ПРИ ЗНАМЕНИТИЯ ИЗОБРЕТАТЕЛ ГУЛИЕЛМО МАРКОНИ - ЖОРЖ НУРИЖАН

ПРИ ЗНАМЕНИТИЯ ИЗОБРЕТАТЕЛ ГУЛИЕЛМО МАРКОНИ

На 25 април 1874 г. се роди в Болоня най-популярната днес личност в света: Гулиелмо Маркони. Неговият баща е бил суров, непреклонен и крайно делови човек, а майка му Анна Джемсон, ирландка, още като госпожица, обиква Италия, и се влюбва в изящните изкуства. С очи гълъбови и проницателни, тя е притежавала нежен и мелодичен глас, надарена със здрави и силни чувства, тя е обоготворявала сина си, върху който е указвала голямо влияние.

Днес на къщата в Болоня, гдето се е родил Маркони, общината е поставила след­ната възпоменателна плоча: „Тук се роди Гулиелмо Маркони, който посредством елек­трическите вълни, отправи човешкото слово, без помощта на кабела и жицата, от една хемисфера на друга, като допринесе полза на културното човечество и прослави родината си". На 13 юлий 1926 г. целият град Болоня, по случай 30-годишнината от изнамерването на безжичния телеграф, отдаде най-възторжени почести на своя велик син.

Още твърде млад, Маркони посещава техническото училище и се отдава с осо­бена любов на изучване на положителните науки. Увлечен в изследванията тайните на природата, той склонява майка си да взе­ме частни уроци по физика и пръв негов учител е бил проф. Винченцо Роза, кой­то забелязал в този даровит момък неоспоримите заложби на утрешния велик изобретател.

През това време Маркони е започнал своите издирвания върху електрическите трептения, причинени от атмосферни явления, като за целта слагал върху покрива на къщата си цинкови пръчки, свързани с апарат, построен от него и поставен вътре вкъщи, като по този начин турял в действие електрически звънец.

През 1894 г. родителите му го завеждат на дача в Биелезките планини. Тук у Маркони се поражда идеята да използва електрическите вълни за предаване на човеш­кото слово на разстояния. Тази идея не го оставя на мира и на следующата година, когато се бил установил със семейството си в бащината си вила в Понтекио, близо до Болоня, Маркони се отдава всецяло на своите любими опити, които туриха начало на изнамерването на безжичния телеграф. Тия опити, безспорно, са му коствували доста средства, които той непрекъснато е искал от баща си за купуване на нуждните материяли, предимно Румкорфови макари, цинкови стълбове, голямо количество медни жици. Често пъти той е прибягвал до знанията на именития физик Аугусто Риги.

През пролетта на 1895 г. в Понтеккио се създава радиотелеграфията и тук става първото предаване на радиотелеграфните знаци с електрически вълни. Всъщност, Маркони бе открил, че две металични жици, поставени почти вертикално върху земя­та на известно разстояние една от друга, съставляват едно голямо махало, в което вариациите на пряката електрическа сила, перпендикулярна на земята и вариациите на събраната магнетична сила, паралелна на земната повръхнина, произвеждат вълнения в електромагнетичното равновесие на космичния етър, вълнения, които теоретически и практически отговарят на законите за отлъчването на едно вълнообразно движе­ние и затова именно са били условно наречени „електромагнетични вълни“.

В 1896 г. изобретението на Маркони бе всеобщо признато всред възторга на целия културен свят. През март 1899 година Маркони установи първите радиотелеграфни съобщения през Ламанш между Англия и Франция на едно разстояние от 50 клм., а в 1901 г. откри и демонстрира за първи път възможността да се предават радио-телеграфни сигнали на голямо разстояние, т. е. между Европа и Америка.

В 1915 год. Маркони бе провъзгласен лично от Краля за „капитан на фрегата“. През голямата война той не веднаж е рискувал живота си, преминавайки океана, за да изпълни отговорни и поверителни правителствени мисии в Съединените Щати, гдето неговото влияние и популярност са допринесли не малко ценни услуги в полза на родината му. В същата година той бе назначен и за сенатор, а в края на вой­ната Маркони бе назначен от правител­ството за член на италианската делегация в мирната конференция в Париж. Тук Маркони се срещна с бележития американ­ски държавник Уилсон. Разочарован от резултатите на конференцията, Маркони се завръща в Италия, обладан този път само от едно желание:          да се изолира всред морето, далеч в океана и там да се посвети напълно в изследване на елек­трическите вълни.

На своя интимен приятел, Маркиз Солари, той казал: „Бих желал да живея постоянно в морето; ще продам моята къща в Рим и ще купя вместо нея една яхта, която ще стане моето лю­бимо жилище; така ще мога да се съсре­доточа, да се занимавам, да мисля, да правя опити всред морето за мое удовол­ствие, далеч от всички фалшиви услов­ности и мизерни борби, които огорчават живота на хората“.

И така стана. С подкрепата на английското адмиралтейство Маркони се сдобива с една великолепна яхта, секвестирана от английското правителство, която е принадле­жала на един австрийски архидук. Мар­кони дава име на своята яхта „Електра“. На нея той пренасял всичко, което имал най-мило. Построил си една научна лаборатория за радиотелеграфни опити, приспособил своя салон в един вид би­блиотека, съхраняваща само по-ценни книги и фотографии на видни личности, негови приятели. Между тях личат фотографии с дълги и сърдечни посвещения на ита­лианските и английски владетели, на испан­ския крал, на Мусолини и Д’Анунцио.

Испанският крал му е направил следното посвещение: „На приятеля Мар­кони от неговия адмиратор Алфонс, крал на Испания“. Д’Анунцио е написал: „На белоснежния кораб на Маркони, който  пребродва чудото и въодушевява мълчанията“, а Мусолини: „На сенатора Маркони, чудотвореца на пространствата, владетеля на въздуха“.

Заслугата на Маркони се състои пре­димно във факта, че е можал, посредством апарати, изнамерени от него и чрез ге­ниални изменения, направени върху апарати от други изобретатели, да пренесе опита от теоретическото поле в това на практичното, увеличавайки силата на предаване­то на електрическите вълни. Впрочем, Маркони признава, че е имал свои предшествници, както Александър Волта имал Епин, Вилке, Нолет, а Торичелли — Робервал.

В 1916 г.  през време на европейската война, Маркони успя да предаде вълни на голямо разстояние, установявайки радиотеле­графни съобщения между Лондон и Бирмингам на едно разстояние от 160 клм. с вълни от 15 м. дължина.

В 1923 и 1924 г. през време на него­вите опити в Атлантическия океан, напра­вени в неговата яхта „Електра", той откри възможността да се употребяват вълни около 90 м. дълги за редовни съобщения посредством най-големи разстояния, а през есента 1924 г. можа да открие, че с въл­ни още по-къси т. е. от 32 м. дължина, могат да се предават и приемат съоб­щения на най-голямо разстояние през време на дневната светлина.

На 30 май 1924 г. Маркони успя да пре­даде за първи път човешкото слово по­средством радиотелеграфа от Англия в Австралия. В България бе построена пър­вата радиотелеграфна станция със 7 киловата във Варна през зимата 1909 г.

Напоследък Маркони се отдал на из­следванията, които имат за обект ултра-късите електрически вълни. Той е успял да установи с помощта на ултра-късите вълни съобщения между двореца Кастелган- долфо, лятната резиденция на Папата, и Ва­тикана, едно разстояние от 20 клм. Други, още по-насърчителни опити са станали след това при едно разстояние от 160 английски мили по дължината на Кампания Романа, като са били използувани вълни само от 7 см. Получените резултати надминават и най-смелите очаквания. При наличността на тия резултати, не би било преувеличение да се каже, че ние се намираме в надвечерието на една нова ера в областта на безжичното предаване. Днес Маркони се готви да събори и пресъздаде отново почти цялата техническа наука на нашия свят.

С право името на Маркони днес се ползува с най-голяма слава. Навсякъде той е известен като изобретател на безжич­ния телеграф.

Маркони се прослави веднага след пър­вото му откритие. След това настъпи едно затишие около името на Маркони от 1898 г. до 1901 г., т. е. до деня когато стана пре­даването на първото послание по радиотелеграфа на 20 декемврий 1902 год. през Атлантическия океан. Но, когато в 1909 г. големият английски параход „Репюблик“, след едно сблъскване с парахода „Фло­рида“ до бреговете на Америка, успя с телеграфа на Маркони да поиска помощ и да спаси пасажерите и екипажа преди па­рахода да потъне, това предизвика всеобщ възторг и всички правителства единодушно признаха необходимостта, щото борда на всеки параход, който преминава океана, да бъде снабден с радиотелеграфна станция. Ехото по това историческо спасение не бе заглъхнало, когато в 1913 г. новото изба­вяне на повече от хиляда пасажери от „Титаник", който потъна в късо време след сблъскването му с една ледена пла­нина, повдигна отново общото удивление и възторг на целия свят. Тогава популярността на Маркони стигна до своята най-висока точка. Когато спасените от кора­бокрушението на парахода „Титаник“ стигна­ха Ню-Йорк и узнаха, че Маркони се на­мира в този град, отседнал в „Holland Housse" решиха да му направят една вну­шителна овация. Незабравим е бил моментът, когато избавените от корабокру­шението, стигнали под балкона на стаята, гдето е бил великия изобретател и са му викали : „На теб дължим нашият живот". Маркони бил крайно развълнуван. Една специална делегация от избавените се явила при Маркони и му предала един златен медал.

