Кокаиноманията.
— Психиатрите определят, че морфинът е отрова за вегетативната нервна система,
който приспива в сладостна мъгла, но той почти не засяга мозъка, затова
умствените разстройства при него почват доста късно. При кокаина е по-друго:
той е отрова едновременно и на симпатичната нервна система, и на мозъка и
затова докарва скоро до побъркване и същинска лудост.
Влиянието на
кокаина върху симпатикуса е обратно на това на морфина: той го възбужда, което
личи и по разширените зеници на окото.
Мозъкът се
трови от кокаина отчетливо, особено малкият мозък, откъдето произтичат чести
случаи на сърдечни и дихателни синкопи при вземане на кокаин. Разсъдъкът,
сетивните възприятия и волевите движения са докоснати от кокаина: имаме при
кокаиномания смътност на идеите и сетивни илюзии, които идват до халюцинации и
делир. Стига се до същинско умопобъркване. Това предизвиква една буйна лудост:
като пружина без спирачка е такъв побъркан. Идва се дори до епилептични прояви:
било конвулсивни, било психични.
Една от
типичните черти на кокаиноманията са кокаинните илюзии и халюцинации. Пред
очите на кокаиномана, особено в полумрак, предметите вземат чудат вид и
оживяват: почват да гримасничат, губят очертанията си, жестикулират, гледат
презрително и насмешливо. Хората по улицата му изглеждат или джуджета, или
гиганти. Илюзията може да мине в същинска халюцинация, както и при хашиша. Пред
очите му се явяват блясъци, ушите бучат, по кожата му минават бодли и го
драскат.
Типичното в
тези илюзии е, че кокаиноманът вижда около себе си многобройни светли точки,
златен дъжд или светещи мушици и пчели, от чиято вихрушка му се замайва свят. В
ушите му бръмчи мотор на някаква буйно движеща се машина. А особено тези
специални кожни перцепции, които са характерни зрителни смущения: по кожата си
или под нея той вижда цял мир от пълзящи, скачащи и бягащи насекоми: дървеници,
бълхи, въшки, краста, микроби, парченца от игли, кристали от кокаин. И тая
илюзия е не само зрителна, но тя се усилва и от осезаеми усещания. И боде с
игла да ги лови и затваря в кутия. Същите усещания той има и в устата си и се
мъчи чрез кашляне, храчене, плезене да изплюе неприятното насекомо или косъм,
попаднал в гърлото му. Често дори си боде езика, за да умъртви това насекомо.
Често двама
кокаинисти, когато се срещнат, почват да си внушават тия илюзии и почват да се
пощят един други. По тялото им минават тръпки или като че ги лазят мравки,
лицето им и крайниците им избледняват и изстиват.
Сънищата на
кокаиномана са от същия порядък: страшни зверове, чудовища или огнен дъжд го
връхлитат, милиони пчели го бодат. Идва делир, дори беснуване, което може да
доведе до престъпление.
Кокаиноманът
става хипохондрик и мизантроп: целият свят му се струва, че е въстанал срещу
него, пък и самият кокаин израства като личност, която му се заканва и го гони.
И той почва да ругае кокаина, да го бие, да му се заканва.
Но този
делир не свършва дотук: мислейки се за преследван и гонен, кокаиноманът идва до
бясна възбуда срещу хората и почва нападение срещу тях. Някакво садистично
чувство го води: той иска да си отмъсти чрез бой и ругателства, а някога и със
смърт на тези, които са го принудили към тая болест, които са му внушили и са
го хипнотизирали да бъде такъв, да страда от кокаина и все пак да го жадува.
* * *
Кокаиновото
пиянство. — Кокаиновото пиянство настъпва няколко минути, след като се смръкне
дозата кокаин, която съобразно привичката варира от няколко сантиграма, та дори
до 0,5—1 грам. Това пиянство трае 2—3 часа. То почва с пълна анестезия на
носовата лигавица. След това се изпитва хлад, който лази по лицето, устата. И
идва еуфорията: дълбоко вътрешно задоволство на дух събуден и разкрилен, литнал
високо над скърбите, униженията и мизериите на живота. Задълженията, повелите
на закона и морала изглеждат дребна и глупава условност, за която не бива да се
мисли. Ражда се чувство за мощ и сила. Мисълта е властелин, който може всичко.
