Златаров
започва да работи върху дисертацията си през 1906 г. като студент, когато още
слуша лекциите на проф. Гребе в Женева. По съвета на своя професор и асистента
си Карло Бeзнер той избира за тема синтезата на някои нови багрила от групата
на акридина. Работата обаче не тръгва успешно поради получаването на нищожни
добиви и Златаров е принуден да се откаже от по-нататъшни изследвания в тази
насока [1]. При това от есента на същата година проф. Гребе напуска Женева.
След този неуспех Златаров избира, както сам се изразява, ״друг сюжет
за дисертация“. Този път неговите научни интереси се насочват към получаването
на нови индулинови багрила. Изследванията си извършва в Училището по химия в
Женева, в лабораторията по техническа химия на проф. Ph. Guye, под ръководството
и напътствията (nombreus conscils) на д-р G. Darier. На 20 януари 1908 г.
Златаров представя дисертационния си труд за преглед от декана на Факултета за
науките към университета в Гренобъл. На следния ден, 21 януари, ректорът на
университета също преглежда дисертацията и одобрява нейното обнародване.
Златаров обаче е обзет от естествено нетърпение и вече е отпечатал труда си в
печатницата на Гренобълския университет, като оставя само място за датата на
защитата. Скоро тя е определена и, когато академичният изпит завършва успешно,
новият доктор щастливо попълва празното място на ръка с мастило: Soutenue lе 28
janvier 1908.
Докторската
дисертация на Златаров досега не е разгледана в литературата, а се споменава
само с няколко кратки и откъслечни сведения, които при това са неточни.
Най-напред през 1932 г. Асен Азманов отбелязва, че Златаров изработил докторска
дисертация в Женева ״при прочутия органик-химик Карл Гребе“ [2].
Наистина Златаров изработва дисертацията в Женева, но не при Карл Гребе
(1841—1927), който по това време вече не живее в Женева, а е професор в родния
си град Франкфурт на Майн [3]. В библиографията на българските дисертации в
чужбина, представена от М. Лазаров и Й. Данчева [4], погрешно са посочени две
докторски дисертации на Златаров от 1908 г. и 1927 г. В първата точното
заглавие на дисертационния труд е дадено непълно, а във втората годината е невярна.
На друго място неточно се пише, че в основата на докторската дисертация на
Златаров са залегнали неговите изследвавия върху ״групата на
индолените“ вместо групата на индулините (groupe des indulines) и се изпуска
втората част от заглавието на дисертационната тема [5]. В юбилейната биография
на Златаров, излязла под вдъхновеното перо на проф. Й. Чолаков, се повтаря
грешката на Ас. Азманов, че дисертацията на Златаров е ״разработена
под ръководството на Карл Гребе“ и се добавя нова фактическа грешка, като се
твърди, че с успешната защита на дисертацията си Златаров ״придоби
титлата доктор по химия и физика“ [6]. В действителност, както личи и от
титулната страница на печатната дисертация, Златаров става доктор на
физическите науки (docteur es sciences physiques) в смисъл на природните науки,
към които се числи и химията. Грешката с докторската титла на Златаров се
повтаря и в историческите очерци на пишещия тези редове [7], в двете издания на
българската ״Кратка химическа енциклопедия“ [8] и другаде.
Докторската
дисертация на Асен Златаров е написана на френски език и се състои от две
части. Първата част се отнася до получаването на цветни вещества от групата на
индулините с помощта на p-диамино-ди-o-толилметан. (I. Sur quelques materies
colorantes nouvelles du groupe des indulines, preparees au moyen du
p-di-amido-di-o-tolylmethane). Втората част е озаглавена ״З'-Амино-мезобензил-1,2-нафтакридин
и някои производни“ (3’-Amino-mesobenzyl-1,2,-naphtacridine et quelques
derives). Тя има характер по-скоро на предварително съобщение за резултатите от
опитната проверка на изоставената първоначална дисертационна тема. По-късно,
вече асистент в София, Златаров отново се връща към тази тема, провеждайки
успешно обширни изследвания, резултатите от които представя въз вид на главен
органосинтетичен труд на конкурса за титуляр на Катедрата по органична химия през
1935 г. [9].
Главният
принос на дисертационния труд се съдържа в първата част и се състои в намиране
на нови индулинови багрила и метод за тяхното получаване. Дисертацията свързва
пряко фундаменталните изследвания с приложните научни резултати, науката с
практиката, давайки конкретен израз на изначалното разбиране на Златаров за
върховната цел на науката, която трябва да служи не на личните интереси на
отделните учени, а на жизнените потребности на обществото.
Получените
от Златаров нови органични съединения като багрила от индулинов тип
представляват по своята химическа природа аминодеривати на арилирани феназини.
Но за разлика от класическите фенилирани индулини те са толуилирани за първи
път с деривати на толуола и с това дават нова насока за развитие на багрилата
от групата на псевдомовеина, добили важно практическо значение за анилиновата
промишленост още от нейното начало.
Методът на
Златаров за получаване на новите багрила следва в основни линии класическия
метод на стапяне на изходните вещества. По аналогия на М. Розенщайн [10], който
стапя аминоазобензол с диамидодифенилметан, Златаров стапя азокомпонента с
диамидо-дитолилметан и постига изненадващо лесен начин за свързване на
толуилния компонент с аминните групи не само от хиноидния пръстен, но и от
бензолните ядра на аминофеназина. Като стапя изходните съединения в различни
малки отношения, Златаров постига различно свързване помежду им и получава нови
толуолирани амино-феназини с високи багрилни качества. В дисертацията са
описани 12 оригинални багрила, показали на практика в повишена степен трайност,
жив блясък и наситеност на обагрен памук.
Фундаменталата
и приложната стойност на докторската дисертация на Асен Златаров се открояват
много показателно при нейното съпоставяне със съвремените успехи в използването
на цветните полиаминофеназинови деривати като добавка към електролити за галванични
покрития. В това отношение дисертацията на Златаров се свързва генетически с
първия най-голям успех в приложните изследвания на Единния център по химия при
БАН, довели през 1975 г. до създаването на добавка за блестящо кисело
помедняване, внедрена успешно в цялата съветска автомобилна промишленост и в
други социалистически страни [11].
ЛИТЕРАТУРА
1. ГСУ, IV,
1910—1913, II. ФМФ, химия, 1.
2. Сб. ״В дар на
Асен Златаров“. С., 1932, 31.
3. Duden,
P., Н. Decker. —Berichte d. deut. cem. Ges., 1928, 61 (A), 35.
4.
Библиографски указател. C., 1975, 85.
5.
Головински, Е. — Биология и Химия, 1984, J49 2, 6.
6. Чолаков,
Й. — Асен Златаров. С., НП, 1984, 56, 177.
7. Парушев,
М. Кратък очерк за развитието на химията в България, ч. III. С., БАН, 1965, 59;
Бележити български химици. С., НП, 1980, 58.
8. Кратка
химическа енциклопедия. С., Техника, I, 1971, 373, II изд. 1981, 345.
9. Парушев,
М. Кратък очерк за развитието на химията в България, III. С., БАН, 1965, 66.
10.
Rosenstei, М. Diss., 18.1.1908, Grenobl.
11. В. ״Работническо
дело“, бр. 356, 21.XII. 1984.