ИЗМЕРЕНИЯТА НА ПРИЗНАТЕЛНОСТТА

ИЗМЕРЕНИЯТА НА ПРИЗНАТЕЛНОСТТА

"...Сега, след многогодишно бездействие и недостатъчна грижовност, най-сетне се запълва голямата празнота. В навечерието на 90-годишнината от рождението на Асен Златаров бе открита експо­зиция с пет раздела, които с материали и снимки (много от тях непубликувани) запознават многобройните туристи и почитатели на големия учен общественик с     неговото детство, юношество, научна и обществена дейност. Постоянната изложба е уредена в бившето Кирково училище, което по своята архитектура е твърде близко до родната къща на Асен Златаров, от която за съжаление има запазена само една снимка и то съвсем бледа – на фасадата на къщата. На терена, на който е съществувала тя, закупена и разрушена от други хора впоследствие, сега има огромен жилищен комплекс с магазин и закусвалня. Поради невъзможност да бъде възстановена на същото място, тъй като и няма точни сведения за нейната вътрешна уредба и големина, съвсем правилно е избрано бившето Кирково училище като най-подходящо място за постоянна изложба. Тя бе уредена с неоценимата помощ на неговия син Светозар Златаров, който с голяма отзивчивост предостави на музея всички лични документи и материали на своя баща.

Така хасковлии, които имат назовани училище, улица и са издигнали скромен паметник пред своя театър в памет на най-именития си син, сега макар и с малко закъснение, изразяват признателността си към този голям и така обаятелен учен, оратор и общественик.“

Д. Д.

в. „Труд“. N33, 15 февр.1975 г.

УСВОЯВА СЕ НОВА

ВЪЗРОЖДЕНСКА КЪЩА

Историческият музей-Хасково реши да премести експозицията "Проф. Асен Златаров - живот и дело" в току-що реставрираната къща на чорбаджи Димитрак до Шишмановата къща. Целта е да се съсредоточат на едно място няколко експозиции с оглед на по-функционалната им експ­лоатация и още обособяването на един музеен център около църквата "Света Богородица". Това е съвсем естествено, защото тази част на старо Хасково е била крепостта на българщината в епохата на Възраждането, тук са съсредоточени и сравнително малкото запазени възрожденски къщи в града ни. Наблизо се е намирала и родната къща на Асен Златаров, която е пострадала от земетресението през 1928 год.

Комплексът от три музейни експозиции, заедно с църквите "Св. Бого­родица", "Св. Архангел Михаил" и "Св. Кирил и Методий" ще бъде един културен център със съвременно звучене и онази атмосфера на възраждащи се традиции, които надяваме се да привличат все повече посетители от града и гости. 

Г. Г. - директор на Исторически музей - Хасково

в. Шипка, N 101, 28 май 1992 г.

И КОЩУНСТВО, И СТРАХ ОТ ПАМЕТТА НА ПРОФЕСОРА

"...Този човек, Светозар Златаров, лека му пръст, почина скоропостижно на 5 юни вечерта от инфаркт. Скромен, но достоен син на баща си, той направи много и помогна много на Историческия музей. Св. Златаров желаеше не от грандоманщина, а от синовен и граждански дълг да се знае, че в Хасково, родното място на Асен Златаров, свято се тачи паметта му. Той продължи традицията на онези вече забравени хора-ентусиасти, които през 30-те и 40-те години организираха обществен комитет "Асен Златаров", откриваха подписки за паметник на професора в Хасково, издадоха три последователни Златарови листа, настояваха да се наиме­нуват на негово име улица и училище. За първата и втората музейна експозиция (която трябваше да бъде постоянна, както през 1985 г. беше казано в присъствието на видни български интелектуалци и роднини на Ас. Златаров!!!) той предаде лични вещи и книги от голямата библиотека на баща си. Съдействува, поне отчасти да се изпълни в Хасково националната програма за 100-годишнината, подкрепена и от ЮНЕСКО."

Г.К. В. Шипка ”, N 114, 16 юни 1992 г.

КОЙ Е ПО-ГОЛЯМ

ОТ АСЕН ЗЛАТАРОВ?

"...A към темата ни върна едно съобщение на Радио Хасково в понеделник за свикване на събрание „в клуба на СДС, бившата експозиция Асен Златаров“.

"Не съм в течение", заяви говорителят на кметството г-н Д. Беливанов - зам.-кмет. Но след като говори по телефона с кмета, добави: "Кметът е издал заповед в края на юли или началото на август, с която предоставя Кирковото училище за ползване от СДС с договор.“

Това е всичко, което успяхме да научим. От разговори с общински съветници ни стана ясно, че и те не знаят за подобна заповед нищо. Може би кметът има законно право за една такава заповед. Но тя по безспорен начин показва, че хасковското СДС все пак е по-голямо от Асен Златаров."

З.Д.

в. „Шипка“, N237, 4 декември 1992 г.

ОЩЕ ЕДИН ГЛАС ЗА ПАМЕТНОСТТА

"...Безспорно специалистите от Историческия музей - Хасково имат пълното право на избор в коя сграда какво да експонират. Но ми се стру­ва, че при конкретния случай не са достатъчно убедителни привежда­ните доводи експозицията да наме­ри място в бъдещия музеен център около църквата "Св. Богородица". Използват се далечни и косвено-формални аргументи - къщата (от ко­ято няма и помен), в която се е родил Асен Златаров, е била в този район.

По силата на тази елементарна логика, след години бъдещите музейни специалисти могат да решат експозицията да се премести в село Въгларово. И ще имат основателен довод – големият род на Златарови е имал в селото чифлик, който малкият Асен е посещавал. Звучи убедително, но не и основателно!“

Д.Ч.

в.“Шипка“, N111, 11 юни 1992 г.,

ЗА КАКВО ОЩЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗПОЛЗВАНО ИМЕТО НА ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ

"...Не, погром не се готви над тази или която и да било друга експозиция и постоянна изложба, защото това не е по специалността на музейните рабо­тници, готви се промяна на част от експонатите, т.е. едни ще заменим с други. Пълна промяна на изложбата на този етап не се предвижда, тъй като липсват материални средства за това. С пълна сигурност мога да заявя, че ще отпадне единият от акцентите на изложбата - (книгата "В страната на Съветите", както и материалите, свързани с партизанския отряд, носещ името на Асен Златаров, ще бъдат сменени някои от текстовете, но това няма да промени особено нейния общ облик. Друго, което със сигурност мога да кажа е, че изложбата ще бъде преместена от сградата, наречена "Кирково училище", тъй като ние, като специалисти, считаме че къщата на чорбаджи Димитрак е по-подходяща и като архитектура, и като местоположение с оглед обособяването на музеен център в тази част на града.“

К.У. – уредник в Историческия музей – Хасково

в.“Шипка“, N105, 3 юни 1992 г.

УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИНО

Д-P AC. ЗЛАТАРOB!

В тоя момент, когато страната ни изживява един културен празник - чествуването на Вашата 25-годишна обществена и научна дейност - хасковското гражданство изживява двоен такъв, защото Ви има най-близко до сърце­то си.

Израснал сред него и благодарение неуморен труд, Вие се издигнахте до висотата на най-вдъхновения ратник за духовното ни превъзмогване, станал най-любимия и сладкодумен трибун, изразител на правдата и истината, пламенен човеколюбец, у когото пламти стремежа към величие, красота и хармония в света - за нас Вие сте двойно по-силен и двойно по-велик.

Издигнал се до висотата на голям учен, Вие станахте най-добрия и активен популяризатор на научната мисъл, изхождайки от убеждението, че науката трябва да служи на живота.

Нежен, лиричен поет, в чиято душа звъни музата на един Алфред де Мюсе, на един Алберт Самен и един Сюли Прюдом и трептят лъчите на слънцето и ласките на зефира, Вие захвърлихте звучната си лира и станахте неукротим борец за граждански права и свободи - защото знаете, че е срамно и позорно да се пее тогаз, когато Рим гори: когато народът страда.

Kamo съгражданин Вие разбрахте болката и надеждите на своя народ, обикнахте го, дадохте му своите знания и усилия, окрилихте сломения му дух, обнадеждихте покру­сеното му сърце и му посочихте път, по който ще постигне материалното си и духовно благополучие.

И ако Вашите идеи намират днес горещ прием сред народа, станали знаме на всички ония, които жадуват народното благоденствие, то бъдете уверени, че ние, които Ви чувствуваме тъй близко до сърцето си, ще вървим неуклонно по Вашите стъпки и ще градим делото за повече човечност, мир и правда в света.

Baм като човек носител на възвишени и благородни идеали, който сте дошли да се самораздадете като Исуса и да възвестите Месия на българското духовно освобождение - изгрева на свободата, сегашните и идни поколения ще изградят паметник на признателност в душите си, когото нито времето ще прояде, нито злобата ще разруши!

Като наш съгражданин - в тоя тържествен случай - ние хасковци cмe щастливи да Ви поздравим с 25-годишната обществена, културна и научна дейност като Ви изказваме своята преданост и признателност и Ви пожелаваме дълъг живот и неугасими духовни сили, тъй необходuмu и ценни за изграждането делото на българската култура и свобода.

Бъдете все така светлеещ фар в житейското море, непресъхващ извор на мир, любов и красота!

За хасковското гражданство:

КМЕТ: (п)

ЧИТАЛИЩЕ "ЗАРЯ": (п)

ГРАДСКИ ТЕАТЪР: (п)

ЗА ГИМ. УЧИТЕЛИ: (п)

ЗА ОСН. УЧИТЕЛИ: (п)

ЖЕНСКО К.П.Д-во "РАЗВИТИЕ": (п)

ВЪЗДЪРЖ. ЛОЖА "СВЕТЛИНА": (п)

НЕУТР.ВЪЗД. Д-во "ВЪЗРАЖДАНЕ": (п)

ВЕГЕТАРИАНСКА ГРУПА: (п)

РОДНА ПЕСЕН: (п)

Подготвил за печат: КРИСТИАН КОВАЧЕВ