В ДОПИР С НЕЩО ДОБРО И КРАСИВО - Д-Р ЙОРДАН НАНЧЕВ

д-р ЙОРДАН НАНЧЕВ 

В ДОПИР С НЕЩО ДОБРО И КРАСИВО

Темата за Асен Златаров винаги е будила и надявам се да продължи да провокира интерес у всеки българин. Паметта за този най-прочут в миналото хасковец, би трябвало да е въпрос на чест и патриотична гордост и за неговите съграждани. За жалост напоследък и особено, след като местната управа съвсем съзнателно и скандално ликвидира музейната експозиция на негово име, тази тема вече е упорито изтласквана извън общественото внимание. И както се изразяват политиците, не е сред приоритетите на съвременна България. Формално станали граждани на Европейския съюз - „Европейските съединени щати”, за които отдавна беше предсказал известният учен, ние като че ли вече престанахме да си спомняме за истинските и отдавнашните европейци като него.

Мнозина, да не кажа почти всички, които са имали незабравимото преживяване да го видат и слушат на живо, също вече не са между нас. По-младите му последователи и изследователи пък никак не са много и вече все по-трудно намират трибуна в публичното пространство. Гласовете им се губят сред гръмката пошлост на връхлитащите ни отвсякъде новини за политически противоборства и престъпни злоупотреби. Пък и как в наши дни да изтъкваш примера на човек, който е живял, вярвал и проповядвал в името на това, че „религията на мира, службата към ближния, милостта и порицанието на култа към златния телец и жестокостта са праусловие, за да станат истините, които възвести Богочовекът, живите истини на живота”. И как днес, когато „все още злото и користта са господари”, да пишеш и говориш за Асен-Златаровото духовно месианство! 

в. "ХАСКОВСКА МАРИЦА", бр.91/13.05.2014

      На този нерадостен фон появата на нова книга за личността и делото на проф. д-р Асен Златаров би могла да се приеме и като своеобразна сензация. При това с положителен знак, което е тъй рядко у нас и което май точно затова отдавна не провокира медиен интерес. В случая обаче книгата си струва да бъде отбелязана и поощрена. Най-малкото, защото се появява тъкмо навреме - в навечерието на поредната кръгла годишнина от рождението на Златаров. Нейната поява ми дава надежда и е добър знак за отдавна очакваната и неизбежна промяна на обществените нагласи в полза на нравствени ценности и житейски императиви, за които доскоро беше нелепо дори и да се споменава. Освен в предизборните обещания и партийните програми, което още повече ги компрометираше в очите на разумните и прозорливите.

А тези основополагащи за благото и за духовния възход на човечеството морални принципи изграждат същността на мирогледа и личностното проявление на бележития български учен, писател и общественик проф. д-р Асен Златаров. Защото, както беше писал не кой да е, а Кимон Георгиев - първият министър-председател на приветстваната от почти всички преди повече от половин век и пак от всички сега поругавана социалистическа България, „Асен Златаров беше един от най-симпатичните и най-достойни представители на нашата народническа интелигенция. У него се събираха в рядко и щастливо съчетание, благородството на прекрасния човек, пламъкът на честния патриот и даровете на една широка и разностранна култура.

В областта на обществените борби Асен Златаров беше винаги на страната на отрудените и страдащите. Той понасяше с мъка недъзите на нашия политически живот и дълбоко се възмущаваше, както от проявите на безхарактерност, раболепие и низост отдолу, така и от цинизма и жестокостта на насилническата власт отгоре. А като културен деятел и като популяризатор на науката, особено сред българската младеж, той може би и досега няма равен на себе си в България”.

Днес, уви, живеем отново в преходно време, свързано с още по- оптимистични очаквания за бъдещето, отколкото непосредствено след 9 септември 1944 година, но вече и с тогавашните немалко горчиви разочарования. Историята, както казват обикновено се повтаряла като фарс! И точно в такива времена примерът и обаянието на личности като Асен Златаров биха могли да укрепят вярата и да повдигат духа, да вдъхват в душите ни почти изгубената „любов към труда, любов към истината, любов към народа”. Заветните слова на бележития българин към младежта на родината, към които ни връща и новата книга, издадена „с любезното съдействие на Националния политехнически музей-София и Регионалния исторически музей-Хасково” под заглавие „Асен Златаров. 130 години от рождението му”*.

Тя е структурирана основно в две части като към всяка от тях са приложени библиографии на ползваната литература. Сборникът съдържа и подборна библиография на по-важните научни трудове на Асен Златаров. В първата част, която има за основа предишната книга на двете авторки, озаглавена „Многостранната личност и дело на Асен Златаров”(1985), те отново са потърсили и представили своята гледна точка към различни страни от неговата обществена и творческа изява. Обособени са традиционните в такива случаи рубрики „учител на народа”, „писател-публицист”, „борец за мир и демокрация”, „учител и вдъхновител на младежта”...

Това разбира се са само част от заглавията на осемте есеистични разказа, в които читателят се докосва с респект до личността и вдъхновено съпреживява разнородните стремления и възходи, многостранните интереси и приноси на учения и твореца, на гражданина и популяризатора на „природонаучни и социалноикономически знания”. Широтата на познанията и задълбоченият анализ на фактите, както и прецизният подбор на цитираните Златарови откъси и оценките за него говорят за детайлното вникване на Людмила Генкова и Свобода Бенева в необозримия свят на неговото книжовно и документално наследство, от което те са се постарали да откроят най-ценното и същественото.

Към многобройните досегашни страници, публикувани вече десетилетия наред по темата, те са успели да добавят и своята гледна точка, свой личен коментар и собствена изследователска визия. При това очевидно са работили все така в екип, тъй като авторството им поотделно за всеки от посочените подраздели не е посочено. Към тази част е приложена и „Хронология на жизнения и творчески път на Асен Златаров”

Във втората част на книгата младият учен Кристиан Ковачев пък е събрал характерни откъси от творби на Златаров, както и статии и спомени за него от други автори. Публикувани са със съответните пояснителни бележки откъси от „Трагедията на Яворов”(1925) и от предговора към книгата „Рабиндранат Тагоре”(1927) от Васил Ставрев, както и едно от над стоте писма на младия Ася до братовчед му Михаил Г. Минчев, пътеписът „В Добруджа”(1), статиите „Тагоре у нас”(1926), „Еврейството в живота”(1936) и „Назарянинът”.

Сред посветените на Асен Златаров публикации следва да бъдат специално откроени статията „Неизвестен патент”, в която се дават любопитни сведения за първата регистрация на научно откритие от български учен, вписано именно от Асен Златаров във френското Патентно ведомство през 1912 година, както и текстът на Жеко Вълканов „Когато Асен Златаров живял и учил народа да живее”, който е откъс от почти апокрифната брошура „Погребението на Асен Златаров”(1937).

Специален интерес предизвиква и откъсът от сравнителното изследване за Асен Златаров и Николай Лилиев „Две светли имена, две сродни души. 110 години от рождението им” от доц. д-р Свобода Бенева. Ценни и завладяващи свидетелства са спомените на двамата синове на проф. Златаров – Асен и Светозар, озаглавени съответно „Баща ми” и „Споменът - несигурна пътека”. Своята научноисторическа и морално-възпитателна стойност имат и бележките на акад. Кирил Братанов, проф. Георги К. Георгиев, Елин Пелин, Добри Немиров, проф. Константин Гълъбов, проф. Димитър Колев...

Все в този дух няма как да не бъде отличено и въведението към книгата на Мария Добрева, представляваща фондацията „Вигория”, която е спонсорирала изданието. „Идеалът винаги побеждава, стига да е смислен, висок и човечен” – под този наслов авторката предлага обобщен коментар за актуалността на Златаровото дело и за неговите исторически прозрения. За нея той е „личност с космополитен облик, носител на непреходни човешки ценности”, но и човек като всички останали, способен да говори на достъпен език с всеки и да вникне в душевността на всекиго, което именно го превръща в пример за гражданско и творческо поведение, осветяващ „с прометеевски огън небосклона на историческите епохи”.

Документалният облик на изданието се подчертава от публикуваните снимки и факсимилета, които са вложени към част от текстовете, както и обособени в албумна част, приложена накрая. Лицето и гърбът на корицата пък са оформени съответно с един от популярните портрети на Асен Златаров, както и с финала на встъпителната му лекция към курса по физиологична химия в Медицинския факултет на 11 октомври 1920 година, когато той характеризира своята любима специалност с думите: „Биохимията, обособена в самостоятелна дисциплина, изгражда купола в сградата на природознанието, дето се отразява гордата увереност на една постигната дръзка и светла мечта, дълги векове щетно гонена от човека”.

И след това вдъхновен заключава:

”Широкото поле за работа е открито! Много е направено и много още се очаква: надеждите са оправдани и гаранция е стореното досега. Ние сме в правото си, срещу печалното и пълно с невяра – не познаваме и не ще познаем (ignoramus et ignorabimus) да кажем достойното за наследниците на оня, що някога изтръгна огъня от боговете – SCIMUS ET SCIEMUS – ПОЗНАВАМЕ И ЩЕ ПОЗНАЕМ!”

Това беше неговият девиз, житейското и професионалното му верую, което го водеше в науката и в живота до последния му дъх. Именно за това ни напомня и новата възпоменателна книга, посветена на предстоящата догодина 130-годишнина от рождението на проф. д-р Асен Златаров.

„Той е вече само спомен” наистина. Но както преди години пише неговата братовчедка Рада Минчева, съпруга на известния в миналото литературен критик и преводач Алберт Гечев: „Свиден спомен за всички, които са могли да попаднат във вълшебния кръг на онази неизразима сила от доброта, красота, нежност и благородство, която така обилно се лъчеше от него, озаряваше, привличаше и караше, когато човек се отдели от него, да се радва и да има чувството, че е бил в допир с нещо голямо, красиво, добро и благородно”.

Пожелавам на всеки от бъдещите читатели на книгата да изпитат същото чувство.

Хасково, 02 май 2014 година

Д-р Йордан НАНЧЕВ

--------------------------------------

* ГЕНКОВА, Людмила, Свобода Бенева и Кристиан Ковачев. Асен Златаров. 130 години от рождението му. Фондация”Вигория”, София, 2014, 208 с.

Статията е публикувана в сайта http://knigi-news.com/

Препратка към оригиналната статия: 

http://knigi-news.com/?in=pod&stat=10050&section=9&cur=
Анотация в "Литературен свят"...: http://literaturensviat.com/?p=94267