ДА
СЛЕДВАМЕ ЗАВЕТИТЕ НА АСЕН ЗЛАТАРОВ
Личността
и делото на проф. д-р Асен Златаров се свързват с най-светлите мигове в
историята на българската наука, литература, изкуствознание,
общественополитически живот… Името му, име на истински човек, учен и българин, и
днес произнасяме с възторг и почит. И над него не пада нито сянката на
забравата, нито тази на съмнението, макар че се навършиха 130 години от
рождението му. Той е извън времето и над него. Защото това, което той ни
завеща, е с непреходно значение. Свещените завети, отправени към младите, и
днес звучат актуално и силно.
Морално
чист, изключително скромен и честен, той ни учи на добро и красота, на
трудолюбие и справедливост. Въплъщение на високи ценности — излъчва онова
духовно сияние и безкористие, които завладяват и извисяват.
За
своите съвременници Асен Златаров е „рицар на правдата и свободата“, „апостол
на истината и красотата“, „учител на народа“. Едни го сравняват с д-р Петър
Берон, други — с Иван Шишманов, а трети — с Леонардо да Винчи. Колко много
определения и сравнения в знак на признателност и благоговение! Човекът с
многото титли и имена, но с една-едничка същност — неизменно съвременен и
вечен.
Нямах
търпение да прочета книгите, посветени на проф. Асен Златаров: „Синът на тоя
град“ от Йордан Нанчев и “Асен Златаров - 130 години от рождението му“,
издадени със съдействието на фондация „Вигория“, и отблизо да се запозная с
живота на този необикновен учен с многостранни интереси и енциклопедични
знания.
Потомък
на родолюбива фамилия, у него отрано се възпитава онзи дух на нравствено здраве
и национално самочувствие, на които остава верен докрай. Всичките му усилия и
неуморимата му жажда за знания и усъвършенстване са насочени към това - да бъде
полезен на народа си, да направи известно името на България в Европа и по
света. С научните си открития и художествени произведения той прославя своята
родина. От колегите си в Германия е наречен „изтъкнатият познавач на
българските хранителни продукти“, а през 1985 г. в сп.“Химия и индустрия“ е
публикуван неизвестен патент от френското Патентно ведомство на името на Асен
Златаров, отнасящ се до фосфатно брашно, получено от зърната на сланутъка.
Поемата
„Песен за нея“, изпълнена с неспокойния зов по изгубеното щастие и любовта, с
предговор от Константин Гълъбов е преведена на чешки език и достойно представя
българската литература.
Където
и да се намира — в Швейцария, Германия, Испания, той е изпълнен с мисъл за
България. Горещо я обича и вярно и всеотдайно ѝ служи. Не забравя мисията си да
черпи знания и опит от световната културна съкровищница, за да бъде полезен на
своя народ, пред чийто дух и нереализирани възможности се прекланя.
Вълнуващ
е онзи момент, когато на Международния конгрес на химиците в Испания той
произнася своята емоционална реч на перфектен френски език. И след бурните
поздравления и ръкопляскания името на неизвестна България се носи вече от уста
на уста. Истински празник за него и за присъстващите българи!
Трогателни
и искрени са неговите последни изповеди, отправени към българската младеж и към
най-близките на сърцето му хора.Те звучат като вдъхновена ода на българщината с
вазовски патос и преклонение пред родното, своето, българското. Застанал на
прага на вечността, той прави своята житейска равносметка. Преодолял
естествения страх от смъртта и осъзнал ценността на ограниченото време, на
преден план извежда неудовлетворението от постигнатото. Раздялата с живота не е
болезнена и не предизвиква скръб. Той, подобно на библейски мъдрец, стигнал до
дълбините на човешкото познание, е разбрал, че „няма незаменими хора, но няма и
излишни“. Към своята съпруга се обръща с думите: „На всички ще носиш моята
последна усмивка. Който е обичал живота, не може да си иде мрачен и озлобен“.
Силни
и оптимистични откровения, изпълнени с обич към живота и хората. Той, вярващият
в доброто и красивото, отправя своите последни надежди към младите хора,
завещавайки им три основни добродетели: “Любов към труда, любов към науката,
любов към народа“. Ученият, който най-високо цени знанието и разума,
дълбоко ненавижда невежеството и не може да прости незнанието на своите
възпитаници. Затова ги води към върховете на познанието. Осъзнали това,
студентите му никога не се явяват неподготвени, защото изпитът за тях не е само
проверка на знания, но и „нравствена кръщавка“, знак за почтеност и труд. Любимият
преподавател ги съветва да вярват в собствените си сили и да ценят по-високо
способностите и възможностите си, защото и те могат да се мерят с най-големите
учени на Европа и света.
Гласът
на Асен Златаров достига и до нас — младото поколение на България…И ние,
следвайки заветите му, ще останем „до последната си фибра българи”, като браним
непоколебимо и всеотдайно достойнството на народа ни, ценим богатството и
красотата на звучната българска реч и се стремим към висините на духовното
знание…
Неговите
идеали на границата на преломното време, в което живеем, трябва да бъдат в
основата на ценностната ни система. Да ни помагат да открием не само
разковничето на истината, но и корените на националните добродетели, които
никога не са подвеждали народа ни в критични ситуации.
Нравствените
послания на проф. д-р Асен Златаров са уроци по човечност и родолюбие. Към тях
ще се връщаме и ще ги препрочитаме, за да се осветим и въздигнем. Те са нашият
духовен светилник, който ще ни води напред, за да ни има, за да пребъдем като
българи.
Даяна
Тодорова Коджаманова,
ученичка
от VIIIA клас,
СОУ
„Д-р Петър Берон”,
гр.Тополовград,
обл.Хасково
