 |
| ЧЕРНИЯТ ВЪЛШЕБНИК, СТЕФАН РОБЕВ |
Народът не
обичаше Лавоазие. Не че работниците и селяните във Франция имаха нещо лично
против него, а защото те бяха против всички, които са свързани със събирането
на непоносимо тежките кралски данъци. А бъдещият обновител на химията, трябва
да си кажем направо, не беше със съвсем чиста биография в това отношение — той
беше главен откупчик на данъците.
Каква беше
данъчната система във Франция през XVIII век? Людовик XVI, тогавашният крал на
Франция, повикваше негово превъзходителство финансовия министър и му казваше:
— За нуждите на нашата кралска особа трябва да
ни бъдат доставени двадесет милиона златни франка.
На поредния
бал във Версайлския дворец негово превъзходителство финансовият министър се
срещаше с негово благородие главния откупчик на данъците и казваше:
— Мадам
Лавоазие е отново най-красивата дама на празненството. И когато поласканият
главен откупчик на данъците усмихнат се покланяше, министърът прибавяше
небрежно:
— Негово
величество счита, че тази година не ще може да преотстъпи данъчните вземания за
по-малко от тридесет милиона.
Отново
поклони, шумолене на скъпи копринени дрехи, отново любезности.
След това
главният откупчик на данъците свикваше своите областни представители и
препродаваше своите права така, че исканата от него сума ставаше четиридесет
милиона. В крайна сметка от данъкоплатците се събираше няколко пъти по-голяма
сума, отколкото първоначалната. . .
В това
накратко се състоеше ״нехимическата“ дейност на Лавоазие, поради
която англичанинът Джеймс Уат не го наричаше другояче освен ״френският
финансист“. В края на краищата тази дейност стана и повод за неговата трагична
гибел през 1794 година след Великата френска революция.
Когато
влезеше обаче в лабораторията си, Лавоазие се преобразяваше моментално.
Изчезваше кралският придворен, изчезваше финансистът, оставаше само ученият,
гениалният химик, който не се занимава с ограбването на бедните, а се бори само
с тъмните сили на незнанието.
״Флогистонът
е тесен за моите представи“ — обичаше да казва Лавоазие. Но той чувствуваше, че
само думите са нещо много слабо, за да оправят обърканите сметки на тогавашната
химия. И Лавоазие се залови за работа. Въведе в химията везните, и то така че
те станаха постоянен инвентар на лабораторията. Оттогава хората започнаха да
казват: „Химиците цял живот теглят...“
Лавоазие откри и провъзгласи, че при горенето на металите теглото им се
увеличава. (Този факт заедно със закона за запазване теглото на веществото при
химичните реакции са открити по-рано от великия руски учен Михайло Ломоносов,
но в Русия те не са получили нужното внимание). А накрая, отричайки
съществуването на флогистона, той посочи и възвеличи кислорода, общоприетият
днес покровител на горенето. Образуването на въглеродния двуокис — откритието
на Ван-Хелмонт, намери своето естествено обяснение при горенето на въглерода.
Лавоазие установи, че и при спиртната ферментация — тайнството, чрез което
гроздовият сок се превръща във вино — отделящият се газ представлява също
въглероден двуокис. Какво следствие можеше да се извлече от този факт?
„Жизнените
процеси също представляват горене, но горене без пламък“ — възкликна Лавоазие.
Това беше откритие, което изпревари своя век с много време.
Големите
познания на Лавоазие, неговите научни успехи, богатството му и фактът, че имаше
за съпруга една от най-красивите и умни жени на Париж — всички тези неща
поотделно или заедно бяха причина мнозина да му завиждат. Както всеки голям
учен Лавоазие не обръщаше внимание на клеветите и си гледаше работата. Но този,
който така гениално умееше да предвижда и открива научните истини, се оказа
неподготвен за най-голямото събитие на XVIII век —
Великата
френска буржоазна революция.
На 24
декември 1793 година в специален декрет се споменаваше името на Антоан Лоран
Лавоазие, петдесетгодишен, французин, женен, неосъждан. За какво се отнасяше
този декрет? За награждаване на великия химик, на големия мислител? Не, в
декрета Лавоазие беше обявен за враг на народа. Заедно с всички други откупчици
на данъци той трябваше да бъде съден от революционен трибунал, който по това
време имаше практиката да издава твърде еднообразни присъди — смърт чрез
гилогиниране.
Вестта за
арестуването на Лавоазие разтърси научната общественост повече, отколкото
екзекутирането на Людвик XVI. Веднага след като научи новината, неговият бивш
ученик и голям химик Клод Бертоле се втурна при своя колега Антоан Фуркроа,
който по това време беше член на революционния Конвент и имаше значително
влияние всред силните на деня във Франция. Та нали те — Лавоазие, Фуркроа и
Бертоле, бяха работили години наред заедно, нали съвместно бяха писали ״Методите на
химичната номенклатура“. При Фуркроа трябваше да се отиде най-напред.
— Станала е трагична грешка. Лавоазие е
арестуван!
Фуркроа не
прояви никакво учудване. Лицето му имаше същия вкаменен израз, какъвто се
забелязваше и у другите якобински активисти по време на масовите екзекуции.
Трицветната лента на гърдите привличаше сякаш цялото му внимание в момента и
той не погледна Бертоле.
— Арестувани са всички откупчици на данъци —
процеди през зъби той.
— Слушайте, Фуркроа, по дяволите тези твърде
ненужни и официални обяснения.
— Гражданино Фуркроа — поправи го каменното
лице.
— Та какъв враг на народа е Лавоазие!
— Това ще се докаже в съда.
— Но в съда не винаги побеждават
доказателствата.
Чак сега
Фуркроа повдигна масивната си глава и впи студените си сиви очи в своя развълнуван
събеседник.
— Гражданино Бертоле — каза бавно той, —
народът иска от вас да му служите, а не да защищавате неговите врагове. Думите
ви относно революционния съд са достойни за най-сурово наказание.
Дълго
продължи разговорът между двамата велики химици и след всяка дума те ставаха
все по-малко и по-малко велики. Думите на Фуркроа накараха Бертоле да се
замисли за службата и за семейството си, вместо за съдбата на Лавоазие. И той
лесно се остави да бъде убеден, че не е прав. Накрая той започна да изброява
като на погребение големите научни заслуги на Лавоазие, но Фуркроа го прекъсна:
— Има и по-големи учени от него ... — каза той
неопределено. Бертоле не се опита да действува пред други високопоставени лица.
В края на краищата той беше спокоен, че все пак направи нещичко. Какво пък и
Лавоазие си има вина — да не е ставал откупчик на данъци! И Бертоле си остана
спокойно на закрито, докато бурята отмине.
От своя
страна съпругата на Лавоазие, гордата Мария-Анна, несъзнателно беше станала
причина за враждебността на мнозина от учените колеги към Лавоазие. Тя ги
срещаше с вдигната глава и гледаше през тях, като че ли изобщо не съществуваха.
Когато Бертоле веднаж почитателно й се поклони, красавицата само сви
презрително аристократичната си уста, сякаш беше видяла някакво крайно
недостойно създание.
Лавоазие,
новият Прометей, човекът, който разкри същността на огъня и на горенето, беше
все по-близо и по-близо до идващата безсмислена смърт. Химиците изпитваха към
лошото, което дойде и към още по-лошото, което предстоеше, различни чувства —
страх, злорадство, възмущение, но всички тези чувства родиха само едно — пълно
бездействие. Френската химия се готвеше да посрещне своя най-голям траур с
проявите на осъдително безразличие.
На 8 май
1794 година Лавоазие беше гилотиниран като враг на народа в името на революцията.
Наистина ли
беше враг на народа Лавоазие? Нас ни делят около 176 години от неговата
екзекуция, но историята доказва, че много по-малък срок е напълно достатъчен,
за да може обективно, обосновано и ясно да се отговори твърдо с ״не“. Не може
да бъде враг на народа човекът, който му даде блясъка на плодотворното и
неповторено до днес научно дръзновение, човекът който е негова несменяема
национална гордост. Но какво да се прави. Добре известно е, че историята не
приема съболезнования, тя се движи в еднопосочната улица на времето и
поправките нито са възможни, нито са мислими. Някои се опитват да припишат на
Робеспиер жестоките думи ״Революцията не се нуждае от учени!“, но
щателната проверка на историците доказа, че тези думи никога не са били
изричани от великия якобинец. Просто Лавоазие се оказа твърде открояваща се
фигура, твърде ясно поставен прицел, за да не бъде улучен от стрелите на
безимената посредственост, която започва да вие при всяка проява на гения.
Не
революцията, а безименната посредственост отсече жестоко от тялото на Франция
главата на големия учен. Антоан Лоран Лавоазие направи много грешки като
финансист и твърде много открития като химик.
Подготвил за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