четвъртък, 8 август 2024 г.

ПОДВИГЪТ НА ПЪРВИТЕ - проф. д-р Асен Златаров, 1926 г.

 ПОДВИГЪТ НА ПЪРВИТЕ

Проф. Асен Златаров

    Във времена като нашите, когато нравственото разложение се раз­стила широко, когато себичността и жестокосърдечието се домогват да бъдат несмущаваните властелини на живота, смутената душа на тия, ко­ито се още вярват в човека, се обръща към миналото да потърси укрепа за своята вяра и упование на своето жизнеутвърждение. И примерите на граждан-ственост, на преданост, на жажда за по-горно, на идеализъм на тия, които са били наши деди, ни вдъхва упование да не отричаме жи­вота и да вярваме в едно по-светло утре.

         Поровете книжовното дело на българина от петдесетте-шестдесетте години на миналия век, и ще усетите жива струя на ободрение да залива сърцето ви!

     Аз не мога без умиление и светла грейка да разлистям изцапаните и пожълтели страници на преводните книги от това време! Защото виждам в делото на преводачи като П. Кисимов, С. Радулов, Аверкий Петрович — дякона, Запрянов и неколцината още, същински подвиг: техният труд е благоговейна служба пред народа и страстна жажда за неговото просвет­ление и умствено издигане!

събота, 4 май 2024 г.

ТРИ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

 


Три години от смъртта на

проф. д-р Асен Златаров

Когато пролетното слънце на един априлски ден през 1933 г., пробуждаше коравия чернозем на Добруджа за нов живот и южняка брулеше загорялото лице на отруден орач, през синорите на родната ни земя, премина скъп, желан на всички ни гост.

Две светли, сини очи погалиха с погледа си ширните поля, догониха в висинето чучулига. Той чу родна майчина песен, невинен смях на деца, тежки правдиви слова на бащи — орачи...

През синорите на нашите разорани ниви дойде, тогава, между нас един от малцината избраници на племето ни: нейният духовен вожд, воин на правдата, защитник на истината, творец на прекрасна родна реч и жрец на науката — проф. Асен Златаров.

Като същински роден   брат той встъпи между нас и със слова, прости, като самата истина, дишащи безгранична обич, съчувствие и човечност, той завладя сърдцата ни. Уви малцина бяха тия, крито можаха да посетят трите му научни сказки.

И те бяха щастливи да съзерцаят скромната му фигура и образ; да се опият от музиката на неговия нежен, кристално чист и звучен български език, да прозрат познанието чрез научната истина, — „да пият с жадни уста от извора на неговата мъдрост и поезия“.

ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ В ДОБРИЧ



Проф. Асен Златаров в Добрич

Българският Народен Университет от град До­брич, в края на третата си годишна дейност, записа най-голямата си културна придобивка —инициативата да покани един от най-учените и просветени граждани на България, г. проф. д-р Асен Златаров.

Неговото посещение бе не само радост на Б.Н.У., но истинско празненство за целия град, за цяла Добруджа.

Вестта за идването на проф. Ас. Златаров, предадена от ръководното тяло на Бълг. Народен Университет, се разнесе със светкавична бързина. Граждани и гражданки живо се интересуваха, питаха и разпитваха за неговото идване; ликуваха учащите се, очите им искряха от радост, че ще видят най-видния представител на българската книжнина и слово.

ПОСРЕЩАНЕТО

В събота сутринта, потегли автомобила с представителите на Бълг. Народен Университет, за да посрещнат на границата видния гост. На границата, председателят на Б.Н.У., г. Хр. П. Капитанов приветствува госта с добре дошъл, на когото г. проф. Ас. Златаров отговори с трогателни думи. На обед към 12 и полов. часа, г. проф. д-р Ас. Златаров, пристигна в града и отседна в дома на г. д-р Божидар Янакев.

събота, 13 април 2024 г.

„LICHT, MEHR LICHT!“ – АСЕН ЗЛАТАРОВ В СЕВЛИЕВО

АСЕН ЗЛАТАРОВ В СЕВЛИЕВО

АТАНАС ГЪЛЪБОВ

В Севлиево Ас. Златаров е идвал два пъти. Той бе приятел на града и имаше почитатели из цялата тогавашна околия.

Спомням си, че траурното утро по случай три месеца от неговата смърт бяха посетили селяни, работници, дребни занаятчии, учители, дошли от високите планински села, махали и от всичките краища на далечните равнини. Скръбта и болката от загубата бяха обхванали цялото население. Салонът на читалище „Развитие“ (сега „Никола Вапцаров“) бе плътно изпълнен от мъже, жени от различни възрасти и младежи. Мнозина стояха прави по балконите и коридорите, та дори и навън по тротоарите около сградата. И самата сцена беше заета от почитатели.

Севлиево бе малък провинциален град, разположен до бързотечната Росица като очарователно украшение на огромния пръстен от сини планини, ограждащ чудната и равна като тепсия Севлиевска котловина. Населението и́ — честни и трудолюбиви люде, се вълнуваше от великите идеи на социализма, проникнал в този край още през 80-те години на миналия век, и непоколебимо вярваше в неговите победи.

понеделник, 13 февруари 2017 г.

„СПОМЕНИ ЗА СЪЗДАВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ФАКУЛТЕТА“ – СЛОВО НА Д-Р КРЪСТИНА С. ХРИСТОВА


75 години Висше Фармацевтично образование в България

Ретроспективно

КУЛТУРНИ СРЕЩИ ПО СЛУЧАЙ 24-ТИ МАЙ, 2015 г.

на д-р Кръстина С.Христова със студенти от Фармацевтичен ф-т - София

„Спомени за създаването и развитието на факултета“ /слово/

 

Добър ден, студенти!

Помолих декана проф. Николай Ламбов да ми позволи да се срещна със студенти в дните около 24-ти май. Беше мое емоционално желание. В личен план – току-що навърших 85 години, съхранила все още спомени за учебната ми дейност със студентите, водена с обич и вдъхновение, както това правеха всички асистенти на ф-та през 70-те години на миналия век. Същевременно съхранила уважение към паметта на ВЕТЕРАНИТЕ НА ФАКУЛТЕТА - мои преподаватели от студентските ми години, а по-късно и мои научни ръководители. В обществен аспект и след пенсиониране продължих да общувам с колегиалната среда във факултета, чрез представяне на мои поетични книги тук.

От няколко месеца бях съпричастна към идеята на маг. фармацевт Кристиан Ковачев за барелеф на проф. Асен Златаров в сградата на факултета по случай неговия 130 г. юбилей.

четвъртък, 26 януари 2017 г.

ЗА НАМЕСАТА НА ПРОВИДЕНИЕТО - Кръстина С.Христова, д-р по фармация

ВАЖНО СЪБИТИЕ ЗА ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ В СОФИЯ 

СЪОБЩЕНИЕ В САЙТА НА БФС: 

Българският фармацевтичен съюз и Фармацевтичният факултет на Медицинския университет - София ще отбележат 130 години от рождението на бележития български учен проф. д-р Асен Златаров. 

На 7 април 2015 г. от 11:30 ч., с кратко тържество ще бъде открит барелеф на професор Златаров, дело на скулптора Атанас Карадечев, в централното фоайе на ФФ на МУ-София, до Първа аудитория. 

Като съпътстващ проект ще бъде открита и авторска изложба за научния и житейски път на професор д-р Асен Златаров, дело на маг.-фарм. Кристиан Ковачев. 

"Науката е рожба на човека и негова най-голяма сподвижница за напредъка на човечеството: науката прокарва пътя на цивилизацията и културата." 

Проф. д-р Асен Златаров /1885-1936/  

вторник, 3 януари 2017 г.

OЧЕРК ЗА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА - "УТРОТО НА ПАМЕТНИЯ ДЕН", 1913 г.

