 г. по случай 10 г. от смъртта на Златаров, писана от проф. Димитър Далев. През 20-те години на миналия век, завършвайки висшето си образование по химия в СУ и Виенската Политехника, Димитър Далев е бил поканен за асистент на проф. Асен Златаров. Така още далеч във времето датира сред фармацевти почит и преклонение към духовния образ на Златаров. Преподавал в старата сграда от 1910 до 1936 г., духът на Златаров витаеше със своя нравствен образ на преподавател, кумир и за младите преподаватели на факултета, както и за мен лично.

В откритата през 1942 г. специалност ФАРМАЦИЯ към Физико-математическия ф-т на СУ, доц. Димитър Далев е бил отговорник на Отдел Фармация от 1945 г. Неговата снимка е в началото на таблото на Деканите във фоайето.

В моя статия в интернет „Актуален летопис за ветераните” по случай 70 г. висше фармацевтично образование в България през 1912 г, наричам ВЕТЕРАНИ тримата професори, които през моите студентски години 1949-1954 г., вече в „Природо-математически” ф-т, ръководеха трите профилни катедри по Фармация: по фармацевтична химия доц. Д. Далев, по фармакогнозия доц. Аспарух Бойчинов и по технология на лекарствените средства доц. Трандафил Трендафилов. С по двама-трима асистенти и един лаборант само и с материална база една невзрачна сграда /еврейски дом/ на ул. „Екзарх Йосиф” №15, те провеждаха вдъхновено нашето профилно обучение като фармацевти.

Лекции по всички други дисциплини ни четяха преподаватели на Университета, някои от тях светила на българската наука: по ботаника проф. Даки Йорданов /академик/, по аналитична химия проф. Никола Пенчев, по неорганична химия проф. Димитър Баларев, по органична химия проф. Димитър Иванов /академик/ Занятията ни се провеждаха освен в сградата на Природо-математическия факултет още из цяла София: упражнения по аналитична химия /І-ви курс/и по неорганична химия/ ІІ-ри курс/ се провеждаха в лаборатории на Агрономическия ф-т /сега Биологически/ с целия ни курс от 100 студенти заедно и с двама асистенти едновременно. Или лекции на територия на Александровска б-ца по идеологически дисциплини, по военните дисциплини на катедра 22, включително и по Технология на лекарствените средства от доц. Т. Трендафилов в аудиторията на Детска клиника. Лекции по фармакогнозия и фармацевтична химия слушахме в аудитория на ул. „Екзарх Йосиф” №15, в която сграда бяха и лабораториите за практически упражнение по трите профилни дисциплини.

Около 50-те години от Природо-математическия ф-т се роиха факултетите: Физико-математически, Химически и Биолого-геолого-географски.

През 1951 г. беше създадена Медицинската Академия с трите факултета: медицински, стоматологичен и фармацевтичен. С благоговение пред паметта на ветераните отбелязвам тяхната заслуга, при създаването на Фармацевтичния факултет. Те — ръководителите на трите профилни катедри, заедно със своите 8 предани асистенти, създадоха и съзидаваха факултета кадрово, организираха учебните програми актуално с научните постижения и подготвяха фармацевтични кадри за аптечната мрежа на страната.

Черпили знания при своето развитие от европейски учени и специализирали в елитни европейски фармацевтични лаборатории, ТЕ — ВЕТЕРАНИТЕ бяха още в активна дейност и достолепно академично поведение, когато през 1962 г. постъпих на работа в Катедра фармацевтична и органична химия. Тя единствена беше на партера на терена на настоящата катедра фармацевтична химия, заела освободеното крило от Катедра анатомия и физиология на проф. Гоцев. Останалата част от старата двуетажна сграда беше заета все още от предклиничните катедри на Медицинския факултет: на втория етаж Физика, Хигиена и Микробиология, а на партера насреща беше катедрата по Медицинска химия на проф. Александър Спасов. Наследници на проф. д-р Асен Златаров, те тачеха паметта му. От техните среди проф. Евгени Головински /по-късно академик/ издаде книга „Осъществената мечта на Златаров” за 100 г. му юбилей.

Но най-голямата заслуга на ВЕТЕРАНИТЕ според мен, която трайно остана, беше извоюването на самостоятелна сграда за факултета и нейното съграждане.

След изнасянето на Медицинските катедри, преживях събарянето на покрива и таваните на двуетажната сграда на Медицинския ф-т и израстването на новата, разширена в основите с помещения на запад от коридора и достроена 4 етажна сграда на факултета и с ІІ Аудитория. Откриването й се състоя през есента на 1966 г. с Научна конференция и с гости от чужбина, организирана от следващото поколение хабилитирани преподаватели – бивши асистенти на ветераните.

Декан на факултета беше доц. Дамян Данчев по органична химия и ръководител на катедрата след проф. Д. Далев, с доценти по фармацевтична химия Лиляна Дряновска и Любомир Илиев; доц. Христо Ахтарджиев по фармакогнозия и ръководител катедра фармакогнозия и ботаника; наследниците на проф. Трандафил Трендафилов по Технология на лекарствените средства бяха доц. Ив. Исаев, ръководител катедра и декан на ф-та през 1966 г. , доц. Калю Христов, доц. Мария Бояджиева и доц. Михаил Милев, който пое четенето по Организация на аптечното дело.

Под деканството на проф. Д. Данчев преживях кадровото разрастване на факултета, разкриване на нови катедри и дисциплини, вкл. по фармакология и токсикология, така необходими за научно-изследователската ни дейност. Бяха открити научни лаборатории: за елементен анализ на органичните вещества, за спектрални изследвания — ИЧ- и УВ-спектри, ЯМР-спектри, овладяваха се хроматографските методи. Ново поколение хабилитирани кадри внасяха модерни аспекти в научната и учебна дейност под деканството на проф. д-р Евгени Минков, проф. д-р Дия Михайлова, проф. д-р Рахамин Шекерджийски, проф. д-р Златка Димитрова, проф. д-р Стефан Николов, вкл. и настоящия проф. д-р Николай Ламбов.

За настоящо на ф-та, през 2012 г. открих в Интернет следните данни: Акредитиран от Националната агенция за оценка и акредитация в България, Фармацевтичния факултет е получил най-висока оценка за изградена учебна база. Впечатляващи данни, нали?

Изпитах гордост за Факултета, а от това което споделих, мисля, че и Вие би трябвало да сте доволни, че учите в престижен Фармацевтичен ф-т, със съвременна учебна база и методологии на обучение, в тази прекрасна сграда – архитектурен паметник в центъра на София.

И надявам се от нашата среща, да запазите спомен за Ветераните и приноса на поколенията — дейци за създаването на факултета.

Желая Ви успешна сесия!

/Срещи със студенти от 11 група II курс на гл. асистент по ботаника д-р Ренета Гевренова и със студенти от 4, 9 и 10 група II курс по органична химия на гл. асистент по органична химия д-р Любомир Раев в любимата лаборатория на Христова./