ЖЕНИТБАТА НА ВАЗОВ

ЖЕНИТБАТА НА ВАЗОВ¹

¹ Нова добавка. Ръкопис на Ив. Шишманов от 1915 г. в архива му в БАН»

Идва при мене Ат. Илиев от Стара Загора. Той ми разказа следното (19. VI. 915 пр. обяд в моя кабинет, 10—11 пр.oбяд).     

Майка му (на Вазов, бел.ред.) искала а̀ tout prix го ожени, и той бил съгла­сен. Намерила му най-напред една сопотнянка, 20-г., здрава, червендалеста, дъщеря на някакъв поп, който някогаж слу­жил в казашките полкове на Чайковски.

Вазов послушал майка си и се сгодил. Водил и Илиев, да види годен(ицата) му. Направила му впечатление на много просто момиче. Но скоро Вазов се развърнал.

Майка му обаче продължавала да мечтае да го види задомен.

Д-р Хаканов и Михалаки Георгиев стават посредници.

Михалакевата жена, руска възпитаница, познавала Атина Болярска (съученици от Киев?).

Мои спомени

Атина помня и аз като мома. Живееше в същия двор (сега ул. «Ангел Кънчев»), гдето беше квартирата на уйка ми, д-р Станкевич.

Имаше репутация на добро и извънредно, до маниачество чисто момиче (вече 30-г.). Брат й беше негде чиновник.

Присъствувах на а р м а с (офиц. годеж). Бяха и Мих. Геор­гиев, д-р Хаканов, Илиев и Вацов.

Атина беше много весела и цапната. Не ми хареса. Рецитираше, танцуваше. По едно време се повали и падна, като че беше пийнала.

Илиев седял до Вазов и нея. Още тогава го питала: Иванчо, колко получаваш. Той отговорил: 500—600 л. — Е, ами, че как ще живеем с тия пари.

Някаква си стара мома Гюзелева, която живеела в същия двор, казала скоро на Илиев, че Атина е истерична, че Вазов и два месеца не може живя с нея. . . 

Става сватбата.

Старата скоро се разочаровала, но нищо не казвала на своя Иванча. Често плакала. Недоразуменията се почват много рано. Атина искала да превъзпита грубите сопотненци. Тя — русчушка аристократка (Болярска, защото родът бил от га­бровските колиби «Болярци») — иска да ги научи късно да стоят (до 10), да обядват като в Русия на 2. Сама не иска да шие, макар че д-р Вазов й купува машина. Мъкне Вазова по визити. Има често спорове и за ястията: за кюфтетата, за сармите. Баба Вазовица има едни рецепти, Атина други. . . Но баба Вазовица все още се надява, че Иванчо и Атина ще заживеят тихо. Едно лято ги завежда на Рилския манастир, дано господ низпосли своята благодат, върху тях. (Старата Вазовица е религиозна.)

Нищо не помага.

Вазов охладнява съвсем. Той подозира жена си в леко по­ведение. По едно време се оттегля в отделна стая и й запрещава да идва при него. Тя му говори от съседната стая през сте­ната.

Вазов почва да мисли за развод. Някакъв дякон калоферец му казва, че черквата не може да раздели хора, които живеят заедно. Това му дава идея да изгони Атина. На 17 януари, срещу Атанасовден, Атина слиза за нещо долу, когато се връ­ща, намира вратите затворени. Не я пущат.

С плач прибягва при Ат. Илиеви насреща. Оттук същата вечер отива при Мих. Георгиеви.¹

^[1] В спомените си Константин М. Георгиев, син на Михалаки Георгиев, разказва как един зимен ден Атина Вазова пристигнала на шейна в дома на Михалаки, силно разтревожена и с бохча в ръка и как тя, едва-задържайки сълзите си, казала: «Бях на двора да прибера прането. Като се връщах в къщи, намерих долната врата затворена. Чуках, тропах, блъс­ках — не ми се отвори. Иванчо го нямаше. Тогава, те — някои близки на поета — ми хвърлиха от балкона на двора тази бохча с най-необходимите мои вещи.» Разпитана от г-жа Георгиева, Атина разказала за недоразуменията си в къщи: как била лишена от всяка инициатива, как с нищо не могла да угоди, и т. н. Срв. М. К. Георгиев, «Иван Вазов след венчавката си», Д е н бр. 33 от 19 септември 1945, и продължението там, бр. 35 от 21 септ. с. г. (б. p.)

Вазов вика на епарх. съд Ат. Илиева и д-ра Хаканова, да свидетелствуват, че жена му била луда.

Ат. Илиев пред съда заявява, че не е компетентен да се произнесе, понеже не е психиатър. Съдът осъжда Вазова да плаща на Атина по 90 л. мес.

След смъртта на с т а р а т а — Атина посетила Вазова, кат мислела, че    м а й к а му е виновна за развода им — но той отказва да я вземе обратно.

В едно писмо Вазов пише Илиеву: Ти знаеш, че съм докузфекирлия (човек с 9 ума, непост. в своите решения). И това е много верно. Извънредно мнителен, недоверчив. . .

Оправдава Вазова, че искал да се разведе с Атина. «Тая жена не беше за него.»

Но изгонването й намира нечовешко, брутално.

Може да е станало по съвета на брата му Никола (внушено е било всичко от заявлението на дякона калоферец, че не може да става въпрос за развод, докогато живеят  наедно)...

Из книгата "ИВАН ВАЗОВ - СПОМЕНИ И ДОКУМЕНТИ", ИВАН Д. ШИШМАНОВ, 1976