 |
| НАУКА - кн. 3/2005, том XV |
Проф. д-р
Димитър Колев, Секция ״Биохимия,
биофизика и молекулярна биология” към СУБ
За професор
д-р Асен Златаров (1885-1936) е писано много, а съвсем сигурно ще се пише и в бъдеще
не по-малко. Това се обяснява както с неговата изключително надарена,
хармонична и всестранно развита личност, така и с огромното научно и творческо
наследство, което той остави, след като почина на 51 години, в разцвета на
своите сили и възможности. Златаров бе крупен и талантлив учен - химик с
международна известност, майстор на експеримента, етичен колега, ентусиазиран
анализатор и популяризатор на най-актуалните за своето време световни научни
постижения, прекрасен и желан лектор, ненадминат педагог, грижовен възпитател
на студентите и техен любимец, магьосник на живото слово, истински учител на
народа си, поет и писател, борец и защитник за социална справедливост, създател
на няколко научни направления у нас (биохимия, ензимология, химия на храненето
и др.).
Иван-Асен
Златаров, по-късно известен само като Асен Златаров, е роден на 4/16 февруари
1885 г. в Хасково в родолюбиво и будно семейство, спазващо ревностно
възрожденските традиции. Той завършва гимназия в гр. София през 1903 г., следва
само една година химия в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, след
което продължава химическото си образование в гр. Женева (Швейцария), което
завършва през 1907 г. През 1908 г. в гр. Гренобъл (Франция) Златаров защищава
докторската си теза на тема “Върху нови цветни вещества от групата на индулина”
През следващата година той специализира в гр. Мюнхен (Германия) при проф. Т.
Паул по химия на хранителните продукти и по съдебна химия.
През 1910 г.
д-р Асен Златаров постъпва като асистент в катедрата по органична химия (с
ръководител проф. д-р Пенчо Райков) във Физико-математическия факултет (ФМФ)
при СУ. В Медицинския факултет (МФ) при Университета той организира “Втори
институт по органична химия” (1922), в който преподава до смъртта си “ сборен
курс по неорганична и органична химия” на студенти медици, ветеринари,
естественици, физици, а по-късно - на агрономи и лесовъди.
В творческия
си път Златаров преминава през всички научни звания: асистент по органична
химия при ФМФ (1910), частен хоноруван доцент по физиологична химия при МФ
(1920), частен хоноруван доцент по биохимия при ФМФ (1920), редовен доцент по
органична химия при ФМФ (1922), извънреден професор при ФМФ (1924), редовен
професор и ръководител на катедрата по органична химия при ФМФ (1935 г. - до
смъртта си).
Асен
Златаров е един от основателите и главен редактор на списание “Химия и
индустрия”, както и дългогодишен председател на Съюза на българските химици.
През учебната 1931-1932 г. Асен Златаров е декан на ФМФ при СУ.
Паралелно и
независимо от значителната учебна и организационна заетост Асен Златаров
извършва през периода 1908-1936 г., отначало самостоятелно, а по-късно със
сътрудниците си многостранна научно-изследователска дейност. Нейните съществени
резултати той публикува на български и чужди езици в 87 научно-изследователски
труда. Някои от научните си резултати Златаров докладва на редица научни форуми
у нас и в чужбина. Той е автор и на няколко учебници по органична и неорганична
химия.
Научно-изследователското
дело на проф. д-р А. Златаров обхваща няколко области: Наука за храненето
(броматология), биохимия, ензимология, органична химия и аналитична химия.
Постиженията
на Златаров в областта на науката за храненето (броматологията) са първите у
нас, поради което се приема, че той е нейн основоположник. Той изучава
самостоятелно (и с А. Липшюц) нашите типични национални храни (напр. кисело
мляко, кашкавал, сирене, луканки, туршии и др.), като анализира състава им,
хранителната и калоричната им стойност, начина на приготвянето и използването
им. Златаров изследва и пропагандира нови храни (напр. соя, сланутък и др.).
Съвместно с Н. Карапетков изучава белтъците на соята, която е може би първата
научна работа у нас по белтъчна химия. Съвместно с микробиолога Вл. Марков
Златаров изследва микологията и биохимията на японската гъба, чиято културална
течност се използвала тогава, пък и по-късно, като тонизиращо средство. Книгите
на Асен Златаров “Основи на науката за храненето” (1921) и “Курс по биохимия -
отдел броматология” (1933) се явяват основни помагала по химия и биохимия на
храненето. Първи за страната ни са също публикуваните от Асен Златаров научни
трудове в областта на биохимията, ензимологията, фармакогнозията и фитохимията.
Златаров с право може да се смята за родоначалник и на българската биохимия и
ензимология. Към ензимите той проявява определен изследователски интерес през
последните години от живота си (1930-1936). През този период Златаров публикува
20 научни труда в областта на ензимологията.
Професор
Асен Златаров бе и остана ненадминат популяризатор и разпространител на
най-новите за времето си научни постижения в света. Неговото
научно-популяризаторско дело, което обхваща около 240 публикации, го прави
познат и близък на всеки по-буден българин. Съчиненията му “Хуманизиране на
науката”, “Духът на днешната наука”, “Гибелни блаженства” и др. ще останат
завинаги в съкровищницата на научно-популярната ни литература. Ценни в
познавателно отношение са и статиите, посветени на учените А. Айнщайн, М. Кюри,
Е. Фишер, Ч. Дарвин, Ив. П. Павлов, В. Оствалд, М. Бертло, К.Бернард, Д.
Менделеев и др.
Асен
Златаров бе талантлив оратор “с медени уста״, изнесъл
около 1000 сказки из цялата страна при препълнени салони. Тази му дейност го
издига до пиедестала на истински народен учител.
На
22.12.1936 г. Златаров умира във Виена (Австрия) след безуспешен опит да бъде
спасен чрез операция. На 27.12.1936 г. е погребан в Софийското централно
гробище. Погребението му се превръща във внушително всенародно поклонение, в
което взимат участие няколко десетки хиляди души.
Животът и
делото на проф. д-р Асен Златаров ще остане за поколенията като един пример на
възхищение и подражание на неговата личност, тъй като “човекът умира, но остава
делото му” (Eripitus persona manet res ).
НАУКА - кн. 3/2005, том XV
Издание на Съюза на учените в България
Подготви за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