ОТ
СРЯДА ДО СРЯДА
ДУШИ ОТ ВАР И ЦИМЕНТ
„Подвигът на старите и разрушенията
на младите“ /ориг. загл./
Големите хора на
нашето възраждане и просветителите на освободеното княжество живееха в
скромни паянтови къщурки. Но духът на тия хора бе велик и даваше смисъл и
оправдание на волята за живот на нашето племе. А сега? — Строим кооперативни жилищни хамбари, хвалим
се с големината на апартаментите в тях, а духът ни е издребнял до размерите на
микрона и микроскоп не го лови . . .
Затова, види се, с
особено настървение гледаме да заличим следите на духовните водачи, които
жертвуваха всичко заради нас: плаши ни техния ръст.
Пиша това, защото се
замисля атентат срещу опазена частица душа в нашето бездушно време: намислили
да строят жилищна кооперация на мястото дето стои сиротна малката къщурка на
Славейковци: на дядо Славейков и на сина му Пенчо. И искат да я събарят.
Министерският съвет
имà един час на благородно вдъхновение: издаде постановление за откупуване на тая
къща, за да се превърне в музей. Но разтичали са се сега кооператори,
строители, собственици и искат да се отмени това постановление. Казват, че
щели да успеят...Строители на новото
време!
Успявайте, успявайте
господа! Запълнете душата на
тоя народ с тухли, а сърцето му с цимент: велико дело вършите... Защо ни са
реликви на нашата духовна история, защо ни е пиетет пред хората на духовния и
граждански подвиг? Никакви музеи, никакви паметници: да ги заместим с
безвкусни жилищни кооперации, по чийто балкони ще се сушат кирливите ризи но
нашето затънало в кал време...
Па и какво значи
душата на един народ пред еснафските интереси на двайсет кооператори, жадни за
даване стаи под наем!
Аз предлагам да се
построи жилищна кооперация и на мястото дето е къщата-музей Вазов: какво
хубаво, ъглово място !...
Проф. д-р Ас. 3латаров
в. „Литературен глас“, бр.153, 1932 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар