Голямата мъдрост е придружена винаги и с
голямо недоволство: който увеличава своите знания, той увеличава своето
страдание.
Соломон
През 1916 г. Академията на науките обявява конкурс с
награди за приносни трудове на български учени в областта на естествознанието,
отпечатани през периода 1914—1916 г. Златаров, който е успял да обнародва през
този период няколко авторитетни изследвания, участвува в конкурса със следните
публикации: „Принос към въпроса за количественото определяне на фосфорната
киселина в растителни вещества, „Приготовление и състав на специфично
българските видове сирене“, „Глюкозо-метилпентозория“, „Новата цветна реакция
за откриване на азотиста киселина (т. нар. реакция на Златаров) “.
В заключението си д-р Ватев недвусмислено подчертава
приносния характер на представените за премиране трудове, проф. Райков заема
неутрална позиция по тях, а проф. Колушки направо отрича авторството на
Златаров, позовавайки се на факта, че при написването им е използувал резултатите
от лабораторните опити на студентите си. Ученият енергично протестира срещу
подобно оскърбително обвинение, пояснявайки в писмото си до ръководството на
природонаучния отдел на БАН, че студентската помощ се заключава в извършването
на „чисто механична работа, отнемаща много време, ако човек се заеме с нея“.
Както трябва да се очаква, обяснението не е взето под внимание и Златаров не
„спечелва“ конкурса. Възмущението си от непочтителните машинации на „маститите
учени“ той изразява в гневна статия. В нея черно на бяло доказва, че в
Българската академия на науките „има академици, които не са печатали нищо“.
Тези „нули на академията (с нула трудове)“, както ги квалифицира авторът, са
назовани поименно. На първо място сред „академиците без наука“ е поставен професорът
по химична технология в университета Г. Колушки, „назначен за такъв във време
оно с министерска заповед“.
След публикуването на язвителната статия срещу
бездарниците с професорски звания вратите на Българската академия на науките
завинаги се затварят пред Златаров. Затова пък непреклонното отношение към
фалшивите идоли в науката и особено доблестта да ги развенчае публично му
спечелват уважението не само на действително талантливите научни и културни
дейци, но и на обикновените граждани. В представите им той още повече се
извисява като безкомпромисен защитник на истината и правдата независимо от
неприятностите, които може да му причини изричането им.
Подготви за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