В МАДРИД НА КОНГРЕС ПО ХИМИЯ - ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

Тая година, от 4 до 11 април, се състоя в Мадрид деветия международен конгрес по химия. По казването на всички, това е най-величествения конгрес : по блясък, по число на делегати и гости, по изнесена работа, по международно културно значение. Испанското правителство с щедрата помощ от два милиона пезети (около 24.000,000 български лева), с личното участие на председателя на републиката и на министрите, даде възможност щото тоя конгрес да се организира и изпълни така, че да остане паметен.

Мадрид приюти над хиляда и петстотин делегати и гости и им даде своите аудитории на новите си университетски и научно-изследователни институти, за да се изнесат над 300 научни съобщения, някои от които имат грамадна научна стойност. България бе представена от двама делегати, колкото и Китай. А Италия бе пратила делегати и гости към 400, Полша към 200, Германия към 209, Франция към 150.

Конгресът се откри с реч от Председателя на Испанската република, който, като обрисува стойността на химията за умствения и веществен напредък на човечеството, спря се на значението на подобни конгреси „празници на науката“, в които най-добре се опознават народите и се подготвя великата задруга на човечеството, което жадува за мир, за свобода, за малко повече охолство.

Самата работа на конгреса бе разпределена така: всеки ден в някоя от големите аудитории се даваха общи реферати по някой важен въпрос. Такива бяха изнесени: от G. Н. Lewis (калифорнийски професор) за „Тежката вода“¹; от Проф. R. Robinson за „Молекулярната архитектура на растителните продукти“; от проф. R Kuhn за „Флавините“ ; от проф. М. Müller за "Пасивитета на металите“; от проф. F. Kögl за "Растителните хормони“; от проф. G. В. Bonino за „Спектърът на Раман и нова идея за строежа на ароматното ядро“; от проф. A. Travers за „Устройството на портланд цимента и хипералуминиевия цимент“. Освен това имаше и така наречените „уводни конферанси“ за отделните секции. А секции бяха определени за всички дялове на химията. И там, в тия секции, заседаващи едновременно, се изнасяха и дебатираха научните съобщения на изследователите.

Да се даде отчет на изнесеното в тоя конгрес е работа непосилна: трябва томове да пиша. Затова ще се огранича да посоча на онова, което бе най-интересното и новото в химията, казано на тоя конгрес.

Теоретичната химия и физико-химията бяха застъпени с 45 съобщения. Сред тях това на проф. Г. Ната от Павиа, за интерференцията на електронните линии, приложена за разкриване кристалната структура в частност на колоидите, дава една чувствителна и добра метода за изследване в тази интересна област на химията. Съобщението на проф. М. Делепин от Париж за използуването на образуване деятелни рацемати като средство за определяне на съответната хомеомерна конфигурация, е също ценен принос в методите за изследване на химията. Другите приноси се отнасяха до разни равновесни системи и тяхното математично изразяване, до рентгено-спектри на елементи, скорости на реакции, върху явленията от химия на повърхностите и др. Нещо особенно забележително в тая секция няма.

В секцията по неорганична химия хубав е приносът на проф. Центнершвер от Варшава върху образуването и разлагането на алкалните прекиси, на проф. Паравано от Рим за багрилното свойство на титановият двуокис, на L. Szegӧ от Милано върху уяснение химизма при камерното добиване на сярната киселина и на В. Schwarz от Франкфурт върху химизма на изветряване на фелдшпатите и образуването на каолина и глината.

Органичната химия, в чийто две секции, чи­ста и приложна, както при другите секции, има и една нова: горивни материали. Тука се четоха 55 приноси. Обърнаха внимание съобщенията на М. Tiffeneau от Париж върху молекулното раз­местване в хидропръстенни серии с редуциране на пръстена, на Н. Scheiber от Берлин върху някои нови органични съединения с двувалентен въглерод, на A. Winterstein от Хайделберг върху цветните въглеводороди в камено­въгленото масло, дето е изолирал такива със структури:

От уводните конферанси в тая секция най- ценен бе докладът на G. Barger от Единбург върху синтезите му в групата на изохинолиновите алкалоиди, особено на йохинбина — най-силният афродизиак във фармакологията. Майстор­ското владение на тая сложна група алкалоиди от проф. Баргер направи отлично впечатление, а достигнатите синтезни резултати наистина учудват.

Биологичната химия бе център на внима­ние от целия конгрес, първо, защото тука ли­чаха имената на нобелевия лауреат О. Майерхоф от Хайделберг, на Ф. Мишел от Гьотинген, на г-жа Рандоан от Париж, на Г. Шопф от Дармщад, на Н. Ойлер от Стокхолм, на А. Зайдел от Вашингтон и на Карер от Цюрих. Техните съобщения бяха следени с напрегнато любопитство и възбудиха оживени де­бати.

Майерхоф докладва, че е успял да изо­лира от мускулите една глюкозо-трифосфорна киселина, и от нея ни показа стъкленица с 200—300 грама, с което се дава ценен факт за уяснение на началните мени при физиологичното изгаряне на захарите в организма: един крайно заплетен въпрос. Той даде и една нова схема за обяснение химизма на алкохолната фер­ментация: нещо съвсем ново и оригинално,

Г-жа Рандоан изложи своите проучвания върху групата на витамина А, като посочи на нови опити, които служат за основа на една по-точна класификация на тия витамини. Нека не забравяме че г-жа Рандоан е една от най-големите позна­вачки и изследователи в химията и физиологията на витамините.

Докладът на Ф. Мишел се отнася до по­стигната от него синтеза на витамина С — антискорбутния витамин. След като Сцент Георгии от Буда-Пеща установи химичната структура на антискорбутния витамин, то неговата синтеза не можеше да не поблазни някой майстор химик. Това се е отдало на Мишел, който, тръгвайки от глюкоза, превръщането й в шестовалентен алкохол сорбит, окислението му с Bacterium xylinum в l-сорбозa и тая окислена в 2-кето-l-гулонова киселина, той успява да превърне в аскорбутинова киселина, което е и самия витамин С. С тая синтеза, първа в групата на витами­ните, се открива нова ера във физиологичната химия.

Г. Шопф докладва своите крайно интересни синтези на разни алкалоидни съединения, чрез което се и разгадава механизма на синтезата на тия тела в биохимичната лабаратория на расти­телната клетка. Синтезите на Шопф стават, не както е в методите на органичната химия, като се загряват силно веществата, или пък, като им се действува със силни реактиви (киселини, основи и др.), средства които биха умъртвили клетката, а като създава условия в разтворите на разни тела, близки до тия на клетъчната лабо­ратория. Тия резултати на Шопф ще дадат сигурно тласък за нови подобни синтези и ще се обособи нов отдел от синтетичната органична химия.

X. Ойлер изложи своите изследвания в но­вата група на флавин-ензимите и с многобройни данни от трудни опити се опита да обрисува хи­мичната природа на тоя нов клас тела и зависимостта на техните ензимни свойства от стро­ежа им.

Вашингтонският професор А. Зайдел из­ложи неколкогодишните си опити за изолиране в чист вид на витамина В и опитите му да се установи неговата структура. Работа сложна и изи­скваща средства, които само Америка може да даде.

Но безспорно най-ценните приноси бяха тия на П. Карер от Цюрих, който изложи проуч­ванията си върху каротиноидите и витамините и на Ф. Кьогл от Утрехт, който докладва върху растителните хормони. Тука, при възторга на цялата аудитория, полича какво значат работи от голям стил и че за тяхното оделотворение са нужни следните три условия : 1) талантлив шеф, 2) добре подготвени, многобройни сътрудници и 3) щедри кредити, защото такива изследвани са съпътствувани с големи разходи. Наука, голяма наука, днес не се твори в първобитна лабараторна обстановка и при просяшки бюджети! И нека го кажа: У нас не липсват изследователи с идеи, с талант, със знания, но им липсват, както сътрудници, така и условия за научна работа. У нас не изследователя диктува на обстановката, а мизерната обстановка диктува на изследователя. А ако имахме по-културни управници, не щеше да бъде така. Но какво да се прави, когато у нас на научната работа се гледа с нехайство и пренебрежение !

В секцията по биохимия докладва и един от българските делегати и работата му повдигна интересни запитвания.

В секцията по аналитична химия и в тия по промишленна и земледелска химия се дадоха интересни доклади по аналитичната методика и  по научната постановка и обяснения на аналитични приеми. В тая секция другият делегат на България, г-н проф. 3. Караогланов направи изложение на една метода за квантитативно отлъчване на оловото от другите катиони чрез хроматния способ, което изложение бе изслушано с интерес и внимание.

На българските делегати бе направена честта, като им се даде да председателствуват по едно от заседанията на съответните им секции.

*

През време на конгреса бяха извършени излети с отокари по чудните асфалтирани шосета (Испания има 8,000 километра асфалтирани пътища) до Толеда, Аранжец, Ескориал, Алкала, дето са струпани колосални културни и исторични богатства; бяха дадени на делегатите приеми и забави и всеки един от тях ще запази топъл спомен за гостоприемната и чудна като приказка Испания. На последното заседание на конгреса се  реши следващият конгрес да стане на 1938 г. в Рим. А на прощалния банкет се казаха знаменателни думи за интелектуалната република на народите, която ще се осъществи само по пътя на честните усилия на хората на духа, които еднакво са ценни под всички небосклони и от всички раси: на тях разчита човечеството, за да може един ден човешкия род да не бъде като глутници вълци, а озарен с пълно очовечаване, за да се работи за благото на всички. Тогава земята ще стане наистина градина за радости и светъл подвиг.

Подготви за печат: Кристиан Ковачев