ПРИРОДА И НАУКА
ГОД. VI (1935—1936) Проф. Д-р Ac. Златаров
МАРТ 1936, Кн. 7
Иван Петрович Павлов
На 25 м. м. е починал от грип патриархът
на днешната физиология, гениалният академик проф. Иван Петрович Павлов. Умира 86 годишен,
след като цели шестдесет години е отдал на наука и научни завоевания. A делото му е огромно: то самото е цяла епоха.
Почнал с физиологията, биохимията, психологията на храненето, където цяла
серия от великолепни открития увековечават сами те името
му, Павлов постепенно навлиза в сложната област на физиологията на нервите и
мозъка. И тук се редят серия изумителни по своето остроумие опити, ценни факти
и блестящи теоретични схващания. Но, това което направи името на академика
Павлов всесветски известно, това е областта на условните рефлекси, където той
е неоспорваният новатор, майстор и водач. Тука, при разработката на въпросите
по условните рефлекси, се очерта гениалният удар и самобитен стил на Павлова.
Разширението и приложенията, които взе учението за условните рефлекси, както в
общата физиология, така и в психологията и социалните науки, е изумително.
Това е, може би едно от най-големите придобития на науката на 20 век! И право
казва сам Павлов, че на големия въпрос, какво представлява човешката личност в
нейното единство, е вече даден първи научен отговор, като е хвърлен и първият
сигурен мост между така наречените психични процеси и физиологични процеси.
А има ли в науката по-важен и по- спорен въпрос от тоя ? И руската наука с
право може да се гордее, че е създала нови области, че има своя Иван Петрович
Павлов! А колко много и даровити негови ученици са приемници на съкровищницата
от идеи, която големият техен учител им е завещал.
Иван Петрович Павлов бе природа нервна,
динамична. Видях го как усърдно и делово председателствуваше през август
миналата година, международния конгрес на физиолозите, събран в Ленинград и
Москва. Конгрес от хиляди чужди и толкова съветски делегати. Никой не
подозираше, че тоя беловлас но жив, пъргав и с ясен глас велик учен е за
последен път на своя върховен пост! Павлов остана верен в службата на своята
родина: въпреки многото примамки от чужбина, той не се изкуси и не напусна
Русия. И затова съветското правителство му е особено благодарно. В негова чест
и в негово име то му обзаведе цяло научно градче с многобройни лаборатории,
паркове, жилища, стопанство — единствено по рода си научно селище. Това е Колтушu на
25 клм. далече от Ленинград. Там имах и аз радостта да стисна ръката на тоя голям
човек и да чуя неговите ободрителни думи: „От България? Браво, значи южно
славянство! Радвам се, много се радвам, че вашата страна е взела участие в тоя
голям международен праздник на науката. Работете, страстно работете в името на
науката и човека! Не забравяйте, че науката има велика социална мисия!“
Да, науката има велика мисия! И в нейния
пантеон името Иван Петрович Павлов, ще остане за всякога на предно място. Вечна
му слава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар