ТАГОРЕ В БЪЛГАРИЯ - Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

ТАГОРЕ У НАС

Помолиха ме да отида и да посрещна Рабиндранат Тагоре от името на Дома на изкуствата. И тая заран с приятели журналисти начело с Димо Казасов тръгнахме за Драгоман. На Драгоман по телефона измолихме да ни пуснат до Цариброд, на което сръбските власти любезно се съгласиха.

Минаваме границата. Все пак една тъжна нота се обади в душата ми : спомних ужасите и неправдите на войната... В Цариброд влазяме във вагона-салон, пратен от нашата дирекция на железниците да вземе бенгалския поет и мъдрец. Сварваме на закуска гостите-индуси: поета, син му с жена си и малко момиченце, друга индуска, жена на приятеля на Тагоре, и друг млад индус - калкутски професор по теоретична физика.

Тагоре, с високо чело, бели, преметнати назад коси, дълга брада и кротки очи - същински Саваот от някоя икона. Облечен с власеница, препасан с ремък. Другите двама индуси облечени по европейски. А жените в народни костюми: пъстра свила и оранжев шал. На челата им малко кръгло петно от теракота - символ на благочестието на омъжената жена и уважението, което и дължим.

Димо Казасов пръв приближава мъдреца и с няколко топли думи го поздравява с добре дошел на българска земя. Превежда на английски г. Бучков от дирекцията на печата. Представиха ни всички. Тагоре подава ръка усмихнат, с оная успокоена усмивка на мъдрост и обич, която веднага те завладява и те кара да вярваш на човека. Поднесохме му букет от бели хризантеми, а г-жа Стайнова (писателката Ана Каменова) поднася такъв на двете дами, с които заговорва на английски. С нас е г-н Маркъм, който почва разговор с Тагоре. Ние стоим и гледаме. Аз мисля за подвига, който престарелият поет върши: тръгнал из боледуваща Европа да носи своето слово и вяра и да учи затъналия в козни и корист свят на правда, човещина и общение с бога. Да учи нас, откърмените в културата на градовете  - "култура на тухли и вар", - на мъдростта на гората: религията на гората - тая, където се достига до единение ма душата със света. Ходи, следва го тълпи, младежта гълта неговата поезия и заучава мъдрите му слова и като че ли лъх на обнова оставят неговите стъпки.

Отделихме се в съседното купе, дето професорът-индус ни разказа целта на Тагоровата обиколка. Иска да хвърли мост между душата на Запада и Изтока, да събуди жива струя към  духовното разбирателство между народите: да се опознаят в човешкото, което крият, за да престанат омразите, недоверията, кървавите стълкновения. Бил е в Италия, Франция, Англия, Германия, Швеция, Чехия, Сърбия и ето го в България. Срещал се е с всички свободни и избрани умове на Европа: Бенедето Кроче, Ромен Ролан, Айнщайн, Дюамел, Георг Брандес,Фройд и неколцина още. Впечатленията му са отрадни: събужда се съзнание за нов морален ред и строй в народите. Той вярва в нова цивилизация, която ще изгрее над съсипните на стария свят.

Повежда се разговор по разни въпроси. Нашите журналисти задават въпроси и бележат, но право се обажда един от тях: "абе то много по-хубаво ще е той да ни задава въпроси, а ние да отговаряме. . ." Да, да, не се отнася до интервю с министър; не е за избори, дипломатични сплетни, свински концесии. Пред мисълта на Тагоре и духовния свят , който носи, делничните въпроси изчезват и се изправяме пред големите проблеми на духа. 

Приближаваме София. Още отдалече се вижда набита тълпа на перона: млади, стари, от всички партии и етикети са дошли да посрещнат един генерал на мисълта. Колко е хубаво, трогателно това! Човешкото не е загубено в душите ни. 

1926

Тагоре у нас. Репортаж от посрещането на Тагоре от делегация на българските писатели на югославско-българската граница, поместен във в.“Напред“, год. I, бр.243, 18.XI.1926, стр. I, на уводно място.

* * *

ПРИ РАБИНДРАНАТ ТАГОРЕ

Тагоре идва в София! Не е ли това действително така неве­роятно? Големият духовен вожд на триста милионна Индия, мъдрецът от приказните джънгли и свещения Ганг, тоя, който разкри в своите поеми съзерцателната, зряща душа на индуса, той идва в София.

Отидохме пратеници на Дома на изкуствата и печата да го посрещнем на границата. Ето ни на Пиротската гара. Влазяме в салона-вагон и се изправяме пред лицето на поета-мъдрец. Тъмните му очи се спряха в нашите очи и като че ли ни разбул­ваха душите. После той сведе поглед и се усмихна, усмихна се с оная усмивка, която издава обич към хората. Бяхме спечелени за мъдреца; почувствувахме неговата кротост и доброта и на­шите сърца му се отдадоха.

Представихме се и на неговите спътници: син му с жена си и секретаря му — калкутски професор по теоретична физика, също с жена си. Млади хора. Мъжете облечени по европейски, а поета — с народна носия: дълга мантия от груб копринен плат, която придава така много характер на осанката му. Же­ните са също в народна носия: пъстри свилени дрехи и шал на главата. На челата им личи малкият керемиденокафяв знак — кръгло малко петно — на задомената жена. Спомних Бимала от „Дом и свят“: тоя знак е израз на съпружеско благочестие и уважението, което дължим на задомената жена. Смуглите лица на жените и техните тъмнокафяви очи издаваха, че са дъщери на далечния юг, дето слънцето е щедро с лъчи и земята окитена със странни цветя. С Тагоре пътува и малката му седемгодишна внучка: приказно по хубост дете; сигурно ще вземе след ня­колко години премия за хубост, каквато е взела жената на Тагоровия секретар.

Нашият другар г. Бучков прочете на английски и му поднесе следния адрес, изслушан с дълбоко внимание от поета и неговите спътници:

         "Учителю,

В тези дни на страдания и вълнения, на необуздани страсти и безпокойни съвести, на слепота в борбата за истина, на безогледност в борбата за щастие - самото Ваше присъствие, където и да се появите по света, носи един нежен и успокояващ лъх върху бунтовните и горящи сърца на хората. 

Дано следователно, озарението на Вашето минаване из Балкана - страната на Хемуса от незапомнена древност - донесе повече просветление в умовете, повече доброта в душите и повече любов в сърцата на неговите различни населения за тяхна собствена полза и за полза на човечеството и нека също Вашето кратко пребивание сред българския народ вдъхне на последния по-възвишени чувства и твърда издръжливост в неговата несретност. 

Добре дошел, Учителю на Мъдростта на Възтока, Вестоносец на любовта, Светлината на Света!

Добре дошел, Любяща душо, Махатма на Човечеството, Отражение на Всемирната душа!

Добре дошел, Ти, Освежаващ лъх от възвисените Хималаи и Топло сърце от долините на Индия!

Добре дошел за всегда!"

Тагоре говори бавно,тихо: разказва целта на своето пътуване. Той иска да сближи душата на Запада с Изтока. Иска да хвърли мост между нашата култура и тая на Индия: да примири ума със сърцето, да направи по-малка бездната между духа на геометризма и духа на усетливостта. Иска да извика човешкото в човека, за да се ускори нова, по-достойна за хората цивилизация. Защото иначе страшна беда дебне земята: може да рухне в пълна разруха всичкото духовно придобитие на човечеството. Мислите, които ни излага, са същите, които ни дава в своята мъдра и светла книга “Садхана“. Но как всичко това добива особена примамност, нашепвана от самия Тагоре. Неговата личност на апостол-жрец, пратеник божи, носи очаровка и струи живи вълни на духовна светлина.

Може поетът да е уморен, но неговата скромност не казва не - той се оставя да го фотографират, слага подпис на представени му книги и фотографии. Трогнат е от народното тържество на неговия прием в София: тоя изблик на обич към един поет е за него мерило, че нашият народ пази в сърцето си духовни заложби и че такъв народ може да очаква светла бъднина. Нашият селски бит му е близък до сърцето: Тагоре не обича културата на големите градове.

Даваме обед на поета. И забравят, че той следва законите на Ману, които не позволяват да убиваме животните, тия "по-низши наши братя", за да се храним с тяхната плът. Поиска само сладко. И бутилките вино, сложени пред него, останаха непокътнати. Но той се усмихва и с благост гледа на сътрапезниците си, които нямат неговата практика, и слуша, дълбоко вмислен, народните песни, които студентският хор му пее. Казва, че намира някакво сродство между тях и техните народни песни. 

Аз приближавам и моля да ми напише на бенгалски някакво мото, което искам да сложа при второто издание на неговата "Садхана". Той взема перото, вмисли се и написа :   

  

"Ти ми помогна да опозная непознати хора, 
и ме приюти като свой в чужди домове.
Приятелю! Ти приближи към мене далечни страни
и много чужденци направи мои братя"

Рабиндранат Тагоре

Тагоре си замина. Но неговият образ ще остане задълго запечатан в нашите души. София живя два дни на духовен празник: такова раздвижване във всички среди години не сме имали. Се малко поне сърцата ни са оплодени за нещо по-горно от делничните суети, омрази и злини. Когато народът възторжено приветствуваше по улиците, обсипания с хризантеми поет, никой не спираше поглед по стените, още зацапани с омразите на изборните апели. . .Мъдростта и красотата ни бяха гостени и ни накараха да си спомним, че сме човеци.

София, 19. XI. 1926 

Д-р Ас. Златаров

При Рабинданат Тагоре. Предговор (стр. 5-9) към книгата на Васил Ставрев – Рабиндранат Тагоре, книгоизд. „Акация“, София, 1927; поредица „Великани на човечеството“.