ПРОФ. ЗАХАРИ КАРАОГЛАНОВ - БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРСКИ ХИМИЦИ - МИРОСЛАВ ПАРУШЕВ

ПРОФ. ЗАХАРИ КАРАОГЛАНОВ

ЗАХАРИ КАРАОГЛАНОВ

(1878 – 1943)

Всяка сутрин в точно определено време — толкова точно, че можем да сравняваме часовниците си, проф. Захари Караогланов — титулярът на Катедрата по аналитична химия в Софий­ския университет, пристига в Химическия институт с бавна, отмерена и пълна с достойнство походка. Очите му, закрити зад очила с големи черни рамки, гледат остро и съсредоточено. Цялата му фигура, ниска и набита, излъчваща спокойствие и сериозност, вдъхва респект и уважение. Той не бърза, не се суети, но и не се бави и не изостава. Всичко у него е предва­рително точно установено, пресметнато, известно, сигурно. Вре­мето му — всичките часове на дните и нощите — е разчетено и разпределено, работата му е планирана, почивката му е даде­на. Той е човек на системния и програмен живот.

Захари Величков Караогланов е роден на 24 юни 1878 г. в гр. Шумен в обедняващ, но буден, любознателен и родолюбив занаятчийски род. Отрано малкият Захари опознава нуждата и привиква на труд. Отначало помага на баща си в занаята, а после като ученик преподава уроци на по-слаби ученици и по този начин припечелва нещо за преживяване. Около него в семейството му съществува атмосфера на нежност и внимание, което се създава от трите му сестри, между които той е един, гален и обичан брат. Той израства тих, скромен и внимателен, с коректни жестове и вежливи обноски.

Началното си образование Захари Караогланов получава в родния Шумен, а във Варна завършва седемгодишен гимна­зиален курс, след което става за една година учител в с. Брест, Никополско. Като учител Караогланов не само учи децата, но застава в центъра на постоянни културни начинания, организи­рани в Брест, в околните села и в Никопол — забавни само­дейни вечери, на които неговият звучен тенор — в соло, в дует с млади учителки или в хор — печели възторжените похвали на очарованата публика. Той се явява и на театралната сцена в пиесата „Многострадалната Геновева“, която се представя сред общ възторг, въздишки и сълзи в големия селски хамбар на село Брест.

Колегите и приятелите му, като преценяват неговата голя­ма любознателност, широката му начетеност и личните му качества, виждат, че неговият път води навън от селото, към София, в сферата на голямата наука и изследователската дейност. По собствено влечение или по другарско внушение сам той смята, че трябва да се посвети на хуманитарните дисциплини. Но той е минал вече по прашните селски пътища на плодородната Дунавска равнина, срещнал е българския селянин и неговото бедняшко тегло, видял е богатствата на родната земя и нище­тата на нейните труженици. През ясните дни в Брест, седнал на високия дунавски бряг, с поглед, зареян през насрещния ракитак към безкрайната Румънска низина, той мислено си представя бъдещето на България. За него е ясно, че в българ­ското земеделско стопанство неминуемо трябва да настъпят преобразувания. Страната трябва да се индустриализира, за да обработва сама богатствата си, а не да ги изпраща на без­ценица в чужбина и да ги получава след това прескъпо в обработен вид. А индустрията е немислима без химия, без нейната преобразуваща сила. И затова, макар класик по обра­зование, Караогланов окончателно решава да се посвети на химията, на една от най-реалните, най-практичните науки.

През есента на 1899 г. той напуска учителствуването и се записва студент по химия във Висшето училище в София. В столицата Караогланов попада в средата на свои връстници, съграждани, близки и стари приятели, с които споделя всички радости и неволи на студентския живот, отреден на младите души в миналото, жадни за знания, богати на стремежи, но бедни на пари. Студентските години протичат в непрекъснат труд. През свободното от занятия време задушевната компа­ния на Караогланов се прибира в малките си квартири в квар­тал Подуяне и води оживени научни спорове или тръгва да търси отдих и отмора сред хубостите на околните софийски планини. Веселите и полезни туристически излети насаждат у Караогланов любов към родната природа, която никога вече не угасва в живота му.

Обаче постоянните и усилени учебни занимания, участието в студентския обществен живот и лудориите на веселия другарски кръг изтощават крехкото здраве на деликатния Захари. Изведнъж той пада тежко болен на легло и дъл­го се бори между живота и смъртта. В тези критични за него дни трогателни са грижите на приятели и другари, които бдят край леглото на болния, изпълнявайки най-точно лекарските предписания. Бавно, стъпка по стъпка, Захари се възвръща към живота, оздравява и когато укрепва, отново потъва в на­прегнат труд.

На 1 юни 1903 г. Захари Караогланов полага последния си семестриален изпит, завършва висшето си образование по химия и веднага става учител в I Софийска мъжка гимназия. Съще­временно той получава задгранична командировка — първата командировка по този ред, въведен от Иван Шишманов като ми­нистър на просветата — и две години специализира в Лайпциг, Гер­мания, в института по физикохимия на Вилхелм Оствалд, който по това време е средище на нови идеи и направления в химията. В Лайпциг Караогланов скоро се налага със своето трудолюбие, способности и знания и заема предно място между студентите в института. На втората година той е посетен в лабораторията от своя другар и съгражданин Стилян Чилингиров, който свидетелствува в спомените си за изключителните успехи на Караогланов в института на Оствалд. По същото време там е и Георги Каназирски, асистент по химия в Софийския университет. Той не на­мира думи, за да изрази пред Чилингиров гордостта си като бъл­гарин и химик от славата на своя колега Караогланов.

В Лайпциг Караогланов създава оригинален титрационен кулонометър, с помощта на който провежда забележителни из­следвания и полага теоретичните основи на волтамперметрията на обратими процеси при постоянна сила на тока, установя­вайки важна зависимост на потенциала от времето, известна в науката като „уравнение на Караогланов“. Това основно урав­нение предхожда с 30 години сродното уравнение на Хейровски и Илкович в полярографията.

В края на 1904 г. Караогланов се завръща в родината и продължава да учителствува до края на 1907 г., когато полу­чава място на асистент по химия в университета и започва своята кариера на забележителен учен. През 1910 г. той става редовен доцент по неорганична и аналитична химия, а през 1920 г. е избран за редовен професор и титуляр на Катедрата по аналитична химия, на която посвещава целия си творчески живот. Два пъти той е избиран за декан на Физико-математическия факултет (1921 — 1922 и 1928— 1929) и два пъти става Ректор на Софийския университет (през учебните 1922—1923 и 1932—1933 г.).

Още като доцент и извънреден професор Захари Караогла­нов публикува редица научни трудове върху аналитичните свойства на трудноразтворимите утайки, които определят глав­ните насоки на неговата по-нататъшна дейност като основопо­ложник на аналитичната химия в България. Захари Караогла­нов донася в нашия университет от Запад новите открития в областта на химията, които прилага в теорията и в практиката на своите лекции. Той въвежда йонната теория, от гледището на която обяснява всички аналитични факти на утаяването. Заедно с Георги Каназирски той преустроява практическите упражнения по аналитична химия в нашия университет, които по това време стоят на извънредно ниско ниво.

Като учен Захари Караогланов изследва механизма на утаеч­ните процеси и публикува два обобщаващи труда върху при­чините за онечистване на аналитичните утайки. Той е първият изследовател (първи не само у нас, но и в света), който започ­ва системно да разработва на широка опитна основа този ва­жен аналитичен проблем. Неговите последователни и много­бройни публикации, написани на немски език, обръщат внима­ние на редица учени и ги подбуждат към собствени изследва­ния в тази насока.

Захари Караогланов заедно с П. Димитров, асистент по хи­мия в университета, изработва издържан нов системен ход за качествен анализ на анионите. Освен това той разработва някои нови методи за количествен анализ. Като член на Междуна­родния съюз по химия той участвува в комисията по изследва­не чувствителността на качествените химични реакции и прави обширни изследвания в тази област.

Захари Караогланов има приноси и в областта на нашето народно стопанство с три значителни приложно-аналитични работи, посветени на химичното изследване на черноморската вода от нашето крайбрежие, на продуктите от нашите солни­ци, а така също и по въпроса за добиването на злато в Бъл­гария. Той е първият химик у нас, който проявява интерес към миналото на химията в България и оставя един значителен „Принос към историята на химията у нас“ (1923 г.).

Като преподавател Захари Караогланов проявява рядък педагогически дар. На своите лекции той говори тихо, плавно, ясно и увлича с изразителното си слово. Лекциите си придру­жава с ефектни опити, които онагледяват и затвърдяват тео­ретичното изложение. Авторът на тези редове е един от стоти­ците студенти на проф. Захари Караогланов и сам пази неиз­личими впечатления от завидния преподавателски чар и експериментаторски похват на своя професор — изискан майстор на химичния анализ, който едновременно с това съчетаваше у себе си качествата на вещ преподавател и трудолюбив, корек­тен и примерно скромен човек. Караогланов се налага като строг, но справедлив преподавател, лишен от дребните чувства на лична злоба, мъст и ненавист, достолепен в своята академична сдържаност, фин и човечен. Затова той е обичан и ува­жаван от своите студенти дори когато той не споделя техните разбирания и не съчувствува на техните идейни тежнения.

Следният достоверен случай е показателен за търпимостта и коректността на проф. Караогланов.

Демократичните студенти печелят избора за дружествено ръ­ководство на студентите-химици. Захари Караогланов е представител на факултета и получава нареждане да анулира избора под натиска на фашизираните студенти. Между него и група прогресивни студенти започва оживен спор малко преди началото на семестриалния изпит по аналитична химия. Карао­гланов е непреклонен. Спорът се изостря, атмосферата се наже­жава. Особено се извисява гласът на един студент, който съ­щия час трябва да се яви на изпит при професора. Караогланов, мълчалив, строг и непристъпен, стои неподвижен сред тревожната група и търпеливо слуша острите нападки на сту­дента. После с един безмълвен и решителен жест показва, че смята въпроса за приключен и напуска мястото на спора на път за изпитната зала, последван от студентите. Тръгва и разгоре­щеният студент. Когато идва редът му и трябва да застане пред черната дъска, предишната му бойка разпаленост е изчез­нала, заменена от изпитно вълнение. Той пристъпва към мал­ката маса, скромно покрита със зелено сукно, и застава пред тричленната комисия. Караогланов със спокоен и равен глас задава изпитните въпроси. Студентът, видимо неспокоен, не се решава да започне. Караогланов му помага с подсказващи въпроси. Нищо в държанието на професора — коректно и дос­тойно, не издава, че само преди минута той е стоял пред рево­люционния огън на този разпален, а сега смутен, притихнал и замислен студент, принуден да слуша дръзките му думи.

Изпитът продължава и завършва, недокоснат от утайката на лични чувства и злопаметство. В изпитния протокол сре­щу името на подготвения студент се появява единодушна оценка на комисията „мн. добър (5)“, най-висока за онова време.

Проф. Захари Караогланов преустроява университетския курс по неорганична и аналитична химия, воден дотогава от проф. д-р Никола Добрев систематически, като му придава ха­рактер на основна химическа наука. В учебника си — първия български университетски учебник по неорганична химия (1920 г.) (проф. Добрев преподава само по записки), той за пръв път у нас пристъпва към обобщаване на преподавания материал, свързвайки химичните факти с тяхното теоретично обяснение от гледището на атомно-молекулната теория, пе­риодичната система на Д. И. Менделеев и учението на Арениус— Оствалд за електролитната дисоциация.

В областта на политиката проф. Захари Караогланов се за­доволява с едни умерен либерализъм, на който обаче не лип­сват високи граждански добродетели. Като ректор той откри­то не одобрява скъперническата просветна политика на бур­жоазните правителства, за които университетът е бил винаги първа жертва при бюджетни съкращения. Веднага след атен­тата в катедралата „Св. Неделя“ през април 1925 г. той вли­за в тричленната делегация на културните дейци, която се явя­ва пред Ал. Цанков и първа издига глас на протест срещу кървавия монархофашистки терор, залял страната. Като един от най-изтъкнатите и заслужили деятели на бившия Съюз на българските химици проф. Захари Караогланов клони неизмен­но към прогресивната група на проф. Асен Златаров.

Проф. Захари Караогланов е първият председател на Съю­за на българските химици, образуван като широка демокра­тична организация веднага след погрома на Септемврийското въстание от 1923 г. Под неговото председателствуване, което се повтаря и продължава години, Съюзът развива голяма организационна, обществена и професионална дейност, отреж­дайки достойно място на българския химик не само в лабо­раторията, но и в обществената практика. От трибуната на съ­юзните конгреси, както и от страниците на съюзното списание „Химия и индустрия“ проф. Захари Караогланов неуморно и последователно воюва за внедряването на химията в народното стопанство, за осъществяването на старата си мечта — развиване на производителните сили на родната страна с помощта на химията. Той ратува още тогава, в условията на ка­питалистическа България, за изграждане на един висш химикотехнологически институт, която национална идея намери своето осъществяване едва след Девети септември. Около 30 статии, поместени в съюзното списание, написани убедително, с голяма компетентност и жива страст, отразяват кипящата ползотворна дейност на проф. Захари Караогланов в защита на химията и нейното място в стопанския, обществения и култур­ния живот на капиталистическа България.

На 21 юни 1943 г. смъртта покоси живота на проф. Захари Караогланов, един от създателите на химията в България.

Из книгата на Мирослав Парушев: „Бележити български химици“, изд. Народна просвета, 1980 г.

Препратка:

http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/u-night/pub/bg/prof.%20Zahari%20Karaoglanov.pdf

http://www.unionchem.org/content_images/33711514254e86d481c1e44a71044d6e.pdf