АВТОБИОГРАФИЯТА НА ИВАН ВАЗОВ *
„Родих се в
Сопот на 1850 година. Свърших трикласно училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох. Чрез постоянно и безсистемно четене на книги довърших — тъй да
се каже — моето самообразование. Но
в него останаха голeми празднини . . .
„Записах стихове — зачиракувах в поезията —
от 18-та си година. От 20 годишната
ми възраст се зафана периода на
моитe безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другари: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25
години из Ромъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр. винаги
сиромах, винаги богат със звучни рими и песни.
„От 1895 година, по-честит от Скитника
Евреин — аз видях края на моите странствувания, познах вече мирен живот. Но пак
не потасах: творческият демон постоянно ми нашепваше: „Работи!“ и аз работех и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко
добро, което можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.
„През моя дълъг писателски живот имах и
радости и страданния. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи:
аз понесох неизчислими удари; изтърпях
болежки от немилостиви бодове на
честолюбието ми и на вярата ми.
Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара-планина, под чиито борове се
родих и чийто въздух дишах, предаде на духа ми твърдостта на своите скали . . .
„Но да не хуля
Бога: 24 октомврий т. г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той осветли с
лучезно слънце облачното небе на моята късна есен ...
София, 3
ноемврий 1920 год.
* Това е единствената автобиография,
написана на времeто по молбата на главния редактор на сп. „Обществена обнова“ (К. Сагаев),
която за първи път сега се появява, тъй като редица обстоятелства попречиха на
издаването на книгата: „История на българските изкуства“, където се проектира
да се помести. Заета за сп. „Нива“ от специалната програма за Вазовото утро в
Народния театър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар