Управителeн съвет на Съюза на българските химици, 1935 г.

In memoriam 

 Управителeн съвет на Съюза на българските химици: от ляво надясно: I ред - Лука Йоцов, Мара Стефанова, Асен Златаров и Иван Площаков; II ред = Димитър Весов, Кръстю Илиев, Васил Огнянов и Страшимир Стоянов, 1935 г.

Защитникът на красотата, в."Литературен глас", бр. 335, 29.12.1936, стр.2

Петър Райчев

ЗАЩИТНИКЪТ НА КРАСОТАТА

 Жестока съдба! Неумолима и безпощадна смърт!

Как можа да покоси живота на едно тъй висше и благородно Бо­же създание в paзцвета на неговите творчески сили?! Ас. Златаров, човек на красотата и любовта, излъчващ само доброта вдъхновеност!

Аз малко познавах професора А. Зл., човека на науката, но аз отлично познавах човека, художника с рядък усет към красивото във всички творчески об­ласти на живота. Аз не веднъж съм изпитвал обаянието на не­говия всеобемлещ дух. Във века на специалистите той бе рядко изключение, истински енцикло­педист.

Неговата всестранно надарена при­рода поглъщаше всичко и  облада­ваше изключителната способност да излъчва,  да пръска кротка и ус­покояваща светлина за всички и по всичко,  той беше душа-човек. Никога у него себичното не се под­чертаеше и налагаше, напротив той със своя мек глас сякаш га­леше, ласкаеше и истинско удовол­ствие бе да си негов събеседник. Една непреодолима потребност да го слушаш, тъй обаятелна бе не­говата дори обикновена реч — все едно на каква тема се води разго­вора. Няма самохвалство, няма подчертаване на капацитета, няма гран­доманията на всезнаещия. Тихо, спо­койно, леко и вдъхновено той бе­седва и чувствуваш, че в него­вото общество се повече се възвишаваш, отсътствуваш от делничното в живота. При него душата намираше отмора, духът - полет към висините, към прекрасното в живота. Уви! Смъртта без вре­ме го откъсна от нас и отнесе във вечността, за да го обезсмърти. Духът му дълго ще витае като бродник всред нас и ще ни напомня за него, човека с голямото сърце, вдъхновено и ободряваще слово за красотата в човека и живота.

Мъчно ще прежалим А. Зл., защото голяма рядкост са човеци като него. Те се раждат може би, като пророците някога по един през вековете, за да ни напомнят заветите на Христа — мир и любов — към които А. Зл. бе прибавил и красота.

Смирено коленичам пред тлен­ните му останки и сърцето ми се разкъсва по скъпата и голяма загуба за нас всички, за България! Мир на праха му!

Петър Райчев от Народ.опера

Снимка: в сайта на Държ.опера Варна - https://opera.tmpcvarna.com/