У
човека всичко трябва да бъде
прекрасно: и
лицето, и облеклото,
и
душата, и мислите
А.
П. ЧЕХОВ
В научните си занимания Златаров
има много широк диапазон на търсения — от раковата терапия до леблебиите и
соята като народна храна. В обществената си деятелност третира също много
разнообразни въпроси — от задоволяване интересите на абстрактно мислещите хора
до защита на тези от тротоарите. Всичките му теми засягат хората, а съдбата на
хората — тяхната радост и печал — е и неговата собствена съдба. На едни той
разширява духовния кръгозор, като ги запознава със слънцето, космическите лъчи,
тайните на морето и живота или ги въвежда в чудния свят на морала, изкуството,
поезията и магията на танца, а пред други говори за практически неща — за
дисциплината, труда, културата и специално културата на селото, за поведението
и изобщо за живота на хората.
Мисионерското си дело да учи млади и стари той схваща и като
задача да ги поставя в съприкосновение с културата.
А що е култура? Културата е наличност на веществени и духовни
стойности, които правят живота на човека по-охолен, по-здрав, по-смислен и
по-радостен, казва Златаров. От материална и духовна култура, в негово време,
народът ни беше лишен. Какво се разбира пък под култура на поведението? Днес
няма спор, че то е едно от основните изисквания в обществото. Човек живее с
хората и чрез хората. Без всестранните, все по-диференцирани услуги на другите,
в днешното време е трудно мислимо съществуването му. Във взаимоотношенията си с
тях той удовлетворява всестранните си потребности и ползува правата си на
гражданин. Но те се разпростират до там, откъдето почват правата на другите. На
правата му съответствуват и задължения. А Златаров казва, че задълженията
предхождат правата. Наистина, не е ли съвсем логично да се мисли, че само този,
който е привнесъл в обществените фондове, следва да има правото да черпи от
тях. Инък, ако не се създава, няма да има обществено благо за консумиране. Така е с всички услуги. И за да могат
да се осигурят те на хората, трябва да бъдат обединени техните усилия в
сътрудничество, с взаимоуважение и взаимоценене. Това значи членовете на
обществото да съблюдават в труда и бита установените норми на поведение, да се
считат с моралните и естетически изисквания за добро и красиво. Нашият народ
много отдавна си беше изработил нравствено-естетическата норма, изразена в
мъдростта „Направи добро и го хвърли в морето!“ Когато се укоряваше дете или
младеж за некрасива постъпка, се казваше: „Какво ще кажат хората!.“
Недоволен от някои прояви на съвременната му младеж, Златаров
заявява: „Мракобесникът и хулиганът младеж е нещо чудовищно“. С огорчение
говори „ ... ние си оставаме един народ небрежен, грубоват както във
всекидневните, така и във важните прояви на живота му. Цитираше Яворов:“... в
тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като
черен прах дори и в сиянието на самата природа.Не е ли то черния прах на един
груб живот — с много празници в календаря и с никакъв празник в сърцата...“ И
Златаров на свой ред възкликва: „Липсва ни култура на сърцето... вгледайте се в
делничния живот: колко сме още сурови и без сърдечна топлота! Искате ли дребни
примери? Ето, срещаш студент — учител му си — и той, начумерен, турил ръце в
джобовете, едва се решава да свали небрежно шапка... децата, като срещнат
родителите си на улицата, смятат за грях учтиво да поздравят; същото и между
близки приятели... Отиваш в някое държавно или общинско учреждение (косата ми
настръхва, като си спомня софийската община), за да ти свършат някоя работа, а
то там те третират като че ли си избягал от затвора. При разговорите ни колко
липса на чувство за мярка: близостта се отбелязва с това, че почват да се
псуват, без да се обиждат...“
Защо на устата на всеки човек да не бъдат постоянно изразите:
моля, бъдете добър, ще бъдете ли любезен, какво обичате, заповядайте,
благодаря...?
Нали това не струва нищо?
На всички тия въпроси отговаря Златаров: „На българите липсва
тон, чувство, усет за мярка — липса на култура!“ Да добавим — Златаров има още
една дефиниция за култура: „Не е културен този, който на улицата като Ви
настъпи, казва „пардон“, културен е онзи, който внимава да не Ви настъпи.“
Чрез културното поведение се омекотяват нравите, прогонват се
зли мисли и намерения, създава се радостно настроение, повишава се
самочувствието на човека. Ето защо Златаров в разсъжденията си по тоя въпрос
накрай запитва: „Не е ли време да замислим и една работа за култура на сърцето
у нас?“ Наблюдава живота, разсъждава, съзира слабостите и заключава: „Стига
само обучение: въпиющо необходимо ни е възпитание... Да помислим не само за
духа на геометрия, а и за духа на тънкота... Културна общественост — това е
крещяща нужда за племето ни. . . “
Колко хубаво би било да изключим от живота си пошлостта и
вулгарните маниери и да ги заменим с цветя и усмивка! С уважение към другите —
ценене на времето, настроението и спокойствието им, като проявяваме такт, с
топъл човешки тон. Това би значило, като щадим собственото си достойнство,
едновременно с това — да ценим и уважаваме и другите. Уважението към другите ще
ги задължава за уважение към нас. Каквото дадем — това и ще получим. Принадлежи
ни следователно това, което даваме. Така ставаме по-богати.
Из
"Мъдрост и Красота - щрихи към духовния портрет на Асен Златаров
Подготвил за печат Кристиан Ковачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар