СОЯТА - ЕДНА ХРАНА НА БЪДЕЩЕТО, проф. д-р Асен Златаров

След общия стопански разстрой, който войната докара, проблемата за прехраната на широките народни слоеве взема сѐ по-болезнен вид. Това създава грижи и на общественици, и на социолози, и на хигиенисти, загрижени за бъдещето на расата. И ние виждаме, че не само в изобщо обедняла Европа, а и в богата Америка, парламенти и правителства вземат решения, правят проучвания, за едно разрешение набавянето на пълна, здравна и евтина храна на широките народни слоеве. И виждаме, че и в Германия, и в Италия, и в Съединените Американски Щати, като едно от ефикасните средства за разрешението на тоя важен обществен проблем се сочи засяването и използуването за храна варивото соя.

ИЗ САНИТАРНОТО ДЕЛО ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА — д-р Асен Златаров, 1913 г.

Две мнения няма в обществото: „лекарите са виновни и тежка отговорност носят те за смъртта, осакатяванията и страданията на хиляди доблестни български синове, които имаха нещастието да паднат в техни ръце“ — ето, това е зова, който се чува отвсякъде. И за нещастие тая тежка присъда има своето основание. И българският народ, който чрез подвига на своето дело, показа пред света колко ценности крие той в недрата си, не трябва да забравя, че тия ценности ще го изведат на бляскав край само тогава, когато със своята здрава ръка и честен ум, изреже гнилото в своя организъм и изнесе справедливата си присъда над тежко провинените пред него.

Да хвърля малко светлина върху санитарното дело през войната е целта на тия ми зигзаги, които ще послужат като основа на един по системен и по-обширен труд върху същия въпрос, когото смятам малко по-после да дам на българското общество.

Нека призная, че изпитвам известно смущение, когато пиша тия си кратки бележки и впечатления : аз зная, че ще разсърдя толкова мои добри приятели лекари, които, виновни или не, ще трябва да понесат общия укор върху тяхното съсловие, но тъкмо тука е мястото да кажа: Amicus Plato, sed magis amica veritas. (Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа, бел.ред.)