НЕИЗВЕСТЕН ПАТЕНТ, сп. „Химия и индустрия“, №2, 1985 г.

Кръгът на многостранната научна, писателска и културно-обществена дейност на Асен Златаров напоследък бе разширен с откриването на архивни материали за участието му и в областта на изобретателското творчество. Именно във фондовете на френското патентно ведомство бе издирен неизвестен патент на името на Асен Златаров, който тук се описва за първи път. Патентът е регистриран на 28 март 1912 г. под № 441 862 и се отнася до ״Фосфатно брашно“, получено от зърната на сланутък [1].

Известно е, че Асен Златаров следва и завършва химия, но както отбелязва неговият биограф, не се отдава на чистата химия, а ״прегърна разработката на проблеми, свързани с науката за храненето и ензимохимията“[2]. Според проф. 3. Караогланов в тази област Асен Златаров ״притежава качеството на един добър творец“[3]. Продължително време той проучва сланутъка (Cicer arietinum) — една интересна легуминозна култура, като определя нейния групов химически състав и изяснява голямата й питателна стойност като ценна храна. С тези биологични и броматологични проучвания Златаров се хабилитира през 1922 г. за доцент по химия на съестните продукти към Катедрата по органична химия [4].

Френският патент на Златаров защищава един оригинален хранителен продукт от растителен произход и метод за производството му.

Продуктът представлява брашно от печени зърна на сланутък, култивиран широко в Южна Франция и популяризиран от Златаров у нас, а методът се отнася до режима на изпичането и смилането на зърната. Готовият продукт представлява брашно с кремав цвят, приятен вкус и високопитателен състав, в който влизат (на 100 г): 5—6г вода, 25—27г растителен белтък, 50—60 г въглехидрати (половината водоразтворими), 5—6 г мазнини, 1,7—1,9 г лецитин, 1,5—2,15 г пепел и 1—2 г целулоза. В патента особено се подчертава съдържанието на протеини и лецитин като важни физиологични съставки на хранителното фосфатно брашно. Използването на патентования продукт се пояснява с примерни указания за приготвянето на кулинарни форми, предназначени за консумация от деца и възрастни.

Интересно е да се отбележи, че Златаров не споменава никъде за своя френски патент. Причините за това загадъчно премълчаване станаха известни едва напоследък от издирените нови архивни материали [5].

През 1919 г. в София се образува акционерно дру-жество ״Магистериум“ за химическа и фармацевтична промишленост и търговия, в което Асен Златаров, тогава асистент по химия в Софийския университет, влиза като член-основател и подпредседател на управителния съвет. Основният капитал на дружеството е 6 000 000 лв., от които 1250 000 лв. напълно внесени, а останалите 4 750 000 лв. са котирани в акции по 100 лв. Златаров отстъпва на дружество-то своя френски патент за ״Фосфатно брашно“ срещу пакет от 2600 апорни акции на обща стойност 260 000 лв., с които укрепва финансите на дружеството. Химиците проф. П. Н. Райков и д-р Д. Гериловски също стават членове на ״Магистерум“, като записват по 100 акции.

Участието си в основаването и в ръководството на дружеството Златаров мотивира с родолюбивото желание да спомогне за развитието на родната химическа и фармацев-тична промишленост, като приложи своите ״изнамирвания в областта на химията, фармацевтиката, храната“[6]. Но благородното начинание на Златаров като всяко ново начинание неочаквано среща непреодолими пречки по пътя на осъществяването му: Златаров е обвинен, че като асистент нарушава действуващия тогава закон за държавните служители, влизайки в едно търговско предприятие. Изведнъж той е изправен пред алтернативата или да излезе от състава на управителния съвет на дружеството, или да напусне университета. Участието на Златаров в управителния съвет на дружеството е напълно законосъобразно, допуснато от компетентния Софийски окръжен съд, който е вписал ״Магистериум“ в търговския регистър. Но мнозинството в академичния съвет не се съобразява с този релевантен факт и затваря очи пред още един факт, че в същото време друг член на университета необезпокоявано участвува в управителния съвет на друго акционерно дружество — ״Слънце“, за книгоиздаване, печатарство и търговия. Очевидно акцията срещу Златаров е, както сам казва, ״плод на едно от простите чувства — низката завист“. Огорчен от явната неправда, Златаров решава да подаде оставка от управителния съвет на ״Магистериум“. Своевременно ректорът на университета уведомява Министерството на народното просвещение за това решение на Златаров, като не пропуска да отбележи, че ״Асен Златаров не е направил нищо, което да урони достойнството му като преподавател, нито като член на управителния съвет“ [7]. На 28 февруари 1920 г. управителният съвет на дружеството също приема оставката на Златаров и по този начин той остава само обикновен член на ״Магистериум“.

Но дните на това членство са преброени. С доклад от 25 февруари 1923 г. управителният съвет на дружеството обявява, че ״Магистериум“ ״се намира в невъзможност да постигне поставените си цели“. Скоро след това по единодушното решение на Общото събрание дружеството прекратява съществуването си ״поради настъпилите политически и икономически условия“ в неспокойното следвоенно време [8]. Гордите надежди на Златаров за ״създаване на химическа фабрика“ рухват. При този злощастен обрат на нещата той прехвърля акциите си на друго лице и с това окончателно загубва качеството си на член на ״Магистериум“, след като вече е загубил и правата си по френския патент с акта на преотстъпването му в полза на акционерното дружество. С изненада Златаров разбира, че и тези патентни права са били всъщност илюзорни поради неподозирания от него факт, че действието на всеки патент за изобретение се ограничава само върху територията на страната, в която е издаден. Тогава още не съществува българско изобретателско Законодателство, което се учредява едва след Първата световна война, когато по силата на Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 г. нашата страна се задължава да се присъедини към Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост [9]. Френският патент на Златаров съвсем не му гарантира монополно право в България, където всеки гражданин, щом пожелае, може безпрепятствено да произвежда и търгува с неговия предмет ״Фосфатно брашно“, без да се иска позволение от Златаров или неговия приемник ״Магистериум“. А и в самата Франция патентът угасва по давност през 30־те години, докато ״Магистериум“ е в ликвидация. Постепенно той се заличава и от паметта на Златаров. Но съвсем не изчезва безследно, а остава завинаги в историята на родната химия, белязан с трайния знак на първия химически патент, издаден на името на българин.                                                                                                                                 

ЛИТЕРАТУРА

1. République Francaise. Brevet d’invention. No 441.862, demandé le 28 mars 1912. Farine phosphatée. M. Assen Zlataroff résidant en Bulgarie.
2. Чолаков, Й., Асен Златаров. C., НП, 1984, 99.
3. Караогланов, 3. Рецензия, 10.VI.1935.
4. Протокол на факултетния съвет № 21 от 28.11.1922 г.
5. Парушев, М. — Химия и индустрия, 1970, 9, 429.
6. Парушев, М. Бележити български химици. С., НП, 1980, 60.
7. Писмо № 1248 от 15.11.1920 г.
8. ДВ, бр. 252 от 10.Н.1923 г.
9. Врана, Вл. — Изобретателство и рационализаторство, 1981, №11, 3.

Автор на статията: Мирослав Парушев, сп. „Химия и индустрия“, №2, 1985 г., стр. 79-80.

Патентът се публикува за първи път.