четвъртък, 26 януари 2017 г.

ЗА НАМЕСАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО - Кръстина С.Христова, д-р по фармация

ВАЖНО СЪБИТИЕ ЗА ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ В СОФИЯ 

СЪОБЩЕНИЕ В САЙТА НА БФС: 

Българският фармацевтичен съюз и Фармацевтичният факултет на Медицинския университет - София ще отбележат 130 години от рождението на бележития български учен проф. д-р Асен Златаров. 

На 7 април 2015 г. от 11:30 ч., с кратко тържество ще бъде открит барелеф на професор Златаров, дело на скулптора Атанас Карадечев, в централното фоайе на ФФ на МУ-София, до Първа аудитория. 

Като съпътстващ проект ще бъде открита и авторска изложба за научния и житейски път на професор д-р Асен Златаров, дело на маг.-фарм. Кристиан Ковачев. 

"Науката е рожба на човека и негова най-голяма сподвижница за напредъка на човечеството: науката прокарва пътя на цивилизацията и културата." 

Проф. д-р Асен Златаров /1885-1936/  

вторник, 3 януари 2017 г.

OЧЕРК ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА - "УТРОТО НА ПАМЕТНИЯ ДЕН", 1913 г.

Йордан Йовков
Утрото на паметния ден

Нашата дружина (2 от 41 полк) трябваше да иде в с. Шахлии, да вземе оттам и да придружи обратно до бивака едно арти­лерийско отделение. Рано сутринта на 5 октомври, няколко часа преди да се съмне, ние излизахме из тъмните улици на заспалото село. Работата не беше важна, ни толкова опасна, но ние, още тъй нови и ревностни във военните работи, сами придавахме особена мистериозност на по­хода си.

Вън от селото спряхме за малко. Нашата рота беше напред, след нея на известно разстояние останалите три. По компаса и звездите ние се ориентирахме и под светлината на един фенер се мъчехме да налучкаме на картата истинския път за Шахлии. Наме­рихме тоя път и тръгнахме...

вторник, 3 ноември 2015 г.

ИНТЕГРАЛЕН УРОК "ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН И ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА ПРОФ.АСЕН ЗЛАТАРОВ" - СОУ "Д-Р ПЕТЪР БЕРОН" - ГР.ТОПОЛОВГРАД - ЧАСТ 1



По повод 130-годишнината на именития учен енциклопедист - професор доктор Асен Златаров, в СОУ „Д-р Петър Беронсе проведе интегрален урок „Опит за биографичен и творчески портрет на проф. д-р Асен Златаров - мост между науката и литературата" под ръководството на г-жа Надя Георгиева и г-жа Димитринка Караиванова.

Из класираните есета, спечелили първо и второ място на конкурса, организиран от фондация „Вигория".



ДА СЛЕДВАМЕ ЗАВЕТИТЕ НА АСЕН ЗЛАТАРОВ 

Личността и делото на проф. д-р Асен Златаров се свързват с най-светлите мигове в историята на българската наука, литература, изкуствознание, общественополитически живот… Името му, име на истински човек, учен и българин, и днес произнасяме с възторг и почит. И над него не пада нито сянката на забравата, нито тази на съмнението, макар че се навършиха 130 години от рождението му. Той е извън времето и над него. Защото това, което той ни завеща, е с непреходно значение. Свещените завети, отправени към младите, и днес звучат актуално и силно.

Морално чист, изключително скромен и честен, той ни учи на добро и красота, на трудолюбие и справедливост. Въплъщение на високи ценности — излъчва онова духовно сияние и безкористие, които завладяват и извисяват.

За своите съвременници Асен Златаров е „рицар на правдата и свободата“, „апостол на истината и красотата“, „учител на народа“. Едни го сравняват с д-р Петър Берон, други — с Иван Шишманов, а трети — с Леонардо да Винчи. Колко много определения и сравнения в знак на признателност и благоговение! Човекът с многото титли и имена, но с една-едничка същност — неизменно съвременен и вечен.

Нямах търпение да прочета книгите, посветени на проф. Асен Златаров: „Синът на тоя град“ от Йордан Нанчев и “Асен Златаров - 130 години от рождението му“, издадени със съдействието на фондация „Вигория“, и отблизо да се запозная с живота на този необикновен учен с многостранни интереси и енциклопедични знания.

Потомък на родолюбива фамилия, у него отрано се възпитава онзи дух на нравствено здраве и национално самочувствие, на които остава верен докрай. Всичките му усилия и неуморимата му жажда за знания и усъвършенстване са насочени към това - да бъде полезен на народа си, да направи известно името на България в Европа и по света. С научните си открития и художествени произведения той прославя своята родина. От колегите си в Германия е наречен „изтъкнатият познавач на българските хранителни продукти“, а през 1985 г. в сп.“Химия и индустрия“ е публикуван неизвестен патент от френското Патентно ведомство на името на Асен Златаров, отнасящ се до фосфатно брашно, получено от зърната на сланутъка.

