сряда, 22 май 1912 г., Париж
Мой приятелю,
Нима писмата ми бяха шеговити? Но кой е казал
вече, че тъгата е по-уместна от смехът?... А ти все пак си ги игнорирал —
писмата ми. Все едно, за нищо не отговаряш.
Един съвет. Когато занапред се обясняваш в любов
— не казвай никога: Ти си мила . . . и аз не мога да не те обичам! Това
прилича много повече на логическо заключение, отколкото на порив. А
любовта е сигурно повече порив, отколкото логическо заключение.
Моята намеса в твоя живот ? В що се състои тя?
Не те ли оставих сам, свободен? Не ти ли позволих да решаваш, да пререшаваш
въпросът за нашето бъдаще — даже по начин, щото да ме изключиш съвършенно из
животът си? За да бъда спокойна, пиша ти за последен път по този въпрос.
Решавай! Откажи се от мене — тогава ще престана да ти пиша.
Повтарям ти за последен път — и м а м минало.
Тежи ли ти то? — Откажи се от мене. Но откажи се от мене веднага — днес — и
откажи се за винаги. Защото всеки ден неволно живота ти влиза в моя все повече
и повече — аз започвам да ги не разграничавам — това е едно нещастие — което
всеки ден ще бъде по-голямо.
За последен път — избирай!
И знай, че каквото решиш — то — единственно ще
бъде. После още нещо. Аз не мога вече да бъда откровенна с тебе за всичко било
до 1 септемврий. Ако ти ме питаш наново — аз ще взема да те лъжа, поне ще се
опитам.
Всеки ден повече ме е страх да те не загуба. За
да те запазя, ще употребя човешки средства — аз съм човек — а човешките
средства са винаги малки и некрасиви.
Миналата вечер цитираха Херцен. Той казва нещо
подобно: Всякой, който се обръща назад, прилича на жената на Лота, вкаменява се
и остава там, гдето е. Това е вярно. Няма защо да вкаменеем над гроба на
миналото. Решавай пак. И ако ти след това мое писмо ми пишеш, че ти си решил да
пазиш ״старото положение״, аз ще взема
да гледам на тебе, като на действително моя брат, моя приятел и моя мъж.
И тогава аз няма лесно да ти позволя да ме
изхвърлиш из живота си.
Решавай!
Аз те обичам. Как да ти го докажа? Ето на —
напиши ми, че искаш да взема кокаина, който имам и аз ще го взема без да се
замисля, защото го искаш ти. Няма да оставя нито една дума, отгдето да се
заключи, че си писал за това по-рано. Ще изгоря най-грижливо всичко твое.. .
Друго какво? Обичам те и ако ти ме обичаш малко повече, някак си по-поривно и
естественно, а не вследствие логически заключения — аз бих била, наистина,
щастлива.
Реши днес! Мисли добре и пази се после!
Ти си суеверен и ако знаеш, че тъкмо сега става
затъмнение и че луната покрива слънцето и настъпва някакъв си таинствен и
бледен ден (12 1/2 по обед е сега) и ако видеше чудноватите сенки, които
хвърлят листата пред прозореца ми. . . Слънцето и луната са тъй добре слети,
тъй неразграничими. . . А сенките на листата са идеално тънка дантела хвърлена
на пясъка. . . Какво значи това, мой суевернико? Довечера ще ти пиша още други
разправии. Сега те цалувам горещо и дълго.
Твоята Лора
Всичките сенки бяха релиефни и нюансирани -
някаква въздушна скулптура. Интересно, нели? Цалувам те пак и довечера пак.
Твоята Лора