ИВАН ВАЗОВ - СПОМЕНИ И ДОКУМЕНТИ - 1976 (ПИСМА)

 

Кореспонденцията между Иван Вазов и неговия скъп приятел — професор Иван Д. Шишманов, около големия юбилей на поета (70 години от рождението му и 50 години творческа дейност), състоял се на 24 октомври 1920 г.

По онова време Шишманов не е в България и не присъства на тържеството. Кореспонденцията завършва с последните две писма на Иван Вазов до Шишманов — едното, получено в деня на смъртта на Вазов, а другото след това. Писма — от 105 до 127.

105 

29 септемврий

Откогато получих твоята откритка (от 8 августа), аз нямам никакво писмо от тебе, макар че две ти пиша оттогава.

Какво значи това омълчаване? Аз не знам как да си го обясня, знаяйки твоята акуратност. Или пък не се предават писмата ми. Или пък друга лична причина имаш?

Пиши ми за бога, за да не си блъскам главата и се безпокоя от твоето странно необаждане.

Тука делото по юбилея отива доста добре, макар че силно се чувствува твоето отсъствие. Не ти пиша повече, защото очак­вам ти да ми отговориш.

Сегашното писмо ти испращам препоръчено.

Сърдечен поздрав до тебе и до г-жа Шишманова, също ви поздравлява и сестра ми. И Събка ти испраща своя привет.

Стискам ти горещо ръката.

Твой предан

И. Вазов

106

19 октомврий

Драгий Шишманов,

Получих твоите две откритки от Берн.

Завиждам ти, че ти прекарваш тоя тих, идиличен живот в разкошните недра на Швейцария. Блазе ти! Колкото за моя милост, ти можеш да си представиш: вълнения, безпокойство, отсъствие на душевен мир. От един месец и повече насам аз не принадлежа на себе си: фотографи, ваятели, живописци, биографи, вестникари, посетители…

Моята къща, която бе непревзимаема крепост, сега е широко растворена, аз съм плячка, аз съм се оставил на разхищение. Ето, след няколко дена и юбилеят! Настръхвам, като чета програмата на тържествуването му. Знаеш ли? Иде ми да сто­ря онова, което Гоголевия герой Подколесин стори в момента, когато да го венчават… Но аз ще понеса докрай кръста си — кръста на славата. И спомням си двата стиха от «Ековете»:

Аз искам слава, слава!

А екът рече: лава, лава!

Не, не съм бил прав, защото лавата не опиянява, а аз съм пиян сега, защото цяла мисляща България ме окръжава, помазва с любов! О, тоя добър, тоя хубав народ! Как се чувству­вам горд, че съм негов син! Как той заслужава почет и лю­бов! Как той усиля моят оптимизъм и укрепява вярата ми в него!

Завчера ме повика негово величество царят и сподели с мене радостта си при вида на тая бодрост и младежки порив сред тежките часове, що преживява земята ни…

Излязоха вече двата обемисти сборника — от академията и Съюза на учените, писателите и художниците, и от литера­торите. В тях съм цял обрисуван, расчепкан.

Моята творба е поставена под анатомическата лупа (има ли такава лупа?). Аз сам не се познавах тъй добре. И с колко сим­патия е надъхано сичко, писано за мене! Бих желал още мно­го да ти говоря, но аз бързам да допиша, да доизгладя двете си речи за 24 октомврий. Едната за тържественото събрание в Народния театър, другата за банкета в Унион-палас, даван от министра Омарчевски. Тоя възторжен Омарчевски — колко му дължа за всичко, що стори и струва за мене!…

Утре, други ден ще ти испратя препоръчени книжките — Поетическа биография на И. Вазов до 20 - г о д и ш н а т а му възраст, и Из бележника на поета (подлистниците от в. «Напред»).

Поклон на г-жа Шишманова.

Стискам ти ръката.

Твой предан

И. Вазов

София

19. окт. 1920

 

107

София, 30 окт.

Драгий мой Шишманов,

Твоето любезно — само любезно ли? — писмо от 24 октомврий ми причини — няма нужда да ти подчъртавам това — неизразимо удоволствие — как е слаба тая дума! Виждам още един път великата твоя по топлотата си към мене душа. Ако и далеко оттука, тя е при мене, деляща щастието ми, вълненията ми, испитани на 24 октомврий.

Ох тоя 24 октомврий, тая чудна и незабравима дата в моя живот! Днес е вече 30 октомврий, а аз още съм пиян, приведен под тежестта на венците — нека кажа смело — на славата, каквато и най-развилнялото честолюбие не би смело да мечтае… не съм още в състояние да отговоря на хилядите телеграми и писма от цяла България. Ти си първия, на когото отговарям!

Между силните чувства, вълнуващи душата ми, е и и з н е н а д а т а. Никога не съм мислил, не съм предполагал такъв небивал ентусиазъм, извикан от юбилея ми.

