ЕДИН ЧАС В КЪЩАТА НА ИВАН ВАЗОВ - ХР. Д. БРЪЗИЦОВ (в. „Литературен глас“, бр.53, 1929 г.)

ЕДИН ЧАС В КЪЩАТА 

НА ИВАН ВАЗОВ

в. „Литературен глас“, бр.53, 1929 г.

Тия, които са посещавали къщата на Иван Вазов по някакъв случай, когато той беше жив, не могат да си спомнят обстановката. Цялото им внимание е било грабвано от голямата фигура на поета, когото са разглеждали с онуй благогове­ние и любопитство, с каквито децата разглеждат при паради коронованите глави.

Аз мисля, че и тия, които посещават къщата на Иван Вазов сега, когато той не е жив, пак не могат да излязат с едно впечатление, каквото се изнася от всеки музей, от коя да е къща.

Защото, вместо живия Вазов, сега чувствувате неговия голям дух, който властвува над вас и не ви дава възможност да се взрете в дреболиите, каквито има във всяка къща.

Аз преминавах от стая в стая, качвах се по стълби, надниквах в ляво, после в дясно, слизах — и не виждах кре­вати, маси, умивалници, а виждах фигура­та на поета, северния бор. Исках да се взра, да възприема гледаното, но само гледах, а не виждах. В ушите ми сякаш някой напяваше стиховете на поета, с които съм отрасъл. Вместо маси, кревати и умивалници, аз виждах черешовото топче, Боримечката, Рада, Огнянов, хъшове, ру­салки, службогонци, кокони, Дядо Йоцо.

Само едно видях с широко отворе­ни очи:

Сърцето на поета и мозъка му, които се пазят в стъкленици.

И може би само с туй бих останал, ако не беше една любезна жена да ми проговаря от време на време и да ми спомня задачата, за която съм дошъл.

Партер и един етаж върху него.

Партерът се състои от три стаи. В едната сега стои Елин Пелин, като жрец край вечен огън, а в другата са изло­жени многобройните адреси, отправени Вазову по случай юбилея му. Това не са адрес и друг, три и четири, а десетки, бих казал стотици. Подвързани в сребърни, кожени, пергаментни кори от дружества, организации, клубове, от села и паланки, от пазачи на хижи и от пазачи на морски фарове.

Тия адреси преливат и красят и стъл­бище и други стаи.

В тази стая са изложени още орде­ните на поета, книгите, които е написал, много подаръци и — най-ценното — къси негови ръкописи, тъй както ги е поправял. Стихотворението „Цветя“, например, е почвало:

Главата ми снегът покрива

Главата е задраскано и с червен молив поправено:

Косата.

Листът отгоре е скъсан, тъй както пе­чатарите късат всеки ръкопис, след като го наберат. Дали и тоя лист не е спасен от добрия приятел на Вазова — професор Иван Шишманов, който е спасил толкова ръкописи на поета?

В същата стая, в една специална ви­трина, са наредени дрехите му, каскет, нощна шапка, марките, издавани по случай юбилея му и др.

Тук е и неговото любимо куче Буби, препарирано.

Ето и Черешовото топче, подарено му в миниатюр по случай юбилея.

Третата стая, гледаща към улица Вълкович (сега Иван Вазов) е била трапе­зария. Размер 3 на 4 м., маса, 3 стола, българска черга, бюфет, портрети на близки — всичко скромно, непретенциозно, неартистично.

Любезната жена:

— Почина в тая стая, както се е хранел му призляло, седнал на кушетката, поискал вода — и край.

Качвам се по стълбата, за горния етаж. От двете страни на стълбището — пор­трети, адреси. Жената остава долу. Сам съм. Привечер. Нейде наоколо ми капят капки с една зловеща ритмичност: кап... едно, две... кап... едно, две...

Става ми мрачно, мъчно.

. . .

Тук разпределението е такова: отдясно — стаята на поетовата майка. Простичка обста­новка: български чергици, иконостас, кандилце.

До нея — приемната. Върху българска чер­га —столове с червен плат, добра уредба.

Средна стая: Работната стая на поета. С балкон. Балконът гледа към Народ­ния театър. Проста маса, върху която не всеки би писал с охота. До нея масичка с разтворена кутия цигари от 100 парче­та. Старите кутии на „Картелъ” с голям тютюнев лист. До писалището, голям портрет на Отец Паисий и други картини и портрети. Насреща, портрет на Иван Шишманов, под портрета — миндерче. Тук са седели двамата приятели.

Лампата, висяща, е била газова, отсетне приспособена за електричество. Търкаля се и едно паче перо. В тази стая е творил поетът, писателят, общественикът Вазов.

Телефонът, стар апарат, разваля об­становката. Ненадейното му звънене не е ли прогонвало музата на поета?

Ето и последната стая — спалнята. Тя гледа към един двор, в който се вли­за през улица „Раковски“ и в който се продава сега бензин.

Спалня като спалня: креват (железен), умивалник (с мраморна плоча), ниска кахлена печка, шкаф, обикновено стенно огледало в обикновена рамка...

Тук е спал Вазов.

. . .

Посетете тая къща: тя ще ви научи, между друго, и на това, че големите хора не винаги живеят в голяма обстановка. Че за големия талант не са необходими персийски килими. Най-сетне, че народният поет наистина е бил „народен“, защото е живеел в примитивна обстановка, та­кава, в каквато живеят повечето бъл­гари.

Байрак не е развявал в къщата си. Не е казвал:

„Вижте ме!“

. . .

Открита за посетители всеки вторник и петък от 3 до 5 часа. Ъгълът на ул. „Раковски“ и „Ив. Вазов“.

Па ще видите и Елин-Пелин.

Жреца край вечно горящия огън.

Хр. Д. Бръзицов