Една деятелна, победна радост, шествуваща възторжено, облива душата. ״Морфинизмът
се стреми да осъществи будичния идеал: нирваната, сладостното самовглъбяване,
отпочивката на съществото върху самото него си, а кокаинизмът се стреми към
идеала на Ницше: воля за могъщество — дейно и победно проявление на личността
над света.“
Пиянството
при кокаин не е стихнало както при опиума, а е силно и остро избухливо и
викащо: както и при алкохола.
Тази възбуда
идва от няколко причини. Болният се вглежда в себе си и намира с прехлас, че
паметта му е събудена и отчетлива, че умът му работи ясно и бързо. Той е
обладан от свобода, смелост, чувство за лично превъзходство и това изявява с
висок глас, с властни жестове и доволен смях. Щастлив е, че живее. И му се иска
по-голям дял от благата на живота: става закачлив, дързък, нападателен и смел.
Лицето му грее от блаженство, а блясъкът на очите му, чиито зеници са крайно
разширени, издава мъжка воля и господарско чувство.
Но той усеща
известно мускулно безпокойство, затова почва да ходи, да жестикулира, бъбрив е,
пише писма и отпочва проекти за важни артистични, научни или комерчески
предприятия. От тези предприятия нищо не излиза, разбира се, защото няма
дисциплинирана воля и усилие, които да ги довършат.
Пияният
чувствува своите физични сили увеличени и наистина той има една голяма
издръжливост срещу умората, което учудва приближените му.
Половият
нагон е екзалтиран и кокаинистът става предприемчив. Това обаче само в началото
на страстта: когато дойде настанената вече кокаинна практика, половите сили
отпадат и са парализирани. Това изчезва след отбиване от отровата.
Щом се изяви
по-остър кокаинизъм и почне кокаиноманията, характерът на болния се променя:
той става мрачен, ревнив, раздразнителен и нападателен. От най-малък повод се
сърди, вика, прави скандали и дига ръка. Цитира се случаят, когато една
кокаинистка става от мястото си и удря безпричинно плесница на една дама,
седнала на съседна маса: причината била, че тази дама уж много я заглеждала.
Макар да има
аналогия между кокаинно и алкохолно пиянство, първото е с много по-голяма
яснота в деянията, макар еуфорията да е по-силна и нападателните тежнения
по-буйни.
Когато мине
пиянството, настъпва депресия: тялото грохва, краката са подкосени, грижа и
печал връхлитат душата. Кокаинистът нито може да легне, нито да си почине в
спокоен кът: под него като че се разкрива бездна и той се чувствува немощен,
излишен, захвърлен. И срещу това угнетено състояние церът е един: нова доза
кокаин. Повтаря се същата история, както и при другите еуфористични отрови:
върви се по един прокълнат кръг, от който няма изход.
Във всеки
случай жаждата за кокаин има нещо по-малко зловещо и неизбежно от тая при
морфина. Кокаинът не създава органична нужда и глад, а само една психична
потребност, затова той не става такава органична потребност и с него при
насилствено и бързо скъсване няма опасност от синкоп и смърт. Нуждата от кокаин
е не за да се даде повишен тонус на отпаднала органична служба (сърце, дишане),
а за да се премахне черна и гнетеща скука, която парализира кокаиномана без
кокаин. Споменът за еуфористичната възбуда омагьосва волята и съзнанието на
кокаиномана и го прави жертва на отровата.
Кокаиноманът
има типичен изглед, слабо и бледо лице, застарял вид, тънки, болезнено трептещи
ноздри, мигащи непрестанно очи,силно разширени зеници. Гласът му е слабо
хриплив и се чувствуват слаби заеквания при говор поради сухотата в устата.
Подготвил за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