Йордан Йовков
Утрото на паметния ден

Нашата дружина (2 от 41 полк) трябваше да иде в с. Шахлии, да вземе оттам и да придружи обратно до бивака едно арти­лерийско отделение. Рано сутринта на 5 октомври, няколко часа преди да се съмне, ние излизахме из тъмните улици на заспалото село. Работата не беше важна, ни толкова опасна, но ние, още тъй нови и ревностни във военните работи, сами придавахме особена мистериозност на по­хода си.

Вън от селото спряхме за малко. Нашата рота беше напред, след нея на известно разстояние останалите три. По компаса и звездите ние се ориентирахме и под светлината на един фенер се мъчехме да налучкаме на картата истинския път за Шахлии. Наме­рихме тоя път и тръгнахме...

вторник, 3 ноември 2015 г.

ИНТЕГРАЛЕН УРОК "ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН И ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА ПРОФ.АСЕН ЗЛАТАРОВ" - СОУ "Д-Р ПЕТЪР БЕРОН" - ГР.ТОПОЛОВГРАД - ЧАСТ 1



По повод 130-годишнината на именития учен енциклопедист - професор доктор Асен Златаров, в СОУ „Д-р Петър Беронсе проведе интегрален урок „Опит за биографичен и творчески портрет на проф. д-р Асен Златаров - мост между науката и литературата" под ръководството на г-жа Надя Георгиева и г-жа Димитринка Караиванова.

Из класираните есета, спечелили първо и второ място на конкурса, организиран от фондация „Вигория".



ДА СЛЕДВАМЕ ЗАВЕТИТЕ НА АСЕН ЗЛАТАРОВ 

Личността и делото на проф. д-р Асен Златаров се свързват с най-светлите мигове в историята на българската наука, литература, изкуствознание, общественополитически живот… Името му, име на истински човек, учен и българин, и днес произнасяме с възторг и почит. И над него не пада нито сянката на забравата, нито тази на съмнението, макар че се навършиха 130 години от рождението му. Той е извън времето и над него. Защото това, което той ни завеща, е с непреходно значение. Свещените завети, отправени към младите, и днес звучат актуално и силно.

Морално чист, изключително скромен и честен, той ни учи на добро и красота, на трудолюбие и справедливост. Въплъщение на високи ценности — излъчва онова духовно сияние и безкористие, които завладяват и извисяват.

За своите съвременници Асен Златаров е „рицар на правдата и свободата“, „апостол на истината и красотата“, „учител на народа“. Едни го сравняват с д-р Петър Берон, други — с Иван Шишманов, а трети — с Леонардо да Винчи. Колко много определения и сравнения в знак на признателност и благоговение! Човекът с многото титли и имена, но с една-едничка същност — неизменно съвременен и вечен.

Нямах търпение да прочета книгите, посветени на проф. Асен Златаров: „Синът на тоя град“ от Йордан Нанчев и “Асен Златаров - 130 години от рождението му“, издадени със съдействието на фондация „Вигория“, и отблизо да се запозная с живота на този необикновен учен с многостранни интереси и енциклопедични знания.

Потомък на родолюбива фамилия, у него отрано се възпитава онзи дух на нравствено здраве и национално самочувствие, на които остава верен докрай. Всичките му усилия и неуморимата му жажда за знания и усъвършенстване са насочени към това - да бъде полезен на народа си, да направи известно името на България в Европа и по света. С научните си открития и художествени произведения той прославя своята родина. От колегите си в Германия е наречен „изтъкнатият познавач на българските хранителни продукти“, а през 1985 г. в сп.“Химия и индустрия“ е публикуван неизвестен патент от френското Патентно ведомство на името на Асен Златаров, отнасящ се до фосфатно брашно, получено от зърната на сланутъка.

Поемата „Песен за нея“, изпълнена с неспокойния зов по изгубеното щастие и любовта, с предговор от Константин Гълъбов е преведена на чешки език и достойно представя българската литература.

Където и да се намира — в Швейцария, Германия, Испания, той е изпълнен с мисъл за България. Горещо я обича и вярно и всеотдайно ѝ служи. Не забравя мисията си да черпи знания и опит от световната културна съкровищница, за да бъде полезен на своя народ, пред чийто дух и нереализирани възможности се прекланя.

