Драги Асeне, намислих да ти гледам на кафе. Понеже си
eстественик, не остава освен да вземеш моите гадания за смях — това няма да ме
оскърби. Все таки, позволи ми тоя каприз поне за мое собствено удоволствие.
Най-после няма все да философ-ствуваме я. Искам да видя, например, какво
представляваш ти, гледан през призмата на една приятелска шега. Сега
захлюпи чашката си върху чинийката и трай.
Най-напред нека ти кажа, че пред тебе се простира дълъг
път, който води към богати трапези, общество, дами, остроумия и много още
прекрасни неща. Но ти се движиш извън тоя път. Намираш за добре сам да си го проправяш
и то по посока - към съвсем други цели. И ти вървиш през бурени, тръне, бъзе,
коприва... Всичко това ти се хили, издява ти се. Как да не се хили? Проточил се
блестящ отъпкан път, по който се добиват почести, ордени, официални звания,
богатства, кариера ... а ти?
...Ти никога не си сам. Около тебе се навъртат хора,
които държат в непрекъснато движение твоя трудов апарат. Затова едни те викат
сказки да им държиш, други те дърпат да им напишеш нещо, трети те молят да им
омиеш лицата, защото самите те не знаят как, четвърти викат на помощ твоя
ентусиазъм и понеже знаят, че ентусиазмът излиза от сърдцето, а не от корема,
затова само тебе намират за достоен. Твоят ентусиазъм е, както казват турците, ״сааде“, — без примес, без фалшификация.
... А знаеш ли тия тук наклякали кукурячета? Това е
младежта. Когато чуе името ти, тя е готова на всичко. Тъй много те
обича. Тя прилича на детето: знае кой е искрен в грижите и любовта си и
затова отива само при него. И подскачат около тебе чорлави кукурячета и здраво грабят
твоята наука, която излиза от ума, минува през сърдцето и облива всичко
наоколо. Ти си еднакво любящ към всички. Да, разбира се, ще минат години и
някои от тях, понесли своите обществени роли, ще се явят пред тебе и ще се
молят пак да държиш сказки, да пишеш нещо или, най-малко, името си да
дадеш в подкрепа на тяхна културна кауза. Не ти е никой крив, че си се обещал
да им служиш до края на живота си. Такава ти е орисницата. Ако не си доволен,
поискай да си размените щастията с галския принц.
И все пак твоя труд всред младежта те най-много
радва. Ти виждаш, че по твоя труден път вървят вече млади хора, които го
отъпкват здраво и той става по-лек и по-равен. Попитай някого от тях, защо се
радва на сърдцето ти. Ще ти отговори, че то не е като обикновените сърдца, — то
прилича на оная приказна кутийка, пълна със скъпоценности. Граби колко щеш — тя
не се изпразва.
... Теб ти се струва, че колкото по-усилено се
работи за доброто, толкова по-скоро ще зацъвти човещината. Не ми се вярва, че е
тъй. Ето, тук се виждат няколко лисици. Ти знаеш, че те са потомки на ония свои
прабаби, на чиито опашки Самсон закрепял свещи и ги пущал из нивите, но днес
също тъй ти е известно, че те палят България от четирите й страни и то без
никакъв Самсон и без никакви свещи. Понякога ти излизаш вън от кожата си и
ставаш безпощаден към тях. Тогава размахваш бичове, но с горчивина виждаш, че малцина
ти помагат. То е, защото мнозинството обича линията на най-малкото
съпротивление.
Тежки са ограниченията ти. Има хора, които, когато
те срещнат, казват ти ״добър ден“, но зад тоя поздрав
чувствителното ти ухо ясно долавя ״пукни“. За да ти е мирна главата, трябва да си турнеш наочници, а ти не искаш това — кой ти е крив.
... Да се пазиш от преяждане. Не обръщай голямо
внимание на тия предупреждения. Когато кафето гадае на писател, всякога се мъчи
да го убеди да яде малко.
... А тука, братче, има още нещо, на което струва да
ти се завижда. От много страни те посрещат усмивки и често те обсипват със
свежи цветя, особено след някоя вдъхновена реч. Но понеже, въпреки
натурфилософската си склонност, все пак не умееш да се радваш на тая редка
привилегия, то, моля ти се, отстъпи я на мене.
... Мечтаеш за три радости. Едната е, когато Карл
Маркс мръдне още по-наляво и следов. когато направи една малка корекция в
икономическия си материализъм, другата — когато престанеш да влизаш в
бирничествата, и третата — когато поне един ден през седмицата не се нуждаят от
тебе.
Наскоро ще напишеш нова книга. Тук кафето иска да
мине за голям оракул. Че възможно ли е да минат пет-шест месеци и ти да не
напишеш книга? Важното е, ще се продадат ли 15,000 екземпляри от нея или и зад
тебе ще мърморят издателите, както зад нас.
... Мъчно вярваш в злото на хората и затова понякога
разочарованието ти от тях е голямо. Ето, например, тук ти се предсказва едно
разочарование, и знам, че след горчивината ще настъпи познатото на всички твое
снизхождение. Но от мене съвет: бъди по-жесток отколкото трябва, иначе няма да
минеш за съвременен човек.
... Предстои ти едно премеждие, което ще дойте от
твоите врагове. Но кажи им да не се радват много, защото след всяко премеждие
ти иде нов импулс за работа и борба.
... Тук на дъното на чашката показва, че скоро ще
играеш на комар. Не се смей. Понякога и кафето показва невъзможни работи. Да,
ще играеш на комар, но не се казва, че ще спечелиш. Така е с писателя: целия му
живот е един азарт, - защото чака само случайността да му помогне, и все пак не
спечелва, защото днешния ден не дава на капитала му никаква стойност.
... Ще живееш дълго, въпреки многото си недъзи -
спечелени от писателство, професорство и пътующе лекторство. Не ти завиждам
много, защото знам, че тогава ще помниш една-едничка турска пословица:
"Гюзели бакмакъ себаптъръ."
... Ще изплатиш една полица, ще подпишеш като гарант
друга и ще подновиш трета.
... Когато си отиваш вкъщи, една жена те посреща.
Нека ти е жива. Един ден, когато дойдат предсказаните осемдесет години, тя ще
те държи под ръка и ще ти шепне:
- Ася, върви право, моля ти се!
Откъс от книгата "Въ
даръ на Асѣнь
Златаровъ"
Подготвил за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ
