 |
| ДМИТРИЙ ИВАНОВИЧ МЕНДЕЛЕЕВ 1834 - 1907 |
1834—1934
На март тая година се навършиха сто години
от рождението на един велик славянин, който даде силен тласък в развоя на
химията и физиката и създаде епоха в науката. Това е Димитрий Иванович Менделеев.
Менделеев се е родил в Тоболск на 1834
година. Бил е шестнадесетия син в семейството.
Баща му е бил директор на гимназията и
биографите на гениалния химик отбелязват, че това обстоятелство му помогнало
да свърши гимназията въпреки неприязънта му към латинския език. Но едва завършил
гимназия баща му ослепява и семейството изпада в голяма нищета.
Тогава майката с младия Дмитрий отива в
Москва с намерение да даде сина си чиновник при губернаторството. Ако това би
станало — науката щеше да се лиши от един голям водач. Но Менделеев, въпреки
бедственото си положение, настоява да постъпи като студент в Петербургския
Педагогически Институт. И тука богът на добрия случай му помага: директорът на
института се оказал бивш другар на бащата на Менделеев и прибира в безплатното
общежитие на института жадния за наука младеж. След завършване на образованието
си, за кратко време Менделеев бива назначен за учител в Петербургската
гимназия, но се поболява и заминава за Одеса. Там възстановява своето здраве и
се връща наново на 1856 г. в Петербург, където бива приет за частен доцент при
Университета. За три години той разработва няколко интересни проблеми, защищава
своята магистерска работа и добива задгранична командировка. В чужбина, две
години той работи при Бунзен, Кирхов, Коп в хайделбергския университет и тука
се оформява бъдещия голям учен: от това си школуване той отнася семена за
своята гениална физикохимична творческа работа.
На 1861 г. Менделеев се завръща в
Петербург и на 1866 г. бива избран за ординариус на катедрата по неорганична
химия при университета. До това време той публикува обширна докторска
дисертация върху съединенията на спирта с водата и издава своите знаменити „Основи
на химията“. Най-великото дело обаче, на Менделеева е формулирането законът за
периодичността на химичните елементи и подреждането им в една естествена
таблица, която биде обнародвана на 1869 година. Тука, в това дело, полича
глъбината на рядкото дарование на Менделеева, неговата научна смелост и сила. В какво се
състои това откритие?
С течение на вековете броят на простите
тела, които от времето на Бойл (1627—1691) нарекоха химични елементи, постоянно се покачваше. Но дълго между тия елементи не можаха да
намерят родствени зависимости. Едва на 1864 г. Нюландс, в един доклад пред
кралското научно дружество развива мисълта за един особен закон, който поставя
химичните елементи в определени зависимости. Това е според него законът за октавите: наредени елементите във
възходящ ред по големината на своите атомни маси (тегла), забелязва се че всеки
следващ осми по ред елемент има сходни свойства с предидущия такъв. Тая идея на
Нюландса биде осмяна. От нея, обаче, се възползува Лотар Майер и вече доста
ясно формулира и дори графично представи тая изказана от Нюландс зависимост. Но
на Менделеева се пада честта да обобщи, да углъби и смело да изкаже един
природен закон, въз основа на който да се подредят в естествени групи и
зависимости химичните елементи.
Законът от който излезе Менделеев, за да
подреди в своята таблица елементите гласи: химичните и физичните
свойства на елементите са периодична функция от техните атомни маси. И Менделеев,
като нареди тия периоди от елементи един под други, получи една естествена
класификация в която елементите се групираха във фамилии или групи.
При първоначалното подреждане на елементите
в периоди и групи, трябваше Менделеев да остави значителен брой празни места.
Тия празни места днес са всички заети от елементи открити впоследствие. Имаме
92 химични елемента. Въз основа закона за периодичността, сам Менделеев
предсказа, че празните места са на неоткрити още елементи и това бляскаво се
потвърди. Менделеев дори предсказа какви ще бъдат свойствата на три от
неоткритите още елементи и това предсказание получи блестящо потвърждение: французинът
Боабодран откри елемент и му даде име галий
и тоя елемент отговаряше на свойствата, предсказани от Менделеев за елемента
„ека-алуминий“; шведът Нилсон откри елемента скандий, който беше предсказаният от Менделеев „екабор“; а
германецът Винклер откри елемента германий,
който се оказа със свойства, каквито Менделеев бе предвидил за
елемента, наречен от него „екасилиций“. Тия осъществени научни предсказания наложиха Менделеевата
класификационна таблица, посочиха, че наистина между химичните елементи има
някакво дълбоко родство. Славата на Менделеев се разнесе по всички културни
страни.
Менделеевата класификационна таблица няма
само дитактична цел — да направи лесно и прегледно изучаването на елементите, но
тя догонва и големи научни цели, защото има за задача да направи очевидни
интимните съотношения в структура и отнасяния на разните химични елементи.
Тласъкът за нови и плодоносни издирвания бе и си остава грамаден на тая
клисификационна таблица.
Менделев е от ония учени с голям стил,
които са оставили сравнително малък брой открития, но чиито открития са от
такова значение, че създават епоха в научния напредък.
Менделеев е бил принуден да напусне още в
пълни творчески сили университета, защото на 1890 г. той открито взема
страната, на бунтуващото се руско студентство, което е предявявало искания за
напредничави преобразования в обучението: той присътствува на едно бурно
студентско събрание и приема поканата на студентите да представи на министра
на просветата Студентската петиция. Министрът не ги приема и дори отправя на
Менделеева строга бележка да не се бъркал в чужди нему работи. Менделеев си
подава веднага оставката.
Но по предложение на тогавашния министър
на финансите Вите, Менделеев влазя за член в „Съвета за търговия и индустрия“
където е проявил ценни качества за практическа дейност: нему се дължат ред
законопроекти, които заздравиха руската промишленост.
Последните години от живота си Менделеев
посвещава на работа в основаната по негов почин „Палата за мерките и
теглилките", където той работи и върху научни и върху практически задачи.
Умира на 73 години, на 20 януарий 1907 година.
С името на Менделеева се разкри една нова
блестяща страница в науката и от неговите идеи и трудове се вдъхновиха цяла плеяда
химици и физици, които разшириха и оглъбиха това, което Менделеев създаде. Предан
негов ученик е Николай Морозов, който за своите своводолюбиви идеи прекара 25
години затвор в крепостта Шлиселбург. На Морозова дължим една прекрасна
биография за Менделеева.
Статия на проф. д-р Асен Златаров в сп. "Природа и наука", 1934 г.
Подготви за печат: Кристиан Ковачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар