Картина седма
Действуващи лица:
НАЙДЕН ГЕРОВ (руски
консул)
ГАВАЗИН
ЛЕВСКИ
Руското консулство.
Найден Геров е консул. Канцеларията на консулството. Найден Геров пише наведен
над масата,
ГАВАЗИНЪТ —
Господин консуле, един дрипав селянин ви дири.
НАЙДЕН ГЕРОВ
(обръща се). За какво ще ме дири по това време, дрипав селянин ...
ГАВАЗИНЪТ — Кара
вълна. Каза, че сте поръчали да ви донесе вълна.
НАЙДЕН ГЕРОВ
(поклаща глава). Такова нещо не си спомням . . . но доведи го да го видя . . .
(гавазина излиза и той пак се навежда над масата).
След малко гавазина
довежда селянина, в същият момент магаренцето изревава до портата.
ГАВАЗИНЪТ — Ето го
човека, който ви дири.
НАЙДЕН (се обръща,
и го изгледва от главата до петите). Е, вълна ли сте ми докарали?
ЛЕВСКИ — Да,
господин консуле.
НАЙДЕН - Но, аз не
съм поръчал вълна... Защо ми е. Вълна не ми трябва. Трябва да сте сгрешили.
ЛЕВСКИ — Вие ще си
припомните добре, че ми поръчахте, но аз искам насаме да ви припомня при кой
случай . . . (погледва към гавазина).
НАЙДЕН (кимва с
глава на гавазина да излезе).
НАЙДЕН (на Левски).
Кажи сега да видим, кога съм поръчал тази вълна.
ЛЕВСКИ — Не ме ли
познаваш, господин Геров.
НАЙДЕН — Не мога да
те позная .... Кажи кой си?
ЛЕВСКИ — Дякон
Левски.
НАЙДЕН (остава
изненадан). Ти ли си Дяконе? Що-щеш по това време тук. Турската власт те дири
под дърво и камък. А ти свободно се разхождаш като търговец на вълна . . .
Хайде тогава донеси вълната. Ами магарето какво ще го правиш. Да не дириш и за
него покровителство? . . .
ЛЕВСКИ — Нито
вълната ми е потребна, нито магарето. Кажете на гавазина да свали вълната, ако
иска, а на магарето да завие юздата, да го шибне веднаж и то ще се изгуби в
мъглата . . .
НАЙДЕН —
Покровителство дириш нали? Нали ви думах аз . . . Седете си мирно . . . Ето
сега, изклаха ги . .
ЛЕВСКИ — Но, те
умряха достойно, тъй както трябва да се мре. Така като се научи българина да
умира, ще изкове своята свобода . . .
НАЙДЕН — Сега ще
бъдеш консулски слуга и ще внимаваш ...
ЛЕВСКИ — Няма да се
засрамя. Давай работа, още сега ще почвам . . .
НАЙДЕН (повиква
гавазина. И след като последния се появява на вратата). Този селянин, от сега е
наш слуга. От магарето ще стовариш вълната, а самото магаре ще пустнеш да си
иде. То било дресирано магаре и само си ходило . . .
ГАВАЗИНА — Още сега
ще го сторя, господин консуле.
НАЙДЕН — И ще
донесеш хубави руски дрехи .. . (гавазина излиза).
НАЙДЕН (потрива
брадата си). Така ... Да би мирно стояло, не би чудо видело ... Че с такава чета
събаря ли се това царство проклето, бе момчета.
ЛЕВСКИ — Събаря се,
господин Геров, събаря се - Като гнило дърво ще рухне.
НАЙДЕН — Но ето
избиха ви ...
ЛЕВСКИ — Нищо от
това. Много пъти по толкова ще измрем и ще скъсаме оковите на черното робство.
Мрем ние, мрат и те. Търпим ние, мачкат ни те .
НАЙДЕН (навежда
глава). Не зная, по този път, де ще му излезе края . . .
ЛЕВСКИ — Аз съм
дълбоко убеденъ в успеха на делото. Стотици комитети вече съм основал. Хиляди
ще станат. Сега малко като утихне, пак тръгвам . . .
ГАВАЗИНА (влиза).
Вълната снех и прибрах, а магарето пуснах да си иде само.
Геров и Левски се
засмиват.
ГАВАЗИНА — И
правда, я такой умен осел в русия не видял. Ето облеклото, (подава го на Левски)
ЛЕВСКИ (бързо го
облича, нахлува руската шапка и заприлича на гавазин).
НАЙДЕН — Виж какъв
слуга имаме вече.
ГАВАЗИНА — Вот, цел
казак . . .
ЛЕВСКИ — За делото
и на босяк ставам и на маймуна даже. Дайте сега работа . .
НАЙДЕН (става).
Нареди го сега на работа (излиза)
ГАВАЗИНА — Вот сега
тебе метло. Хайде помети канцеларий.
ЛЕВСКИ (взема
метлата и бързо започва да мете и запява):
Богдане, Бог да те
убие . . .
ЗАВЕСА
Няма коментари:
Публикуване на коментар