Вълнуващ е онзи момент, когато на Международния конгрес на химиците в Испания той произнася своята емоционална реч на перфектен френски език. И след бурните поздравления и ръкопляскания името на неизвестна България се носи вече от уста на уста. Истински празник за него и за присъстващите българи!

Трогателни и искрени са неговите последни изповеди, отправени към българската младеж и към най-близките на сърцето му хора.Те звучат като вдъхновена ода на българщината с вазовски патос и преклонение пред родното, своето, българското. Застанал на прага на вечността, той прави своята житейска равносметка. Преодолял естествения страх от смъртта и осъзнал ценността на ограниченото време, на преден план извежда неудовлетворението от постигнатото. Раздялата с живота не е болезнена и не предизвиква скръб. Той, подобно на библейски мъдрец, стигнал до дълбините на човешкото познание, е разбрал, че „няма незаменими хора, но няма и излишни“. Към своята съпруга се обръща с думите: „На всички ще носиш моята последна усмивка. Който е обичал живота, не може да си иде мрачен и озлобен“.

Силни и оптимистични откровения, изпълнени с обич към живота и хората. Той, вярващият в доброто и красивото, отправя своите последни надежди към младите хора, завещавайки им три основни добродетели: “Любов към труда, любов към науката, любов към народа“. Ученият, който най-високо цени знанието и разума, дълбоко ненавижда невежеството и не може да прости незнанието на своите възпитаници. Затова ги води към върховете на познанието. Осъзнали това, студентите му никога не се явяват неподготвени, защото изпитът за тях не е само проверка на знания, но и „нравствена кръщавка“, знак за почтеност и труд. Любимият преподавател ги съветва да вярват в собствените си сили и да ценят по-високо способностите и възможностите си, защото и те могат да се мерят с най-големите учени на Европа и света.

Гласът на Асен Златаров достига и до нас — младото поколение на България…И ние, следвайки заветите му, ще останем „до последната си фибра българи”, като браним непоколебимо и всеотдайно достойнството на народа ни, ценим богатството и красотата на звучната българска реч и се стремим към висините на духовното знание…

Неговите идеали на границата на преломното време, в което живеем, трябва да бъдат в основата на ценностната ни система. Да ни помагат да открием не само разковничето на истината, но и корените на националните добродетели, които никога не са подвеждали народа ни в критични ситуации.

Нравствените послания на проф. д-р Асен Златаров са уроци по човечност и родолюбие. Към тях ще се връщаме и ще ги препрочитаме, за да се осветим и въздигнем. Те са нашият духовен светилник, който ще ни води напред, за да ни има, за да пребъдем като българи. 

Даяна Тодорова Коджаманова,

ученичка от VIIIA клас,

СОУ „Д-р Петър Берон”,

гр.Тополовград, обл.Хасково































понеделник, 7 септември 2015 г.

НАУЧНИЯТ ПОПУЛЯРИЗАТОР ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ - в-к „Литературен глас“, бр. 417

НАУЧНИЯТ ПОПУЛЯРИЗАТОР 

ПРОФ.  Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

(Из сказката, произнесена на 21. XII. 1938 г. в аудитория №14 на Ректората от името на Софийското академическо химическо дружество). 

Как Златаров израсна до най-големия народен сказчик?

Има хиляди гениални музиканти, смели в рисунъка си художници, широки в замаха си скулптори, високо даровити писатели и артисти, но, които или светват като метеори и безследно изчезват в безпределното пространство на небитието или остават до края на живота си безупречни изпълнители на дарованието си, но всеки техен жест, усмивка или дума в друга област издава безграничната им некултурност, да не кажа простота. В първия случай тяхната мимолетна трайност идва от неблагоприятни условия за развитие, от пропадане в пиянство или безволева романтичност, от занемаряване. Във втория случай — разглезени от изумителния си дар - те стават суетни и смятат, че биха разливали навсякъде обаяние с изключителната си способност.