Аз съм стократно, хилядократно награден и за труда си, и за огорченията си — ох, ти ги дай-добре познаваш… Никога духовното единение на нашия народ не е се проявявало в такава пълнота и сила, както сега. Тоя величествен избух на ентусиазъм! Въобразявам си как би сияло и твоето лице, ако да беше тука. Обяснявам си тоя изблик на народната благодарност и любов чрез психологическия момент, в който се намира България. Ако тя би излязла победоносна из великата война… но защо го осуквам — нека други да си обясняват, а аз стоя пред един грамаден факт: аз съм пиян, аз съм слисан, аз съм замаян.

Благодаря ти горещо за твоето мило писмо, и мило, и възторжено, и покъртително писмо, и ти изпращам и аз цалувката си. Ако и да прелети големи пространства и през ледницте на Алпите, тя ще стигне до тебе пак тъй гореща.

Сърдечен поздрав

Твой предан

И. Вазов

П. П. Испращам ти (чрез Външното министерство) книгите за които ти писах в последното си писмо.

Същият 

108

7. XI

Любезний Шишманов,

Твоето дълго, препоръчено писмо от 23 окт. и откритката от 31 октомврий приех. По тях виждам, че не си още приел някои мои писма. Странно как се бавят! В горепоменатото твое писмо твоето въображение се е разгуляло доста, но то малко греши и във фактите, и в размера на тържествата. Те бяха малко по-други и много по-големи. Понеже приимаш наши вестници, оставям от тях да узнаеш сичко, та няма да ти разказвам.

Аз бях, брате мой, изненадан: такъв избух от съчувствия и участие, каквито, както споменах в моята реч на тържеството в Народния театър, «и най-разюзданото честолюбие на частно лице не би смело да мечтае».

Благодаря ти за поздравлението по случай титлата, с която ме удостои нашия университет (почетен доктор по филология, бел. ред.) — малко неловко е, не е заслужено, но… «всякое деяние благо». Да са живи.

На 3 ноемврий ти изпратих, препоръчени, двата сборника за моя юбилей, издадени от двата юбилейни комитети, също и две мои биографии от Габровски и Трифонова — последната е особенно старателно написана и исчерпателна почти.

Пак ти повтарям: запазвам сичко, което може да те интересува: писма, телеграми, брошури, списания и пр. Бъди спокоен. (Шишманов е умолявал Вазов да запази всичко, което е можело да има значение за историята на неговия юбилей, бел.ред.)

На 4 того н. в. царят даде банкет в двореца в моя чест. Присъствуваше елита на софийската интелигенция — първия банкет в двореца… и много знаменателен по характера си. Как окото ми неволно те търсеше из множеството наши професори и писатели!

Днес щях да пътувам заедно с г. Омарчевски и куп писате­ли за Пловдив, дето ми се готвеше грандиозно тържество, не заминах поради всенародния траур, който се обяви вслед­ствие вчерашното окупиране от сръбска войска на Цариброд.

И тук се чу, че аз съм във «фамозния» списък, но това не беше вярно. Аз съм се здрав и бодър въпреки умората от празнува­нето. Сега съм много занят с отговаряне на поздравите. Сърдечен поздрав на г-жа Шишманова и най-скъпи приве­ти до тебе.

Твой предан

И. Вазов

109

10 ноемврий

Драгий, скъпий приятелю,

Пиша ти на министерска хартия, за да могат да се вместят в нея повече мои разтегнати редове и разкрачени букви.

На 8 того отговорих на твоето великолепно по горещината на чувството писмо от 23 октомврий. Писах ти накратко и дори сухичко: ти ме извинявай за това: ти знаеш аз и в писмата си съм тъй и злиятелен, както и в разговора си. После, ти ми написа толкова хубави неща, за тебе, за мене, такъв поток от възторги и радости бе излян там, с толкова въпроси ме засипа (о, не като г. Я-ски!) (Ш. е допълнил в ръкописа: Яблански, бел. ред,), толкова душа имаше там, щото аз се загубих, не знаях на кое по-първо да ти отговоря…

Но нека ти пиша само за факти.

Мисля, че си получил вече двата сборника (предюбилейни), както и двете биографии. Ще ти изпратя тия дни, като си ги набавя, и сборника на Съюза на бълг. писатели, и книжката от «Слънце», посветена на мене, дето е поместена твоята кра­сива статийка — спомен. След малко ще излязат на свят други книжки от списания с описание тържествата и голям сборник на М-вото на просветата пак за тях.

Ще поискам от фотографа и портрета ни, който ми искаше, но мисля, че не у Блъскова, а у Маждракова се снимахме. Но недей ми иска да ти опиша подробно впечатленията си от праз­ника. Това ми е невъзможно сега, при това съм занят и с отго­варяне на безчислените привети, писмени и телеграфически. Аз дадох обща благодарност до вестниците, но ми стана съве­стно това и реших на всички, на всички да отговоря с по ня­колко думи. В тия привети от всички кътове на отечеството имаше толкова любов, такава покъртителна сърдечност!

Вчера получих и откритката ти от 3 того. Там искаш пълна колекция от юбилейните марки. Ще ти пратя. Не знам кои наши вестници ти идат, нов Мир и Напред имаше мно­го по-големи подробности както за юбилея, така и за банкета в двореца с моите речи. Впрочем всичко това ще видиш в сбор­ника, за който ти споменах.