Днес много от писмата, които му изпращат от Америка, той получава редовно на следния адрес: „Маркони — Европа".

В Америка неговото име е доста популярно. Той продължава да получава безбройни писма от разни лица, които без да познават Маркони му пишат възторжени при­ветствия поради голямата му популярност.

Разправя се за един доста интересен случай с една англичанка, която редовно му пишела от един малък английски градец, без да го е познавала. Маркони не й обръщал внимание и дори не отварял писмата й, които той познавал по нейния почерк.

Един ден, обаче, Маркони получил фотографията на едно хубаво дете, под чийто лик било писано: „Ето Вашето д у ховно дете“. Това смутило великия изобретател, който уведомил веднага за случката английската полиция, която след нуждните разследвания, е могла да устано­ви, че се касае за една почтена дама, която била заявила, че била влюбена в Маркони, без да го познава, и че всяка вечер се любувала на неговата фотография.

Маркони има безбройни поклонници и е в приятелски връзки с видни учени от Англия, Америка, като: Лорд Корвин, Щаймец, Едисон, Томсон и др. Интересен е следния анекдот между Маркони и Еди­сон: В 1903 г. Маркони е бил в Ню-Йорк. Маркони стигнал във вилата към 1 ч. сл. обяд. Едисон го поканил ведна­га да разгледа неговата лаборатория, в която вършил своите изобретения. Разговорът бил доста интересен и продължил почти един час. По едно време, обръщай­ки се към Едисон, Маркони му забелязал: „Драги Едисоне, часът е вече 2, ко­га ще обядваме?“ Едисон разсеяно му отвърнал: „На обяд ли? Но аз получих моят luncheon. Днес е неделя, а прислу­гата ми е в отпуск“.

— Но нали ме поканихте на обяд?

— О, да, аз пък съвсем Ви забравих. Вярвам да намеря в трапезарията още няколко бисквити, сирене и прясна вода, тъй като у мен няма вино и виски.

Разговорът между тия двама велики изобретатели бил толкова увлекателен, щото те незабелязано минали обядът.

Маркони е висок на ръст. С високо чело, продълговата глава, остър поглед, малки но дълбоки очи, доста подвижни ко­гато е весел и крайно съсредоточени, кога­то му предстои да вземе някакво решение. Лявото око е изкуствено, което той загуби при едно автомобилно нещастие през 1911 год. Маркони ви гледа бегло и твърде нарядко спира погледа си върху вас. Той не обича да жестикулира. Устните му са тънки и свити, по които личи отпечатъка на разумно мъл­чание. Маркони обича да се носи спретнато, като се бръсне редовно всеки ден, а понякога и два пъти. Той говори спокойно и ниско. Гласът му е топъл и не громък. В говора му се чувства рязко английският акцент, тъй като той говори английският език като матерния си. Говори слабо френски език и то с английско произно­шение. Маркони не е оратор, нито обича да пише. Макар още от млади години да е бил принуден да държи публични сказки и речи при официални случаи, все пак за него това е съставлявало винаги голяма мъка. Когато говори и когато пише, Марко­ни употребява обикновено къси и отривисти фрази. Когато го посещават лица, които той познава съвсем слабо, той не си дава никакъв труд да говори с тях. Тази не­гова студенина е предизвиквала често разо­чарованието на всички ония, които за пръв път са се доближавали до него. Маркони има обикновено изражение на замислен човек. Той обича да размишлява най-вече когато е уединен и затова той най-много предпочита уединението пред блясъка и шума. Обаче извънредно много обича музика­та и свири доста добре на пиано. Голям поклонник е на точността. Когато има да пътува с железница, той винаги пристига много рано на гарата. Наглед той е край­но спокоен и флегматичен. Маркони мрази всяко съприкосновение с тълпата и с простите хора. Тежко и горко томува, който, приближавайки се до него, би си придал някакво значение или би искал да извлече от него каква да е лична облага. В такъв случай Маркони застава пред него, свива си дясното око, изглежда го от гла­ва до пети и му отговаря отсечено. Когато иска да бъде строг, Маркони става студен и се затваря в дълбоко мълчание. Колкото и да изглежда непринудено скромен, той чувствува в себе си своята сила и предопределеното си да мине в исто­рията. Надарен е с желязна памет; той има рядкото качество да откроява мислите и чувствата на доближилите се до него.

В 1915 г. Маркони получи Нобелова премия за физика. Той е член почти на всички академии в Европа и Америка, доктор ad Honorem на многобройни универси­тети и е награден с най-големите отли­чия и ордени, каквито притежават само короновани глави. Сега е председател на Италианската Академия на науките.

Предизвестен за моето посещение, Мар­кони ме прие в Палацо Фарнезина на ул. Della Longara, 230, където се помещава същата академия.

Преди да бъда въведен при великия изобретател, възползувах се от любез­ността на г. Антонио Бруиер, секретар на академията, който ме представи на ака­демиците: Форимики, именит професор по санскритски език, Романьоли — един от големите съвременни елинисти, и Панцини — известен романист. Говорихме върху кул­турните връзки, които свьрзват българ­ския и италианския народи. Обърна ми вни­манието интереса, който те проявяваха към българския културен живот. Указа се, че те бяха в течение на много неща.

Точно на определения час бях поканен да вляза при Маркони. Той беше седнал на голяма писалищна маса и подписваше из­вестни книжа. След като му се поклоних и му се представих, поднесох му моят току-що излязъл труд на италиански „La Mace­donia nel pensiero italiano" и му казах:

— Ваше Превъзходителство, поднасям ви този труд с уверението, че Вие ще прецените най-правилно борбите, които този малък но героичен народ води за своята свобода.

— Благодаря Ви сърдечно, ще я про­чета с голямо внимание.

След като ме попита какъв културен напредък е направила България от вой­ната насам, Маркони веднага след това побърза да отговори на зададения от мене въпрос, какви предстоящи открития може да очаква човечеството.

Маркони безусловно вярва в подобре­нието, което новите и предстоящи открития ще донесат на човечеството. Според него предстоят две важни открития: разлагането на атома и управляването и движението на презокеанските кораби чрез радио. Теле­визията скоро ще придобие такова развитие, че от Европа ще може да се види всичко, каквото става в Америка, в Австралия, в Азия и в Африка и то с такава яснота, като да гледаме картина на стената. Грани­ците между материците ще престанат да съществуват, вследствие на което общественият живот ще трябва да се измени, приспособявайки се към новия ред.

— Кои са вашите най-нови изследвания?

— Моите най-нови изследвания не са завършени. Асистентите ми понастоящем работят да построят един апарат с микрокъси вълни. Сегашното приемане на радиото се намира под влиянието на разни атмосферни и технически пречки и затруд­нения. Обаче, при радиоемисия с вълни, които имат дължина от 50 —90 см., тия пречки не се констатират.

— Какво е вашето мнение за общия напредък на човечеството ?

— Разстоянията между отделните лица и целия народ се намалиха и те ще допринесат да се отстранят недоразумения­та. Днес вече „Червения кръст“ може да поиска помощ по радиото и в най-отдалечените области на пустинята. Не минава ден по моретата да се даде сигнала S.О.S. Чрез радиото ще ни стане възможно да разговаряме с всеки приятел или чужд, намиращ се някъде по света. Дълбоко съм уверен, че много от неразрешените до сега проблеми, ще бъдат разрешени вътре в няколко години. Всички нови изо­бретения ще се появят един ден вне­запно, съвсем неочаквано. Аз не се числя към ония, които правят необмислени пред­сказания. Когато преди години съобщих, че ще изпратя безжично послание през океана, всички ме сметнаха за умопобъркан. В 1914 г. заявих: проблемата за безжичния телеграф е разрешена практически. Днес жънем плодовете на това изобретение.

— Как гледате на финансовата криза в света?

— Финансовата криза е преходна и вре­менна. Спирането на прогреса би означавало смърт за културата. Трябва, или да на­предваме или да загинем!

След тия думи, Маркони стана и до­бави прав:

— Аз рядко говоря така пред вестникар. Вие сте един от малцината, на които правя изключение.

Поблагодарих му още веднъж и се разделихме. В този ден се запечати най- светлия спомен в моя живот. Действи­телно, в този ден аз усетих обаянието на свръхчовека.

Жорж Нурижан