Поемата „Песен за нея“, изпълнена с неспокойния зов по изгубеното щастие и любовта, с предговор от Константин Гълъбов е преведена на чешки език и достойно представя българската литература.

Където и да се намира — в Швейцария, Германия, Испания, той е изпълнен с мисъл за България. Горещо я обича и вярно и всеотдайно ѝ служи. Не забравя мисията си да черпи знания и опит от световната културна съкровищница, за да бъде полезен на своя народ, пред чийто дух и нереализирани възможности се прекланя.

Вълнуващ е онзи момент, когато на Международния конгрес на химиците в Испания той произнася своята емоционална реч на перфектен френски език. И след бурните поздравления и ръкопляскания името на неизвестна България се носи вече от уста на уста. Истински празник за него и за присъстващите българи!

Трогателни и искрени са неговите последни изповеди, отправени към българската младеж и към най-близките на сърцето му хора.Те звучат като вдъхновена ода на българщината с вазовски патос и преклонение пред родното, своето, българското. Застанал на прага на вечността, той прави своята житейска равносметка. Преодолял естествения страх от смъртта и осъзнал ценността на ограниченото време, на преден план извежда неудовлетворението от постигнатото. Раздялата с живота не е болезнена и не предизвиква скръб. Той, подобно на библейски мъдрец, стигнал до дълбините на човешкото познание, е разбрал, че „няма незаменими хора, но няма и излишни“. Към своята съпруга се обръща с думите: „На всички ще носиш моята последна усмивка. Който е обичал живота, не може да си иде мрачен и озлобен“.

Силни и оптимистични откровения, изпълнени с обич към живота и хората. Той, вярващият в доброто и красивото, отправя своите последни надежди към младите хора, завещавайки им три основни добродетели: “Любов към труда, любов към науката, любов към народа“. Ученият, който най-високо цени знанието и разума, дълбоко ненавижда невежеството и не може да прости незнанието на своите възпитаници. Затова ги води към върховете на познанието. Осъзнали това, студентите му никога не се явяват неподготвени, защото изпитът за тях не е само проверка на знания, но и „нравствена кръщавка“, знак за почтеност и труд. Любимият преподавател ги съветва да вярват в собствените си сили и да ценят по-високо способностите и възможностите си, защото и те могат да се мерят с най-големите учени на Европа и света.

Гласът на Асен Златаров достига и до нас — младото поколение на България…И ние, следвайки заветите му, ще останем „до последната си фибра българи”, като браним непоколебимо и всеотдайно достойнството на народа ни, ценим богатството и красотата на звучната българска реч и се стремим към висините на духовното знание…

Неговите идеали на границата на преломното време, в което живеем, трябва да бъдат в основата на ценностната ни система. Да ни помагат да открием не само разковничето на истината, но и корените на националните добродетели, които никога не са подвеждали народа ни в критични ситуации.

Нравствените послания на проф. д-р Асен Златаров са уроци по човечност и родолюбие. Към тях ще се връщаме и ще ги препрочитаме, за да се осветим и въздигнем. Те са нашият духовен светилник, който ще ни води напред, за да ни има, за да пребъдем като българи. 

Даяна Тодорова Коджаманова,

ученичка от VIIIA клас,

СОУ „Д-р Петър Берон”,

гр.Тополовград, обл.Хасково































понеделник, 7 септември 2015 г.

НАУЧНИЯТ ПОПУЛЯРИЗАТОР ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ - в-к „Литературен глас“, бр. 417

НАУЧНИЯТ ПОПУЛЯРИЗАТОР 

ПРОФ.  Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

(Из сказката, произнесена на 21. XII. 1938 г. в аудитория №14 на Ректората от името на Софийското академическо химическо дружество). 

Как Златаров израсна до най-големия народен сказчик?

Има хиляди гениални музиканти, смели в рисунъка си художници, широки в замаха си скулптори, високо даровити писатели и артисти, но, които или светват като метеори и безследно изчезват в безпределното пространство на небитието или остават до края на живота си безупречни изпълнители на дарованието си, но всеки техен жест, усмивка или дума в друга област издава безграничната им некултурност, да не кажа простота. В първия случай тяхната мимолетна трайност идва от неблагоприятни условия за развитие, от пропадане в пиянство или безволева романтичност, от занемаряване. Във втория случай — разглезени от изумителния си дар - те стават суетни и смятат, че биха разливали навсякъде обаяние с изключителната си способност.

неделя, 9 август 2015 г.

ОБЩЕСТВЕНИК И ГРАЖДАНИН - РЕЧ ПО СЛУЧАЙ ЮБИЛЕЯ НА АНТОН СТРАШИМИРОВ, 1931 г., ПРОФ. АСЕН ЗЛАТАРОВ

„Истината е в ход и нищо не може да я спре“
Емил Зола

Реч, произнесена на 15.11.1931 г. в Народния театър, по случай юбилея на Антон Страшимиров, Задруга „Предел“

ОБЩЕСТВЕНИК И ГРАЖДАНИН

проф. д-р Асен Златаров 

Гражданки и граждани, името на писателя е затова скъпо за сърцето на читателя, защото в личността на обичания писател читателят вижда въплътени свои въжделени копнежи, идеали и блянове за по-хубаво, по-истинно, по-правдиво от вседневието, в което се живее и което всеки честен човек желае да види превъзмогнато. 

За читателя личността на тоя, който е дал в творбите си образец на по-горен живот от нашия, който е изнесъл образи, в които ние виждаме това, което бихме желали да бъдем, който е събудил у нас размисъл, трогнал е сърцето ни, над страниците на чийто творения ние сме живели тръпка на цялостен и пълен живот и сме проляли сълза, тая творческа личност на писателя ние я смятаме за по-съвършена от нас, отреждаме и по-голям дял в делото за живот и човечност. И няма читател, който да не търси зад писаните страници на писателя неговата личност. И когато, наистина, между живота и творбата на писателя има единение, когато писателят в своето дело на творец въплъщава искреността на човек, който не дели изкуството от живота, тогава такъв писател става символ за времето си, израства като скъп и ценен духовен избраник и водач.

събота, 23 май 2015 г.

БОРЕЦ СРЕЩУ ХОЛЕРА - В ПАМЕТ НА ПРОФ.АСЕН ЗЛАТАРОВ - "Литературен глас", бр.145, 1932 г.

Борецъ срещу... холера

Да, да! Тъкмо срещу нея!
Един професор, д-р по химия, писател и oбщественик - в борба срещу холерата!
Какво чудно в това ?
Но то е факт — и, — ето го.
Нашето познанство с д-р Aсен Златаров датира от едно най-тъжно и най-катастрофално за страната  ни време.
Беше 1913 г. Грозно време. Бунтове. Погроми. Епидемии.
Тогава върлуваше на фронта и във вътрешността — страшната холера.
Веднага в София, под уредбата на покойния д-р Кръстев, бе организирана една специална гражданска команда за борба срещу бедата.
Като негов най-близък помощник — мълчаливо, но енергично, се движеше постоянно един млад — с меко лице и някаква студентска фуражка интелигент (струва ми се че бе червена!).
И до сега все още ми се мярка тази кръгла и симпатична физиономия — с вид на вечен студент в живота.
От писателите други не помня.
Веднага ний бяхме разбити в от­ряди от по десетина души — с по един началник на група — и поехме веднага ревизорската си длъжност.
За пръв път имах пълна и без­препятствена възможност да надзърна в жилища, където от никъде не прониква лъч светлина, където хора и дрипи са се слели в една страшна и нетърпима воня, — бордеи от където, изплашени подават глави чор­лави женски създания, сплашени като мишки деца или приковани като прокажени за одрите си старци.
(А от друга страна — има хора, които тънат в богатство и разкош!)
За всичко това — (гнездата на не­чистотиите) — ний, началниците на групи, — правехме своите доклади — писмено или устно — пред Д-р Кръстев.
Така — работихме за пълния разгром на България и, тъй или ина­че — холерата не взе лоши размери в столицата.
Така аз помня д-р Асен Златаров — като енергичен борец срещу holera asiatica, превърнал се отпосле  в  отявлен борец срещу holera nostra.
Защото — какво друго е oбщественaта дейност нa Aсен Златаров, ако не една вeчна борба сре­щу специфичната душевна хо­лера в нашия обществен, полити­чески и въобще духовен живот ?


Светослав Фурен

неделя, 10 май 2015 г.

КОНКУРС "АСЕН ЗЛАТАРОВ - ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ" - ФОНДАЦИЯ "ВИГОРИЯ"

НАГРАЖДАВАНЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ 
В КОНКУРСА "АСЕН ЗЛАТАРОВ - ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ" - ФОНДАЦИЯ ВИГОРИЯ

НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТЕХНИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СОФИЯ

9-ти май 2015










вторник, 5 май 2015 г.

В СВЕТА НА ХИМИЯТА И ФИЗИКАТА - В. "ЗОРА", бр. 5246, от 20.12.1936 г.

В СВЕТА НА ХИМИЯТА И ФИЗИКАТА

Как се работи във физико-математическия факултет. Бедственото положение на факултета. Опасността от пожари и експлозии. Кабинетът-гробница. 

Недавна трябваше да посетя физико-математическия факултет. Още от входа лъхна ме тежък въздух, наситен с гъсти изпарения. Под самото стълбище за горните етажи, сред голямата иначе тишина, буботеше някаква машина. Люде в работни престилки, подобно на сенки, се суетяха из трема, влизаха от стая в стая, а в ръцете си носеха с особено внимание стъкленици.

Този интересен свят изостри любопитството ми и ме наведе на мисълта да направя една малка анкета за живота, работата и обстановката в този наш висш учебен институт. На моето желание с готовност се отзова деканът на физико-математическия факултет, любезния г. проф. Райнов, който ме разведе из всич­ките помещения на факултета, от тавана до мазето, и ми даде нужните осветления.

Започваме от първия етаж. По един тесен трем минаваме към 

лабораториите и аудиториите на химическия институт.