Като получиш книжката от «Слънце», посветена на мене, обърни внимание на статията на някой си Малчо Николов за моята лирика. Боже мой, какъв надменен тон, какъв доктринален и cassant (рязък, остър, бел.ред.) съд над всичко онова, което мисля най-хуба­во и поетично в цялата моя лирика! Този приятел почти не харесва «Люляка ми замириса», която аз считам моя гордост, и, нека смело кажа, гордост на българската поезия! Смес от зле прикрита злобица и великолепна душевна нищета. И това в една книга, издадена в моя чест! Това ме зачуди, без да ме наскърби: аз отдавна съм запознат с психологията на нашите литературни лагери и кожата ми е станала тъй кора­ва, че не усещам зъбчетата, що ме клъцват по такъв благороден начин…

Ти ми пишеш за разходка по Западна Европа. Да, аз чув­ствувам потреба от такава, след умората от могъщите вълне­ния от небивало възторжения всенароден привет, но това ще мога да сторя след един-два месеца. Тогава ще имам радостта и с тебе да се срещна, да те разцелувам за твоята доброта и нежност към мене и да се поделим в дружеска, откровена и приятна беседа. Аз имам нужда да прекарам известно време на по-мек климат. Макар и добре здравствено сега, понеже съм отишел дълбоко в «тунела на годините», както фигурално се изразява г. Шишеджиев, почивка ми се налага. А тука рано зафана зимата: студовете, влагите ме задържаха у дома цели две недели. Едвам вчера имахме хубав слънчев ден, та можах да се разходя до Борисовата градина. Много ме блазни Сан Ремо или Ница… Само че моят министър на финансите ме гледа сурово…

Щеше ми се да ти драща още, но те жертвувам: навън слън­цето свети очарователно радостно и ме вика да изляза. Сбо­гом, мой скъпи приятелю, ще ти пиша пак скоро. Бъди се тъй здрав, бъди щастлив и угоявай се още повече.

Сестра ми и Събка ти изпращат привета си и ти благодарят за твоя.

Поклон на жена ти. Стискам ти ръката и съм, както винаги, твоят

все предан И. В а з^:о в

София

10 ноември 1920 г.

 

110

25 ноемврий

Драгий Шишманов,

Писмата ти от 6 октомврий (откритката) и от 12 ноемврий при­ех. В първото ми пишеш за твое поздравително писмо по случай юбилея. Аз помня добре, че не получих такова специално писмо — трябва да е пропаднало, — а то с голяма радост бих му дал гласност. Сега се печата сборник за юбилейните тържества, включващ сички поздравителни писма и телеграми до мене. А твое поздравление не ще да има! Драсни нещо, за да се допълни тая въпиюща празност, която би се коментирала.

Твоето писмо Дневник-фантазия получих своевременно и ти съобщих това. Странно, как нямаш още отговора ми! Също не ми отговаряш получил ли си двата юбилейни сборника, които ти изпратих препоръчени.

Ще ида пак при фотографа да искам твоя портрет — по­преди го дирих (фотографа), но отсъствуваше.

В писмото си от 12 того ме караш да сторя нужното по въ­проса зa училищните лекари. Късно! Мярката бе влязла в законна сила и приложена вече. Бюджетни съображения я диктували.

Твой Димитър беше при мене и ми каза, че ти испращал ве­стниците, от тях вече всичко ще знаеш по тържествата в Со­фия.

Завчера се завърнах от Пловдив, дето бях поканен от граж­данството. Приемът беше грандиозен — царско посрещане. Ще четеш за него в «Дневник», «Мир» и «Напред» — те дадоха най-повече подробности. Драгий приятелю, аз никога не съм очаквал толкова любов! Такава висока оценка на моите националистични песни! Пловдив, комуто съм вече почетен граж­данин, беше цял възторг. Може би тежките моменти, що пре­живява България, дадоха импулс на това величествено проя­вление, на тоя небивал избух на народната душа, какъвто беше и оня на 24 октомврий.

Благодаря ти за добрите чувства, които сипеш във всяко свое писмо.

Стискам ти ръката с най-горещи благопожелания.

София

25 ноемврий 1920

Твой предан И. В а з о в 

111 

6 декемврий

Получих твоята откритка от 22 ноемврий. Стискам ти дру­жески ръката. С най-сърдечен привет

Твой предан

И. Вазов

П. П. Моите вдовствующи срѐди плачат за тебе.

112 

10 декемврий

Драгий Шишманов,

Прочетох смаян преписа от поздравителното ти писмо по случай юбилея ми. Господи! Та аз бях чел такова нещо от тебе! Сега си спомням. Аз даже ти бях отговорил и благодарил! Дирих го в купът твои писма, не намерих. Трябва да съм ги предал на г. Чилингирова, натоварен да приготви Сборни­ка за юбилейните тържества. Ще ида още днес да се уверя, че е там любезното твое писмо. То ще бъде първото, кое­то ще се помести. Прости ми за моята разсеяност и за смуще­нието, що съм ти причинил.

Впрочем на юбилея ни писма, ни телеграми не се четоха.

Стискам ти ръката.

Твой предан

И. В а з о в

1921

113

3 януарий

Драгий Шишманов,

Честита ти Нова година!

Не знам приел ли си моята откритка, в която ти съобща­вах, че твоето поздравително писмо съм приел. Намерих го у г. Чилингирова, натоварен със съставянето сборника по юби­лейните тържества. То ще влезе първо. Колко великолепни приятелски чувства има в него! Прося ти извинение, че при моята захласнатост и при грамадните поздравителни писма изщукна ми из ума за един от най-топлите привети, които ме са покъртили. Извини, братко.

Нямам от доста дълго време хабер от тебе. Обяснявам си това със спирането съобщенията ни със странство, дължимо на сръбската щуротия…

Добре ли си със здравето? Аз бях около две недели нераз­положен от малка инфлуенца. Сега съм добре, слава богу.

Имах среща с г. Омарчевски и говорих му за тебе. Мога да та зарадвам с известието, че Министерския съвет те тъкми за представител на България в Лигата на народите. По-сполучлив избор от тоя — здраве! Очаква се само завръщането на г. Стамболийски. Дано не мине лисица път на това прекрасно решение. Няма българин, който да не се зарадва от мисълта, че ти ще представляваш България там. Ще следя и пак ще ти пиша. (Въпросът за назначаването на Шишманов за български делегат в Обществото на народите се разглежда в няколко последващи писма меж­ду двамата приятели, без да се стига до благоприятно разрешение, бел. ред.)

Вчера г. Омарчевски, придружен от журналисти, ми предаде у дома 200 000 лева от сумите, пожертвувани за фонда на моето име. Остатъка решил да се употреби за подпомагане популяр­ното издание на моите съчинения, за издаване сборник, съдър­жащ документите по юбилейния празник, и за награди премии на литературни произведения на младите писатели. Аз със за­доволство приех това нареждане…

Твой Димитър ми обеща да ми прати романа си (романът „Бунтовникът на Димитър Шишманов, бел.ред), но още го нямам. Чувам обаче хубави отзиви за него.

Почтителен привет на г-жа Шишманова.

Стискам ти сърдечно ръката и ти пожелавам радостна но­вата година.

Твой предан

И. Вазов

114

26 януарий

Драгий Шишманов,

Получих твоето последньо голямо, премило и преинтересно писмо. Малко съм неразположен сега, та ти пиша накъсо. По оня въпрос нищо още не мога да ти съобща, защото ония, от които зависи, са много слисани и не са се занимавали с него.

Бях ти пратил препоръчани три малки брошурки. Какво работиш там? От хората — не мои шпиони впрочем — чух, че работиш нещо огромно за Шекспира. Аз нищо не работя вече, турих точка. Пора уж! Напразно ме мушиш — много дружески обаче — да тегля пак истръканий хомот. Не, аз съм пуснат на паша вече!

Да, върша нещо още: препочиствам «Триндафилите» с важни поправки и «Юлска китка». В предговора казвам, че тие две поетични низки са най-хубавите може би в цялата ми лирика. Не казвай: писателско самомнение — аз сериозно мисля това.

Сърдечен поздрав от сестра ми, от Събка и от целия вазовски народ в София до тебе и до жена ти.

Твой предан

И. Вазов

Макар и късно честитявам ти именния ден.

115

22 февруарий

Любезний Шишманов,

Получих писмото от жена ти, дето има и няколко твои ре­да. Ще ѝ отговоря тие дни след нужната справка. Очудвам се как не си приел освен откритката ми и едно по-дълго мое пис­мо, препоръчено, както и няколко книги от интерес за тебе! Фотографията ти не ти пращам, понеже г. Блъсков отдавна е напуснал ателието (други сега работят там) и не мога да узная де се губи, за да изискам портрета, ако го е приготвил. Про­чее не ме гълчи тъй строго!

По твоя въпрос пак ще се срещна с г. Омарчевски и ще ти пиша. Преди десетина дена му и писах, отговор не приех още.

Много е улисан сега и след лична среща ще узная как стои работата. Надявам се, че е добре.

Сърдечен привет

Твой предан

И. В а з о в

 

Твоята откритка от 18 февр. току сега получих. Ще те по­слушам.

116

Драгий Шишманов,

На 22 февруарий ти пратих откритка, в която ти (обаждах) за получаването писмото на жена ти; обаждах ти и че съм решил да попътувам на Запад. Имаш право, че е нужно за мене едно проветряване.

След тревогите по моя юбилей аз чувствувам нервите си не дотам добре: имам безсъници мъчителни, те влияят на ду­шевното ми състояние, та и на здравето ми. Обзела ме една не­свойствена мене леност, не ми се работи, не ми се пише. За­приличал съм на Обломова. На това се дължи и моята неакуратност в отговаряне на писмата ти. Не ми се сърди много: ти знаеш освен това, че аз съм си мързелив по природа в писа­не писма — де у мене Шишмановата енергия! Пак може би ти си първия човек, комуто тъй много съм писал!

По въпроса, по който ми пише жена ти, узнах това: г. Стам­болийски ще уважи просбата й. Бях помолил и г. Омарчевски. да го пита (понеже аз още се не познавах лично с г. Стамбо лийски).

По твоя въпрос е зето друго решение. Ти ще бъдеш натова­рен с неофициалната мисия да пледираш на Запад чрез конфе­ренции, чрез срещи с меродавни лица, чрез европейския печат каузата на България. С подобна мисия и други подходя­щи лица ще бъдат натоварени (между тях г. Ст. Михайловски).

Предвиден е нужният кредит за разноски по тая кампания. И тя скоро ще бъде организувана.

Аз вярвам, че ти ще приемеш с готовност, ти ще бъдеш един от най-полезните ратници в случая.

Както ти бях писал, сега се печата сборника по юбилей­ните тържества. Редактира го г. Чилингиров. Той иска да по­мести там и моето писмо до юбилейния комитет, с което се от­казвах от празнуване моята 50-годишна дейност. Но това пис­мо се е изгубило, а аз нямам (тоест не съм запазил) черновката. Помня, че ти го преписа. Не можеш ли да ми пратиш тоя пре­пис, но по-скоро?

Знам, че има още много неща да ти отговарям, но ти ме из­вини, че съм тъй сух, като не съм добре сега. През тоя месец без друго ще напусна София. Надявам се прочее да можем да се видим.

Стискам ти сърдечно ръка.

Твой всепредан

И. В а з о в

«Магда» се даде три пъти вече с добър успех («Магда» е пиеса от Евгения Марс, бел. И. Ш.) Моля, изви­ни ме за лошия почерк. Поклон на г-жа Шишманова.

117

3 априлий

Любезний Шишманов,

Получих ти и трите откритки. Извини, че се забавих с от­говора си: един куп залиси, после — и обломовщината…

Относително пътуванието аз измених плана си. Ще прека­рам лятото в България, вероятно в Балкана, по Борущенската линия. Там била природата чудесна, и въздух, и тишина, и сгоди за живота. После, и не ми се ще вече Европа. Ох, как я намразих! Тя ни души сега, изсмуква ни кръвта чрез тая сган репарационни комисари, наводнили София. Мразя вече тоя Запад с всичката му цивилизация и фалш! Впрочем да не казвам голяма дума: аз мисля през октомврий да замина за Ривиерата, там да прекарам зимата. Честите ми бронхити ме карат да диря по-топло място. Ами ти с какво намерение си? Не съм те питал, па и ти не си ми казал докога ще стоиш в чужбина. По оня въпрос се омълчаха господата. Аз съжаля­вам, че ти писах и сега — нищо. Бях питал обаче да ти пиша ли, и каза ми се да сторя това. И сега съм поставен в трудно поло­жение пред тебе.

Тия дни ще ти изпратя сборника (около 40 печатни коли) за юбилейните тържества (Прослава на Ивана Вазов). Инте­ресна книга, съставена с херкулесовски труд и търпение от тоя неуморим Чилингиров!

Снощи министър Омарчевски даде банкет на юбилейния комитет по случай излазянето на сборника. Бяха там профе­сори, писатели, артисти и артистки, високи чиновници от Ми­нистерството на просветата. Аз бях длъжен да изливам моето легендарно красноречие в ответ на речите… Мисля, че с това се туря вече точка на юбилейните ликования. Пора! А между това как неволно с поглед търсих между присъствующите ум­ното и енергично лице на Шишманова.

В читалнята на клуба сега е г. Минчевич, който дочита снощните вестници. Говорихме за тебе. Той много те милее, иска да ти пише — поздравлява те.

Поздрав също на сестра ми и от всички вазовци в София, които ти изпращат своите съчувствия. Но всичките питат кога ще се завърнеш. Като ми пишеш, кажи ми какво работиш, защото ти не можеш да не работиш. Обломов има в тебе смъртен враг. Хиляди приветствия.

Стискам ти сърдечно ръката.

Твой предан И. Вазов

 

118

4 априлий

Заедно със сборника ще ти изпратя и една малка книжка: Любов и природа. Тя съдържа Т р и н д а ф и ли т е и Юлска китка (Сега: «Какво пее планинат а»). Стана нужно да се преизвадат тия две сбирки. Това пра­вя главно за Т р и н д а ф и л и т е, значително пречистени и допълнени. Аз си позволих тая свобода, макар че са писани през миналия век. Поетът винаги има право на такива изменения в интерес на красотата на творбата си. Мисля, че Гете някъде казваше, че ако даже Омир би оживял сега, би ретуширал Илиадата си. Само текста на евангелието не се изменява, тъй ли? И друга причина ме накара да преиздам Т р и н д а ф и лите. Всички, които писаха за моята поетическа творба, пишат само за националистическите ми стихотворения; съществува вече легенда, чувството на любовта ми е непознато. А това е лъжа. Аз ли не съм любил? Моите сърдечни струни ли не са трептяли и звънтяли от това човешко, архичовешко чув­ство? Но ти знаеш как съм се стеснявал да пиша за любов. После, в «Триндафилите» аз съм дал най-хубавите цветя в цялата моя лирика — дали ще бъде нескромно да кажа: и в цялата наша лирика?

Ох, видиш ли, накрай време ставам вече грандоман! Но това само ти знай!

Стискам ти пак ръката с най-добрите дружески чувства.

Твой предан И. Вазов

П. П. Извини ме за лошия ми почерк, о как лош и отвратителен!

С ъ щ и й

119

16 май

Любезний Шишманов,

Извини ме,че куп залиси ми попречиха по-скоро да ти от­говоря. Бях всецяло оглъбен в един книжовен труд, който ми зароби ума и мисленето.

Страшно съм наскърбен от последното ти писмо. Виждам колко те измъчва неизвестността, и мене също мъчеше привър­заността да те обнадеждя, когато работата не била сигурна.

Вчера имах нова среща с г. О(марчевски). Тоя път той ме за­радва. Каза ми, че г. С(тамболийски) по принцип бил съгла­сен. Той още пази леглото (може би си чул, че той беше опас­но заболял) и като се почувствува още по-добре, ще направи нужното разпореждане. И г. О. ще действува енергично. Той ми каза още, че никакво писмо не бил получавал от тебе. Значи, пропаднало, та недей съжалява. Ти добре впрочем си му писал. Аз пак ще следя работата и — надявам се да се свър­ши по желанието ни.

Ти ни един път не ми отговори, получавал ли си книгите, които ти испращах. Значи, губят се. По тая причина се въз­държам да ти пратя обемистия сборник «Прослава на Иван Вазова» и други книжа.

Да ти кажа какво ме бе погълнало цял месец.

Преработвам бракуваната от мене драма «Краят на Ивайло», която ти знаеш. Както сега я докарах, тя е съвсем друго в новия си вид, аз съм доволен от нея. Тя, под названието П р е столътще открие новия сезон на Народния театър. Препис­ва се вече там.

Говорих с г. О(марчевски) за сина ти, комуто сегашната длъж­ност съвсем не подхожда — на писателското му поприще, та да му даде някоя по-лека длъжност в министерството си. Той обеща да направи каквото му е възможно. Ще му говоря пак. Трябва често да ги подсеща човек, защото тие хора са много улисани и претрупани с работа.

Не знам сега де си. Пиши ми новия си адрес от Германия. Аз реших да прекарам лятото тук, а през октомврий месец да ида на Ривиерата.

Пак те моля да ме извиниш за късния ми отговор. Занапред ще бъда пo-акуратен.

Сестра ми и Събка сърдечно те поздравляват. Моят поклон на жена ти. Стискам ти сърдечно ръката.

Твой предан И. Вазов 

120

13 юний

Получих ти откритката от 6 юний. Не си прав, дето ми под­мяташ за някаква «славянска хитрост». Как можеш да допус­неш това? Нейсе, прощавам ти. Аз съм отговарял на всичките ти послания, но възможно е да съм пропуснал да ти отговоря на някое. Причината ще е била, че много бях улисан с драмата си П р е с т о л ъ т. Как ме измъчи тя. Уви, «готвачката» (хумористичен намек за Молиеровата готвачка, критик, в случая за Шишманов, за него в това качество се говори и в други писма, бел. ред.) ми избяга в Швейцария. Но как ми бе нужно, как ми бе нужна нейното присъствие.

Пишеш ми, пише ми и жена ти, че се поправяш от едно бо­ледуване. Това ме много радва. Старай се да бъдеш здрав и жизнен, както те знаях, боледуването остави на хора от моята възраст, те само имат право на тоя лукс.

Въобразявам си как трябва да се възхищаваш от гледката на Юнгфрау при дивния Интерлакен. Ублажавам те.

Днес ще ти изпратя препоръчана «Прославата» понеже ти явяваш, че си получавал изпратените от мене книги.

Преди няколко дена направих със сестра си излет до Бур­гас, за да видя морето. Прилагам ти тук изрязка от вестник, за да видиш какво си изпатих аз нещастний… Сега вече из­губих охота да се ползувам повече от даровата карта по желез­ниците.

Сега по делови въпроси.

Днес пак ходих при г. Омарчевски и говорих за тебе. Той ме увери, че тие дни оная работа ще се свърши без друго. Г. Стам­болийски, който те цени и уважава, ще те назначи, за това бъ­ди спокоен. Понеже знам, че твоите финанси не са блестящи, аз апелирах към неговия (на г. Омарчевски) патриотизъм и добро чувство. Той ми обеща, че още днес ще ти изпрати една солид­на сума — мисля, от фонда «Иван Вазов» — и за тая цел ми поиска адреса ти.

Щастлив, че най-после постъпките ми не излязоха безре­зултатни. Пратих ти още днес телеграма: «Tu recevras рrоchainement bonnes nouvelles».

Пропуснах при адреса ти, който му дадох, да прибавя «poste restante», за това следи на пощата там, да не би да се забави онова, което ще получиш.

Стискам ти сърдечно ръката с най-братски чувства.

Твой предан И. Вазов

121

21 юний

Любезний Шишманов,

Току-що приех писмото ти от 18 юний и бързам да ти отго­воря. Телеграмата ти изпратих след разговора си с г. О., за­щото не можах да одържа радостта си. Той ми даде да разбе­ра, че ще ти се изпрати по-крупна сума. Узнах после, че ти изпращат 10 000 лева, една мизерия, зимайки пред вид нашата долня валюта. Аз предложих да ти се изпрати по-голяма сума, от фонда «Вазов» повече. Голямо бе разочарованието ми! Прося ти извинение, ако съм постъпил неделикатно към тебе. Зная твоята чувствителност в такива въпроси, но що да правя, когато твоето назначение делегат в Лигата на народите се бави, и може още да се бави въпреки уверенията на г. О. Той днес отсъствува, след два дена ще се завърне и веднага ще се срещна с него, за да знам положително как стои работата. Аз съм пак уверен, че ще се свърши добре. Ще ти пиша прочее скоро.

Трябва да ти забележа, че именно делегат при Лигата на народите ще бъдеш официално назначен, а не на друга неофициална длъжност, от каквото ти се страхуваш.

Няколко думи по другите «неважни» въпроси.

Престолът е продължение на Ивайловия живот до смъртта му при татарския хан Ногая. Историята не ни казва защо е убит от Ногая. Това ми дава възможност да обясня това събитие по начин, щото Ивайловата фигура да излезе окръже­на с ореола на герой и мъченик за отечеството си. Драмата обаче — тя състои от пет картини — отложих за към Коледа, нямах причина да бързам с представянието й.

Архивата ми богатее, но не толкова, както по-рано: голя­мата цена на пощенските марки прави писмата, що ми се пра­щат, по-малко. Но каквото се събере, ще бъде на твое разпо­ложение.

Прие ли «Прославата»? Пратих ти я заедно с последното ми получено писмо от тебе, препоръчено също.

Драго ми е, че си добре сега.

С мънички изключения и аз мога да кажа за себе си същото.

С най-сърдечен поздрав

Твой предан И. Вазов

122

3 юлий

Драгий Шишманов,

Получих последнята ти откритка от 26.VI. Ти си ядосан, аз повече, че така се провлача работата. Не мога да си простя, |че искайки да бъда полезен, аз си навлякох твоя справедлив гняв и те ощетих. Аз вярвах на обещанията и ти съобщавах. Постъпих глупаво. По-добре да ти не обаждах.

Фразата «bonnes nouvelles» означаваше изпращането су­мата, а не назначението. Подобна сума ще се изпрати пак на същото лице, както ме увери г. О. О тоя О.! Иде ми да се дуелирам с него. Но аз съм безсилен. Виждам, че съм не­способен да сторя някому добро. В последното си писмо доста подробно ти пишех. Сега ти пиша набързо, защото след един час заминавам с железницата на курорт за няколко време. Оттам ще ти пиша. Аз не съм здрав, имам нужда от лекуване нервите и куп други старчески недъзи. Тръгвам със сестра си, която те поздравлява. Сърдечен привет

Твой предан И. Вазов

123

18 юлий

Драгий Шишманов,

В началото на тоя месец ти пратих откритка, в която ти обаждах, че заминувам на курорт.

Десетдневни дъждове обаче ме пропъдиха из Тетевенския балкан и аз се завърнах тука.

Днес отидох в Министерството на просветата. Г. Омарчев­ски отсъствуваше. Рекох да направя справка, изпратени ли ти са 10 000 лева, както ми бе съобщено още преди 2 Месеца: И, о ужас! Забравили! Веднага си обясних неясността на твоите писма и тонът им, който ме силно озадачаваше. Но слава богу, че узнах това нехайство и поправих работата: още днес чрез Българската народна банка ти се изпраща горната сума на адреса ти, който ми даде в последната си откритка. Сега си отдъхнах. Повтарям ти, че г. О. ми каза, че ще ти прати пак такава сума. Като се завърне в София, ще го видя. Г. Стамбо­лийски също отсъствува. Аз мисля, че ти по-добре щеше да сториш още по-рано да идеш в Германия и да не стоиш в скъ­пата Швейцария. Даже и сега не е късно. Назначаванията ще­ли да стават през септемврий.

Ще ти пратя утре препечатаните «Триндафили» и «Какво пее планината» (Юлска китка).

Сестра ми остана в Тетевенския балкан и аз сега съм сам тука и скучая, мисля да мръдна пак нанякъде, дето има хлад и гора.

Най-новото, което вълнува тука светът, е новия правопис: една чудовищност!

Братски привет

Твой И. Вазов 

124

19 юлий

Драгий Шишманов,

Вчера ти пратих препоръчено писмо.

Днес получих последното ти дълго писмо и ти отговарям на него вкратце и сухо. Ти напразно искаш да се дезентересувам от тебе. Мене ми е мъчно, че така_ неуспешно отива рабо­тата, но на фактите. (Шишманов отказва да приеме сумата от десет хиляди лева, взета от фонда «Вазов», понеже му се вижда неправилно накърняването на фонда; предлага да бъде употребена за друга цел; награда за едно изследване на Вазовото творчество и за една библиография на това творчество, бел. ред.)

Аз съм поразен от разписката, която ми пращаш. Възмож­но ли е толкова безсъвестност от тоя господин? При все това аз ще му предложа да мотивира акта си по начина, който ти желаеш. Това е много уместно. Радвам се, че въпреки всичките несгоди и разочарования ти пак запазваш бодростта на духа си. Но каква е тая скромност у тебе? Ти превъзходствуваш по дарования и заслуги хиляди и хиляди наши претенциозни чо­веци, които нямат ни едните, ни другите. Но как скърбя, че моето доверие става играчка на зла воля.

Понеже ми загатваш пак за новата ми драма, аз ти я изпращам днес с молба да я прочетеш и ми повърнеш по-скоро с твоите ценни бележки. Прави ги смело и без стеснение, аз имам нужда от твоите светлини.

Не можах да избягна на италианския пълномощен министър и казах няколко думи на Дантевото тържество. Прилагам ти ги тука.

Изпращам ти също и препечатаните мои лирични сбирки. Едната от тях «Триндафилите» съм допълнил с нови песни, ти ще познаеш кои са.

Разумява се, бях на погребението останките на Пенча Сла­вейкова и на П. Тодорова. Те, особено първият, бяха мои же­стоки неприятели, но аз не обладавам способността да мразя по български и простих, както го бях казал и в стихотворе­нието си «Прошка» (в «Люлека ми замириса»).

Причините за оттеглянето на Михайловски от в. «Напред» мисля, че са същите, които и ти предполагаш.

Благодаря на тебе и жена ти за приветствията по случай 71 ми годишнина. Уви, аз нито се досетих за нея. Приеми и ти моите за навършването 60-та (всъщност 59-та, бел. ред.) си година. Нека бог ти дава цветуще здраве и поживи и мене да мога пак да те видя и прегърна.

Най-сърдечен привет

 Твой предан

И. Вазов

Извини ме, че ти отговарям много бегло и недостатъчно. Знаеш, че съм най-негодния кореспондент! 

125

22 август

Драгий Шишманов,

Завърнах се вчера от Тревненския балкан, дето престоях две недели.

Днес получих последното ти писмо, датирано от Вилдерсвил и Берн, в което ми излагаш неприятностите, които имаш оттук.

За твоето назначаване на катедрата на международния университет в Брюксел аз бях позачул тука (Шишманов е бил командирован от просветното министерство в София за титуляр на новооснованата българска катедра в новия международен университет в Брюксел, бел.ред.) , но не ти писах, защото не знаях доколко работата е сериозна, да не излеза пак измамен. Не знам защо са ти съобщили тъй късно! Ти си прав, като си се отказал да идеш в Брюксел, не бидейки приготвен. Аз не мога да ти дам никакви осветления по тоя въпрос: с г. О. съм престанал да се виждам. По-добре е ти да му искаш нуж­ните сведения, или пък да помолиш проф. Арнаудова да раз­бере от акад. съвет и ти яви онова, което за тебе е неясно в това назначение.

Колкото за въпроса по твоето назначаване в Лигата на на­родите, изглежда, че той е забравен въпреки многократните уверения.

Пристигналите, и тъй късно до тебе 10 000 лева, аз те съ­ветвам да ги приемеш. Те не са от министерството, а от Вазо­ва, зети по молбата му из фонда на неговото име. Земи ги и ни­какви министерски мотиви не искай.

Много скърбя, приятелю, като виждам по писмата ти колко си огрижен и безпокоен. Но остани се бодър, а главно здрав.

Приеми сърдечния ми поздрав, също и оня на сестра ми.

Твой предан И. Вазов

П. П. Дано можеш да ми повърнеш, с бележките си, ръкописа ми до 15 септември. Се се двоумя да дам ли да се играе драмата, или не.

Пиши ми писмата си на бяла хартия, по-ясно личат словата.

Същий

126

15 септемврий

Драгий Шишманов,

Не съм получил от скоро твое писмо. Не знам получил ли си последното мое. Понеже се омълчаваш, страх ме е да не би да ми си нещо сърдит. Дали от някой пасаж в последното ми пис­мо. Ако е тъй, прощавай, ти знаеш, че аз съм неспособен да те обидя, може би съм само неловък в изразите, което е вярно. Надявам се да си добре във всяко отношение. За ръкописа си не бързам, защото се отказах да поставя драмата.

С най-добрите благопожелания и привети

Твой предан

И. Вазов

 

(Предпоследно писмо на Вазов. Получ. 22.IX. 1921 (ден на смъртта му!)) 

127

17 септемврий

Драгий мой Аристархе,

Макар да си много строг, както те и бях просил, към дра­мата, аз ти благодаря за положения труд. Повечето от твоите бележки намирам справедливи, но някои — не. Причината на това е в нашите различни сфащания на драмата. Аз обаче и преди твоето писмо бях осъдил «Престола», както си видял от моята откритка. Самата идея за написването ѝ беше погрешна. Да, не трябва с е г а да излазям пред света с работа рискована. Пак ти благодаря за писмото.

Стискам ти ръката.

Твой предан, И. Вазов

Съобщавам ти само за знание. L’Echo de Bulgarie обажда, че тие дни министерский съвет ще се занимае с избора на лицата, които ще бъдат наз­начени в Лигата на народите.

Шишманов отговаря на 6 септември 1921 г. подробно на това писмо, като прави една обстойна критика на последната Вазова драма «Престолът».

Шишманов бележи на писмото: «Последно писмо на Вазова до мене получено 23.IX.1921» 

Из книгата: "Иван Д. Шишманов - спомени и документи", 1976 г. Изд. Български писател. Изображението е АI репродукция на снимка на Иван Вазов с проф. Шишманов.